/Поглед.инфо/ През 2014 г. Русия беше предизвикана - отстъпление или война. Вдигнахме ръкавицата, войната започна, макар и не когато и не където нашите партньори очакваха. Сега, след 5 години, можем да кажем с увереност - “Ура! Мачкаме!”. Мачкаме англосаксонците.

САЩ и ЕС имат какво да правят у дома, което означава, че е време да възстановим реда по свой начин. А именно да разгледаме внимателно какво се прави на континента Евразия. На първо място в страните от ОНД.

Централна Азия, с оглед на различни климатични зони, органично се допълваме, влиянието на "меката сила" трябва да се увеличи. Изучаването на руския език, руската култура, обучението на талантливи деца в руските университети, преференциите за руския бизнес, всичко това трябва да бъде предмет на преговори с Централна Азия, може много лесно да се превърне за нас във фабрика (в замяна на Китай) с равностойно участие на руския капитал. Това важи и за Кавказ.

Украйна. Време е да прекратим кървавия цирк, ясно е, че нямаме нужда от поколението, което сега участва в АТО и избира Порошенко. Нека си бъде независима още 50 г. Затова трябва да пуснем белите ръкавици и да създадем проруски политически фон, да участваме в изборите на всички нива, да хванем и жестоко да накажем всеки, който е оцапан с кръвта на руските граждани.

Беларус и балтийските държави - всичко върви по план на този фронт, белорусите трябва да узреят до разбирането, че е по-добре в състава на Русия, отколкото извън нея. Прибалтите попадат под строго игнориране с катастрофално падане на икономическите връзки. И на двете места трябва да се засили работата с децата (летни ваканции, обучение, олимпиади)

За недружелюбни словесни намеси към Русия от чиновниците на независимите държави трябва да се извиняват президентите на тези страни. Липсата на извинение би трябвало да се отрази на търговията със страната, нарушила дипломатическия етикет (имаме нужда от закон, който да запише чувствителни към нас теми, не са толкова много: обиди към руските чиновници, оправдание на нацизма, приравняване на комунизма с нацизма, теми за „окупация“ и репарации, призиви за насилствена смяна на властта, намеса във вътрешните дела).

В общи лини

През последните 30 години на границата на Русия се образуват нови не съвсем държави (Карабах, Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия). Време е тези, които искат да водят дела с Русия, да признаят тези новообразувания.

Нашите стандарти (правни, ГОСТ, СНИП, ТУ) трябва да се прилагат навсякъде (най-малко чрез проверка на вноса за съответствие, друг въпрос е, че преди това тези стандарти трябва да бъдат въведени в ред).

Време е да навлезем на пазарите на Африка, Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия. Държавата може да организира клъстъри с нашите продукти в тези региони (например, за запознаване и демонстриране на надписа „произведено в Русия“, отваряне на „руски“ търговски център във всяка столица)

Постепенно да навлезем в други страни с нашите технологии, от храна до природни ресурси. Да вземем “Росатом” като пример за изграждане на бизнес. Да не се надяваме, че пазарът ще реши всичко. МВнР трябва да подкрепя нашите компании, може да въведе поста икономически аташе в посолствата.

Изисква се създаване на постоянен съд, който да разглежда както икономическите, така и териториалните междудържавни въпроси, както и да се разгледа механизъм за изпълнение на решенията на този съд.

За да защитим нашите интереси в света, да подготвим аналог на Чуждестранния легион (засега е възможно частно или под юрисдикцията на Сирия или Абхазия)

Да се възстанови единната енергийна верига с постепенното включване на все по-голям брой страни, да се внедри такава схема в Африка.

И да се работи с деца, да се обърне специално внимание на това. Да се избират надарените, да се вземат да учат при нас (например, в кадетския корпус). Половината от тях ще се установят в Русия и ще носят полза като инициативни граждани, втората половина ще се върне в родината си и ще заеме отговорни постове, използвайки багажа придобити знания.

Много говорим за разпадането на света на клъстъри, време е да започнем да градим свой.

Превод: В. Сергеев