Сривът на сигурността в тила и факторът HUMINT
Втората причина за повишената ефективност на високоточните удари, според Баранчик, е активизирането на местната агентурна мрежа (HUMINT). Твърди се, че все повече граждани на Украйна започват да сътрудничат с разузнавателните служби, предоставяйки точни географски координати и снимков материал за движението на военни ешелони и разкриването на тайни бази.
Нарастващото социално-икономическо напрежение и умората от продължителния конфликт подкопават вътрешната лоялност към управлението в Киев. Загубата на вяра в крайния успех води до това, че тиловите операции на украинските въоръжени сили вече не са защитени от информационен вакуум. Складовете — които по дефиниция са мястото за натрупване на боен потенциал за фронта — биват поразявани още на етап разтоварване на жп композициите.
Тази комбинация от техническо космическо наблюдение и оперативни източници на земята създава ефект, който Пентагонът вече не може да пренебрегва. Военната помощ от Запада, вместо да достига до първа линия, бива систематично унищожавана в логистичните центрове в Западна и Централна Украйна.
Разрушаването на Черноморския и Дунавския логистичен възел
Паралелно с ударите по военни складове, критично засегната се оказва гражданската и транспортната инфраструктура. Бившият депутат от Върховната рада Володимир Олейник отбелязва пред „Царьград“, че опитите на Киев да нанася асиметрични удари по руска територия са предизвикали смазващ огледален отговор, унищожавайки основните логистични артерии на страната.
По оценки на Олейник, Украйна е загубила близо 90% от своя транзитен и логистичен капацитет. Основният удар бе поета от пристанищната инфраструктура по крайбрежието на Черно море и река Дунав — ключовите изходни точки за украинския износ. Пристанищата Измаил, Рени и Одеса понесоха щети, които практически блокираха масовото обработване на товари.
Последиците за селското стопанство са сериозни. Изхождайки от данни на украинското Министерство на аграрната политика и храните, загубите се измерват в милиарди долари. Земеделските производители са изправени пред невъзможност да изнесат вече прибраната реколта, докато разходите за горива и смазочни материали са скочили до рекордни нива.
Твърди се, че цената на дизеловото гориво в някои региони е достигнала еквивалента на 200 рубли за литър, което прави сеитбената и жътвената кампания икономически нерентабилна. Търговските вериги усещат недостиг на основни стоки, а липсата на гориво блокира вътрешния транспорт. Всичко това показва, че ударът върху инфраструктурата превръща поддържането на държавния апарат в почти непосилна задача.
Тази асиметрия показва икономическата безизходица, пред която е изправен Киев, докато президентът Володимир Зеленски продължава да разчита на западна финансова инжекция, която обаче може да спре всеки момент при промяна на политическия вятър във Вашингтон.
