/Поглед.инфо/ Съществува основна икономическа логика: помощта винаги трябва да се оказва на този, който се нуждае от нея. Всяко използване на посредници неминуемо рязко ще снижи ефективността на работата.

Ако става дума за бедните - то парите трябва да им се дават лично. Като става дума за издаването на “дажби”, “комплекти” или други неща се изяснява незабавно, че посредниците са започнали да използват получените пари за получаване на печалба и предават не това, не така и/или започват да струват твърде скъпо. Търгашите са си търгаши - те дори не трябва да се ругаят.

Съответно, от гледна точка на икономическата логика (включително и либералната), ако заради епидемията малкият бизнес започне да изпитва проблеми, то трябва да се помага именно на малкия бизнес. Ако ли пенсионерите - да се помага именно на тях. Ако ли безработните - то трябва да се помага на безработните. В противен случай няма да се получи нищо хубаво: ще получим плюскащи на затрудненията търговски структури и голямо количество силно недоволни от властта хора.

Сега нека погледнем Русия. Да ви напомним, че чиновническият апарат (окончателно оформен в средата на миналото десетилетие) в нея е формиран в рамките на логиката на приватизацията. Същността ѝ е, че всеки чиновник продава на свободния пазар това, което има, тоест или поверената му държавна собственост, или собствени разпоредителни пълномощия. Формално това може да е наказуемо от закона (особено второто) но основният параметър на руския политически либерализъм се състои в това, че чиновникът не носи отговорност пред обществото (при това той напълно може да носи отговорност пред своята и/или алтернативните властови групировки).

В тази ситуация за всеки (повтарям отново - всеки, дори най-разумният и адекватен, но израснал в рамките на доминирането на доктрината на политическия либерализъм) чиновник отпускането на пари на “обикновения” човек се разглежда като немарливост и идиотизъм. Нали тези пари отпадат от процеса на приватизацията и така не носи полза на чиновническото съсловие. Оттук и следват два основни извода по отношение на “подкрепата” на населението в периода на епидемия: първо, дори и стотинка да не се дава на крайния получател, второ - посредниците не носят отговорност за получените пари.

С първото всичко е ясно: каква ти тук приватизация. Накратко, именно затова ние сме единствената страна от Г-20, в която крайният получател не получава (по възможност) нищо. Защото това нарушава основния принцип на политическия либерализъм: държавата отчуждава активите си, включително бюджетни, само чрез приватизация. Тоест за пари, при това основният получател на тези пари са приватизационният елит и чиновничеството.

С второто също не възникват въпроси. Понеже посредниците получават ресурси от държавата не даром (прахосване на средства и подкупи), то те ги разглеждат като приватизационни активи. Чиновниците разбират, че понеже обременените (например от нуждата да се предават на нуждаещите се) активи струват по-малко, то те трудно ще си ги присвоят, значи трябва максимално да намалят това бреме. В резултат банките получават пари за малкия и среден бизнес, но самият този бизнес получава доста трудно тези пари. Безплатно изобщо е невъзможно.

Ако в САЩ банките, получили ресурси от Федералния резерв, едва ли не насила ги дават на своите клиенти, то в Русия банките разглеждат тези пари като доход, който нямат намерение да делят с никого. А ако това все пак се случи, те радостно ще включат в стойността на тези пари (тоест лихвата за клиента) всичките пари, които са принудени да дават чиновниците.

Има, разбира се, ситуации, когато държавата дава пари пряко (например за безработни). Но и тук, колкото повече пари лежат в банките, толкова по-добре, затова и за получаването на тези пари хората са карани да събират такова количество справки и документи, че е доста сложно да направят това и реално да получат дори и копейка. При това, разбира се, именно действията на властите поставиха най-малко половината от населението на страната (най-малко 60%, които са живели от заплата на заплата без спестявания), в положение да не се вълнува никой от представителите на властта. Защото политическият либерализъм за тях е над всичко.

Отбелязваме, че това не се отнася до президента. Той е политик, при това поставил пред себе си цел да сложи край на политическия либерализъм и да премине най-малкото към десен консерватизъм, защо не и ляв. Освен това той отдавна се опитва да се бори с политическия либерализъм, можем да си спомним далечната, но много интересна история със свалянето на Сурков от длъжността на ръководител на апарата на правителството. Проблемът е, че на практика това ще изиска уволняването на практика на целия чиновнически апарат на днешна Русия. Както и сформирания в рамките на доктрината на политическия либерализъм.

Според мен, не става дума само за Путин, всеки политик (тоест човек, разглеждащ бъдещето си в рамките на Русия, при това желателно в елита ѝ) разбира, че с политическия либерализъм трябва да се приключи, че той е просто опасен. Вече за цялото общество, което за времето на епидемията достигна до състояние на бяс от степента на неадекватност на либералната чиновническа мафия. Тя дори не може да разбере за какво става дума: тя честно е отделила ресурси за хората. Е, да, процедурите за получаване са сложни, но така е в полза на хората, да не крадат! В смисъл - хората не са крали, а не служителите и посредниците, те не го наричат кражба, а приватизация, но това е свещено! Е, отново тези служители са безотговорни и хората са длъжни отново да следват всички инструкции, по логиката на презумпцията за вина.

Но епидемията ни даде много. На първо място разбирането, че бунтът може да започне. Тъй като никой не може да попречи на новите чиновници да пишат забранителни инструкции, технологиите на цифровото робство не пречат на налагането на глоби и е абсолютно невъзможно да ги анулират (дори и да са незаконни), защото инструкциите са написани по този начин. И в резултат на това много хора, които същите тези длъжностни лица са лишили от всякакви средства за препитание, се оказват в нетърпимо положение. Когато трябва да плащат глоби, и още глоби на глобите, когато нямат пари (трябва да хранят децата си), защото са им изтеглени от сметките и това не може да бъде променено, тъй като е невъзможно да се обясни ситуацията на либералните служители.

Разбира се, нищо не може да се промени бързо тук. Това е добре, може да се види от срещите под ръководството на президента, когато служителите, които го слушат, са в състояние на някакъв ужас по отношение на неговите забележки: какво носи той, как е измислил това? Къде се е случило това? Това противоречи на основните принципи на политическия либерализъм! Е, и съответно, все по-често те започват да разсъждават по темата, че би било по-добре, ако той изобщо не е съществувал ... Нищо лично, само бизнес. И някой друг се чуди откъде имам мисли за конспирацията ... Ако има маса хора, които са недоволни, тогава появата на конспирация е почти неизбежна.

Защо тогава Путин няма да се примири? Защо трябва? И тогава, като част от „голямата игра“, той разчита на онези сили, които са противопоставени на световния либерализъм (на фона на финансовия глобализъм). Сега не е толкова важно защо, защото обръщането на ситуацията няма да даде резултат. А това означава независимо дали му харесва или не, той ще трябва да се бори с политическия либерализъм. Е, борбата с мафията винаги е доста трудна.

Като цяло може да се каже само едно: със своите „антиепидемични“ мерки либералните чиновници омръзнаха на всички. Както отдолу, така и отгоре. И следователно политическата власт просто е длъжна да направи нещо, тъй като такива действия попадат в Наказателния кодекс, в частта на члена „разпалване на омраза към властите“. С други думи, епидемията направи нещо, за което нямаше надежда: политическият либерализъм де факто стана основен източник на екстремизъм в Русия. Искате или не, трябва да реагирате!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели