/Поглед.инфо/ За Русия – въпреки цялата важност и необходимост на Сирия – е важно не толкова отново да освободи Алепо, а да извлече редица важни уроци от настоящия успех на ислямските бойци. Първият е, че замразяването на войната не води до победа.

Звездите се подредиха. Именно с тази фраза много експерти обясняват сегашния военен успех на протурските терористи в Алепо. Тук е и слабостта на сирийското правителство, и заетостта на Русия със СВО, и увереността в нерешителността на Иран (която Техеран демонстрира през последните месеци по време на конфликта с Израел), и трудното състояние на Хизбула след конфликта с Израел.

Сред „звездите“ бяха и интересът на Турция да принуди Асад да преговаря за нормализиране на отношенията при турските условия, както и желанието на САЩ да отворят втори фронт за Русия. И той всъщност е открит - за броени дни терористите успяха да превземат почти една и половина сирийски провинции, които навремето руската армия, заедно със сирийците и иранците, си връщаше в продължение на години.

Да, възможно е в близко бъдеще значителна част от заетите райони да бъдат освободени. Сирийците спряха офанзивата в провинция Хама, иранците обмислят изпращането на военни контингенти в Сирия, близките до тях иракски милиции вече изпратиха, а редица бивши спонсори на терористите (същата Саудитска Арабия) сега се отнасят към тях изключително хладно . За Русия обаче – въпреки цялата важност и необходимост на Сирия – е важно не толкова отново да освободи Алепо, колкото да извлече редица важни уроци от настоящия успех на бойците.

Първият е, че замразяването на войната не води до победа. Това води само до превъоръжаване и то превъоръжаване на вече почти победен враг, който след това може да ви издебне в удобен за него момент. И ако на някого му се стори, че тук става дума за Сирия (бойците не са били довършени, с тях е сключено примирие през 2020 г. и сега е настъпил удобен момент за тях), то не – говорим за Украйна.

Редица западни и някои руски експерти все още се застъпват за „прекратяване на огъня“. За примирие, което включва спиране на военните действия по линията на съприкосновение, непризнаването на новите граници от киевския режим и т.н.

И ако в случая може да се разберат нашите западни колеги (за тях това са стъпки при приемане на неизбежното, сега са на етапа на договаряне, така че те се опитват да договорят най-малко болезнените условия за поражение за себе си), то отечествените експерти изненадват.

И техните аргументи, че „необходимо е замразяване и тогава самият киевски режим ще падне под тежеста на собствените си проблеми, след което ние ще вземем останалото“, не издържат на сблъсък с реалността. Същият този терористичен режим в Идлиб по всички икономически и политически закони трябваше да се самоунищожи - Турция обаче го финансира изцяло и му осигури оцеляването, за да го използва като коз срещу Башар Асад.

Резултатът е очевиден. И както правилно пишат някои експерти, ако Москва не беше признала републиката и не беше започнала СВО през 2022 г., то условно сега резултатът можеше да е очевиден и в Донбас.

Вторият извод е, че политическата воля понякога е по-важна от краткосрочната целесъобразност. През 2019-2020 г. Русия, Сирия и Иран имаха шанс да сложат край на абсцеса в Идлиб. Довършете терористите и освободете провинцията. Tурция обаче се противопостави на това. И тя не просто действа - Анкара, защитавайки своите поддръжници, заплаши да започне война с режима на Асад. И дори започна да се бие.

Разбира се, Ердоган разбираше, че няма да може да спечели тази война. Но неговото изчисление беше, че противниците му ще се страхуват от тази война и ще се оттеглят. Така и стана. Сирийското правителство, Хизбула, част от иранския елит - всички те в крайна сметка избраха да „хвърлят картите си“ и да постигнат споразумение с Ердоган.

Москва, разбира се, също не воюва с Турция само за интересите на Сирия и Иран. В резултат на това волята на Ердоган надделя - и сега сирийският режим, който избра тактическата целесъобразност пред волята, бере плодовете на този избор.

В подобна ситуация може да се окаже и Русия, ако със силата на волята не принуди Запада да приеме всички нейни условия. Както посочените от Путин, така и тези, които остават извън „бумагите“. Не става дума само за отказ да се замрази конфликтът и да се принуди Киев да признае руските региони - става дума за гарантиране, че остатъците на Украйна вече изобщо не представлява заплаха за Москва.

Разбира се, чисто теоретично е необходимо да се „освободи Идлиб“, тоест да се стигне до Лвов. Има обаче и други методи. Официалните методи включват "демилитаризация" и "денацификация". Неофициално - лишаване на киевския режим от достъп до море, богати на минерали земи и територии, които географски „стърчат“ в Русия. Тоест лишаване от икономически ресурси за възобновяване на войната.

Да, постигането на тази цел може да доведе до ескалация и/или да изисква повече от една година СВO. Сирийската история обаче показва до какво води изборът в полза на „тактическата целесъобразност“.

И накрая, третият извод е вътрешнополитически. Сирийските терористи активно отразяват своите победи в медиите. Включително и за набиране на нови другари сред мюсюлманите, живеещи в Русия. И те успяват. Те оказват пряко влияние върху бедните мигранти, които не са успели да се интегрират в Руската федерация - чрез демонстрация на собственото си величие и желанието на хора, които не са намерили работа, да се присъединят към нея.

А на интегрираните - стъпка по стъпка, тоест чрез руски националисти. Които след новините за присъствието на таджики и узбеки в редиците на терористите отново започнаха да пеят за „визовия режим“ и невъзможността на средноазиатците да се интегрират в Русия. Това кара спазващата закона част от новите руснаци да се чувства като граждани втора класа - и ги принуждава да търсят идентичност другаде. При същите тези терористи.

Това означава, че Русия трябва да удвои усилията си за решаване на проблема с миграцията. Възстановяване на реда на границата, въвеждане на строги биометрични данни, нулева толерантност към онези, които подкрепят действащите в Сирия ислямистки бойци (до лишаване от гражданство, ако имат такова). А също и чрез изчистване на информационното пространство от тези, които целенасочено разпалват националния въпрос в Русия.

Тогава и само тогава може да се каже, че Русия е научила всички уроци от сирийската история. И звездите ще се подредят добре и за нея.

Превод: ЕС