/Поглед.инфо/ Основната задача на администрацията на Джо Байдън е да възстанови образа на „добрата стара Америка“, унищожена по време на подготовката и провеждането на президентските избори. Без американското убеждение, че „всичко върви както трябва“, излизането на Америка от трудната икономическа и вътрешнополитическа ситуация ще е трудно.

Междувременно вече не е възможно да се убеди „едноетажна Америка“ в законността и коректността на победата на демократите. След много доказани случаи на изборна измама, след наложената цензура в социалните мрежи, след липсата на медийна реакция за уличаващите доказателства, след встъпването в длъжност под охраната на войници от Националната гвардия и бодлива тел, американците едва ли ще се върнат към мирния живот от 70-те години. Америка видя лично дейността на Дълбоката държава и разбра как работи тази безмилостна машина. Страната никога няма да бъде същата. Нови ветрове задухаха с Байдън.

Едва ли ще е възможно да се върне Америка в миналото. Поддръжниците на Тръмп разчитат на борбата да продължи. До сутринта на 21 декември Байдън отмени 20 постановления на Тръмп и същия ден републиканският конгресмен Марджъри Тейлър Грийн внесе проекторезолюция за импийчмънт на президента Байдън. Това е само началото. Има протест срещу първите стъпки на новия президент, насочени към облекчаване на правилата за влизане на имигранти от ислямски държави, завръщането на САЩ към СЗО, контролирано от Бил Гейтс, завръщането към Парижкото споразумение за климата, прекратяване на строителството на стената на границата с Мексико, нови разпоредби в полза на сексуалните малцинства.

Новата администрация на САЩ трябва да премести стрелките от вътрешнополитическите проблеми към чуждестранните. При избора на обект в тази посока центърът на тежестта вече се е изместил от Китай към Русия: бизнес кръговете, близки до новата администрация, имат интерес да защитят бизнеса си с Китай.

Америка няма работа с Русия. Илюзиите на част от руското общество за „демократичните ценности“, присъствието на прозападни сили сред интелигенцията и медиите, закостенялостта на официалните органи пред новия и по-сложен етап от информационната война правят Русия лесна плячка в очите на управляващите глобалистически групировки в САЩ.

В този контекст се разгръща операция „Навални“. Ден преди встъпването в длъжност съветникът на Джо Байдън по националната сигурност Джак Съливан заяви: „Атаките на Кремъл срещу Навални не са просто нарушение на правата на човека, те са срещу руския народ, който иска да бъде изслушан“.

Джак Съливан говори от името на руския народ, както пропагандистите от Третия Райх. Съединените щати се обявяват с нова сила за „Империята на доброто“ и след 30-годишен период на несигурност СССР е заменен с предишната „Империя на злото“, която трябва да бъде унищожена. Няма да щадят усилията и ресурсите си. Част от загубите (подкупи на журналисти, манипулиране на социални мрежи и т.н.) ще бъдат приписани на европейските клиенти на глобалистичната управляваща класа.

На 21 януари Европейският парламент прие резолюция, изискваща освобождаването на Навални, блокираща газопровода „Северен поток 2“ и засилваща санкциите срещу Русия. Резолюциите на Европейския парламент имат консултативен характер, но те се разработват в консултация с държавните глави и показват състоянието на политиците в Европа. Европейският съюз всъщност заяви, че не счита руското законодателство за заслужаващо уважение. Руската федерация трябва да действа, както при Козирев, под ръководството на западните центрове, които регулират хода на нещата у нас, разчитайки на опозицията, която почита завета на Остап Бендер „Чужбина ще ни помогне“.

Сега чужбина се проявява като вдъхновител и организатор на операция „Навални“.

Последователността на етапите на операцията не поражда въпроси:

- подхвърлянето на „записа“ от телефонния разговор на Навални с неговия отровител от ФСБ в социалните мрежи извежда въпроса за отравянето на преден план.

- „възстановеният” Навални е изпратен в Русия с очакването да бъде арестуван;

- подхвърлянето на предварително подготвения филм за "двореца на Путин" е направено, за да загрее настроението срещу правителството;

- в големите градове се организират големи улични акции в подкрепа на Навални, които трябва да принудят руското правителство да капитулира;

- започва план за засилване на санкциите срещу Русия и нейната частична международна изолация.

Друг етап би могъл да бъде опитът да се организира Навални да говори от Германия на предстоящото Общо събрание на ООН по въпроса за използването на оръжията за масово поразяване от Русия, като се наложи налагането на най-широките международни санкции срещу нея.

Първата цел е да се опита политически да изтласкат Руската федерация към състоянието от 90-те години. Ако властите на Руската федерация се противопоставят на тези опити, ще се поеме курс за дестабилизиране и разчленяване на Руската федерация.

Нека отдадем заслуга на авторите на проекта: той е добре подготвен. Въпреки че има недостатъци.

Например, в записа на „разговора на Навални с отровителя“, е заснет стенен часовник, показващ различно време от деня. Текстът, придружаващ филма за "двореца", носи следи от машинен превод от английски, което ще бъде потвърдено от всеки, който познава добре двата езика.

Отказът на Германия да предостави медицински доклади за идентифицирането на Новичок в кръвта на Навални остава скандален.

Най-слабото звено в проекта е Мария Певчих, която от гледна точка на нивото на обучение не отговаря на ролята си. Авторите на проекта я държат в чужбина, основателно вярвайки, че ФСБ има въпроси към тази дама, която наскоро се появи във ФБК сякаш в резултат на цирков фокус. Изобщо не е смешно, че криминалните психолози отбелязват, че отравянето през долните гащи носи отпечатъка на женската психология: защо мъжете от ФСБ да отравят именно тази дреха на Навални?

И най-катастрофалното от последните епизоди на операция „Навални“ беше интервюто с Мария Певчих пред канала „Дожд“ чрез видеовръзка, където тя показа, че не познава особеностите на работата на ФБК и не може да обясни откъде ФБК е получил толкова изчерпателна информация за „двореца“. Коментарът ѝ за работата по филма също изглежда смешен: „Веднага след като Алексей излезе от кома, той веднага каза „Ще работим!“ и работихме неуморно в продължение на три месеца.“ Какво биха могли да правят в продължение на три месеца в Берлин, уж снимайки „двореца“ в Геленджик? Най-вероятно те са изглаждали машинния превод на коментарите за филма, получени от интензивното отделение.

Тези недостатъци приличат на почерка на СИС. Но в тази служба не се смущават. Там отлично са усвоили правилото на Бертолд Брехт:

Марширува стадото в ред, бие барабани

Кожата за тях дават самите овни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели