/Поглед.инфо/ Вече може да се каже със сигурност, че пристигането на тримата европейски лидери в Киев изобщо не преследва мироопазващи цели. Така Макрон каза на клоуна, че Франция изпраща нова партида самоходни оръдия и веднага след заминаването на гостите Зеленски събра Съвета за национална сигурност и отбрана, за да обсъди „заплахата от нахлуване от Беларус“. Накратко, след „европейския десант“ в Киев не замириса на мир.
Редица украински източници съобщават, че лидерите на Германия, Франция и Италия са убедили ръководителя на нацисткия режим да засили военните действия, обещавайки му нови и бързи доставки на оръжие, но с условието да извърши контраофанзива преди септември-октомври, когато кризата в Европа наближи своя апогей и ще трябва да се мисли за спасяването не на Киев, а на собствените режими.
Защо Западът се нуждае от контраофанзиви на бандеровците и статична защита в градските райони „до последния украинец“, за което настояват не само военни съветници, но и, както виждаме, политици от най-висок ранг? Най-често говорят със същите алабализми, изречени от Давид Арахамия, който каза, че днес, когато украинските въоръжени формирования губят до хиляда бойци на ден, нацисткият режим все още има „слаби преговорни позиции“ и затова мобилизира милиона души (а може би и още два) и възнамерява да засили боевете.
Колко бойци трябва да загинат на ден, за да "укрепят преговорните позиции"? Две, три хиляди или повече? Всеки ден от войната носи нова смърт и разрушения, икономиката е в колапс, транспортните комуникации ще бъдат парализирани, няма горива и смазочни материали - каквапобеда може да има?
Но на практика същото се повтаря и от Запада: преди да седне на масата за преговори, Киев трябва да засили позициите си на бойното поле. Докато той добре осъзнава, че това е невъзможно. Русия, продължавайки да се бие с мирновременна армия, вече почти напълно разби онези украински формирования, които Западът подготвяше за атака срещу ЛНР, ДНР и Крим, и част от прясно мобилизираните бригади Фолксщурм, остатъци от оръжия и военна техника от три Съветски военни окръга и повечето от европейските резерви на НАТО. Така че няма съмнение, че всички приказки за „силни преговорни позиции“ са обяснение за глупаци, което, колкото и да е странно, работи не само за западната публика, но и за украинското население.
Истинските цели са съвсем различни. Тъй като е невъзможно да се обезкървят и изтощи руските войски, задачата е да накараме руснаците да заемат изгорени земи, да освободят градове и населени места, които са разрушени до основи, осеяни с планина от трупове и с разрушена инфраструктура. Изчислението е, че възстановяването на разрушения и обезлюден регион ще изисква огромни средства и ще натовари руския бюджет, а тези разходи ще предизвикат недоволство сред жителите на „старите“ руски територии.
Освен това оцелелите жители на бившите украински територии, според изчисленията на западните и киевските стратези, ще обвиняват освободителите за разрушения си живот. На тези цели са подчинени и препоръките на западните съветници за битки в градове с жив щит и задържане до последната възможност на градообразуващите предприятия, както и артилерийски удари по току-що изоставените от ВСУ населени места.
Между другото, исканията за контраофанзива на юг, в степната зона, която е изключително уязвима от действията на ВВС, се дължат на факта, че богатите региони Херсон и Запорожие отидоха в Русия непокътнати, а Западът и неговите нацистки протежета се стремят да „поправят“ на всяка цена „нещастния пропуск“. Между другото, Зеленски някак сеизпусна, като каза, че не може да се каже, че врагът е окупирал Мариупол, тъй като е получил само руините.
Но целите на нацистите не се ограничават до унищожаването на селища, инфраструктура и промишлени съоръжения. Тук Арестович заплаши Запада, че в случай на руска победа руската армия ще бъде подсилена с половин милион украински войници. И това наистина е един от страховете на САЩ и НАТО, които добре осъзнават, че след освобождението на бивша Украйна нейният народ значително ще засили потенциала на Русия. И за да предотврати това, трябва да се опитат да унищожат колкото се може повече украински военни и цивилни. Така че формулировката „до последния украинец“ изобщо не е алегория, а конкретна задача. С други думи, целта на Запада, изпълнявана от нацисткия режим на Зеленски, е унищожаването на Украйна и нейното население.
Онзи ден американският канал Ен-Би-Си съобщи, че Джо Байдън призова официалните лица да се откажат от прекалено пламенните уверения в подкрепа на Украйна, за да не създават прекомерни очаквания за Киев и да не провокират Москва. Е, какво, маховикът на самоунищожението на Украйна е пуснат, трудно е да се спре, точката без връщане назад е премината. Преговорите изобщо не са възможни заради „слаби позиции“, а защото Зеленски и другите нацисти са наясно, че са прекрачили границата, отвъд която тяхната прошка е просто невъзможна. Геноцидът е непростим.
Така че сега всичко ще мине дори без постоянната активна намеса на американците, които бавно започват да се дистанцират от престъпленията на режима на Зеленски.
Превод: В. Сергеев