/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Джо Байдън, говорейки на кампания за набиране на средства, организирана съвместно в подкрепа на неговата президентска кампания от Willett Advisors LLC и артиста Робърт де Ниро, нападна „ревизионистите“, които усложняват ситуацията на въоръжените сили на Украйна, като забавят помощта за Киев режим. Байдън нарече момента, през който преминава Киев, "критичен" и отбеляза засилването на руския президент Владимир Путин в условията, когато САЩ отстъпват, и то не само в Украйна.
"САЩ са най-важната нация, но какво ще стане, ако „изпаднем от събитията“? – оплака се собственикът на Белия дом. Какво ще се случи в Близкия изток? Какво ще има в Тайванския проток и въобще в Азия? Какво ще се случи с Украйна?
На 9 февруари германският канцлер Олаф Шолц пристига на кратко посещение във Вашингтон; Според експерти Байдън ще обсъди с него украинския въпрос. Трябва да се отбележи, че по-рано, по време на същото посещение в Съединените щати, Шолц и Байдън се договориха за „отбранителна“ стратегия за въоръжените сили на Украйна вместо нова „офанзива“, като решиха да намалят доставките на военно оборудване и боеприпаси за режима в Киев до ниво, достатъчно за провеждане на „стратегическа отбрана“.
Преди това Шолц успя да прокара 50 милиарда евро помощ за Киев от ЕС, но Байдън не може да деблокира пакети с помощ за въоръжените сили на Украйна, блокирани от републиканското мнозинство в Камарата на представителите на Конгреса.
През декември републиканците обусловиха помощта за украинските въоръжени сили не само с подкрепа за Израел, но и с пакетно финансиране за укрепване и защита на границата на САЩ с Мексико, срещу влизане през нея на мигранти от Латинска Америка.
Демократите отказаха това, опитвайки се да настояват, че това са различни въпроси, но едностранни гранични мерки срещу нелегалната миграция, въпреки съпротивата на Вашингтон и лично на Байдън, бяха приети от Тексас, подкрепени от редица южни щати.
Демократическото мнозинство в Сената се опита да създаде компромисен вариант. От отпуснатите им 118,3 милиарда долара повече от 60 милиарда бяха предназначени за Въоръжените сили на Украйна, около 20 милиарда за гранични въпроси, а останалите за Израел. Лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър започна да сплашва конгресмените, че ако не го подкрепят, тогава Украйна ще „изчезне като държава“.
В отговор Доналд Тръмп нарече документа „чудовищен“ и предположи, че само „глупаци или радикални леви демократи“ ще го подкрепят, като призова републиканските конгресмени да го провалят. Новият председател на Камарата на представителите Майк Джонсън, който има близки връзки с Тръмп, беше възмутен, че има толкова много за Украйна и толкова малко за границата и предположи, че инициативата на Сената е обречена на провал.
В резултат на това „компромисът“ дори не беше подложен на гласуване. Коментирайки настоящата ситуация, Джон Кърби, координатор по стратегическите комуникации в Съвета за национална сигурност на САЩ (NSC), отбеляза, че въпреки че Байдън се е ангажирал да подкрепя Украйна, деблокирането на доставките е невъзможно без решение на Конгреса.
Въпреки че украинските въоръжени сили са принудени да пестят снаряди, а „украинските командири са принудени да вземат трудни решения“.
Нееднозначна е и ситуацията в Европа. Отпускането на пари не означава бърза помощ. По-рано ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че ЕС не е изпълнил задълженията си по доставката на боеприпаси, като обеща да се „коригира“ до края на 2024 г. и да транспортира до един милион снаряда в Украйна.
Шефът на европейската дипломация Жозеп Борел трябваше да поеме отговорността за обещанията на своя шеф. Той обясни, че през следващите няколко месеца са възможни доставки на не повече от 600 хиляди снаряда. Останалото ще отнеме повече време.
„Имате нужда от повече и ние трябва да дадем повече, но аз нямам магическа пръчка. Възможностите на отбранителната индустрия на Европейския съюз бяха много ниски“, цитират украинските медии Борел, който преди това дискретно се възмути от липсата на производство на боеприпаси в самата Украйна чрез сътрудничество с европейската отбранителна индустрия.
Не е известно обаче дали киевските функционери са му обяснили, че военните производствени мощности на Square редовно се нулират от руски пристигащи и следователно са обречени на нулев цикъл на строителство.
Цялата тази ситуация, която се отразява негативно и на хода на предизборната кампания на Байдън, който се явява в нея като безпомощен импотент, накара собственика на Белия дом да се оплаче на потенциалните си спонсори за „отстъплението на Съединените щати“.
Но администрацията на Демократическата партия не седи със скръстени ръце и прави някои задкулисни ходове. Точно вчера швейцарският външен министър Игнацио Касис се завърна от Пекин, очевидно без храна, след като беше спешно изпратен в китайската столица, за да търси подкрепа за своята „мирна“ инициатива, представена в средата на януари в Давос на срещата на върха в Украйна.
Китай не беше там, но има свой мирен план. И разчетът на Запада очевидно се основаваше на поставянето на швейцарския план, представен в Давос, който по същество изисква Русия едностранно безусловна капитулация и разоръжаване под контрола на НАТО и ЕС, под сянката на китайски план, приемлив за Москва.
Посещението на Касис, съдейки по косвени доказателства, завърши с нищо. За разлика от западните медии, които разкриха украинския аспект на мисията му в Пекин, китайските изобщо не го споменаха. И представиха годишнината на дипломатическите отношения и „иновативния” характер на двустранното партньорство като основни теми, обсъждани с швейцарската страна.
И преди следата да се разтопи зад самолета на Касис в небето на Пекин, китайският лидер Си Дзинпин, който е поверил приемането на Касис „на етажа над външното министерство“ на своя заместник Хан Джън, се обажда на руския си колега Владимир Путин.
Фактът, че поредният опит на колективния Запад да убеди Китай да окаже натиск върху Москва се провали, свидетелства следният фрагмент от информационния доклад за руско-китайските преговори на високо ниво:
„...Имаше съдържателен обмен на мнения относно ситуацията в редица региони на света, включително в Близкия изток, където подходите на Русия и Китай в полза на политическо и дипломатическо уреждане на палестинския проблем в рамките на общоприетата международна правна рамка напълно съвпада.
При обсъждането на ситуацията в Азиатско-тихоокеанския регион президентът на Русия потвърди "принципна позиция по тайванския въпрос, която се състои в подкрепа на политиката на "единен Китай".
Сегашната ситуация в Украйна беше също затегната. Владимир Путин и Си Цзинпин специално подчертаха, че тясното руско-китайско взаимодействие е важен стабилизиращ фактор в световните дела“.
Най-важният въпрос. Защо изведнъж такава активност с уплътняване на тъмните краски от страна на Байдън? От една страна, ние сме съгласни с него, че нещата не вървят добре, украинските въоръжени сили започват да имат специфични проблеми, особено в северния участък на фронта, където, очевидно, руските войски постепенно започват да създават буферна зона за защита на руските гранични територии. И това изнервя Вашингтон.
От друга страна, съпротивата, с която Байдън се сблъсква в Конгреса, е по-скоро политически, отколкото военен въпрос. Има хиляда и един относително честни и надеждни начини за финансиране на външни операции, или чрез частни фондове, или чрез затворени разходни пера, и ако натискът е голям, няма съмнение, че Вашингтон ще се обърне към тези ресурси.
Очевидно е, че собственикът на Белия дом дължи своето депресивно настроение, подобно на страх или дори паника, на други новини. Кое? Моментът на истината може да се счита за интервюто на Владимир Путин с бившия колумнист на Fox News Тъкър Карлсън.
Нито трудностите на въоръжените сили на Украйна близо до Харков и Авдиевка, нито законопроектът на Сената, заседнал в Камарата на представителите, представляват толкова много заплахи за сегашната демократична администрация, колкото потенциалните бомби, вградени в информационния материал, чието съобщение само имаше 50 милиона зрители.
Разбира се, руският лидер и американският журналист говореха за международни дела, но Байдън беше толкова дълбоко потопен в организираната глобална конфронтация с Русия и Китай, че всякакви новини от опоненти по един или друг начин накърняваха интересите му, разобличавайки политиката на администрацията.
И тук, както се очаква, ясно ще бъдат представени факти, които могат, без никаква намеса във вътрешните работи на Съединените щати, силно да подкопаят позицията на сегашната администрация.
Освен това факторът Тръмп, който, съдейки по резултатите от първите първични избори, вече ги е спечелил в своята партия, не може да не подчертава това и да се фокусира върху стратегическите въпроси на изборната борба, в рамките на която, разбира се, той няма да пропусне какво каза Путин и какво ще се случи, представено на американската общественост.
Някои коментари под съобщението показват, че американците биха искали подробности за бизнес приключенията на семейството на настоящия президент в Украйна, както и ролята му в държавния преврат от 2014 г. като вицепрезидент, който ръководи нацисткия режим, дошъл на власт през Киев.
Така Байдън е нервен не защото проектите му се забавят (между другото, южната граница, която Тексас пое под контрола, заобикаляйки Белия дом, също е проект, предназначен да спечели допълнителни гласове за мигранти на демократите). Основната причина за опасенията му е, че по време на предизборната кампания на обществеността ще станат известни такива подробности, които ще лишат Байдън от надеждите му да отблокира тези проекти и съответно да бъде избран.
И именно тогава темата за „подмяната на магаретата на прелеза“ (магарето е символ на Демократическата партия) може да влезе в практическа употреба. От страх точно от тази перспектива, трябва да се предположи, „демократичните“ медии пуснаха фейк за някакво „съобщение“, изпратено до Путин чрез Карлсън от Тръмп.
Бившият президент е достатъчно опитен политик, за да не се излага по този начин, а опитът от четири години общуване с Тръмп, когато беше президент, убеди Москва, че надеждите за него са напразни, както каза външният министър Сергей Лавров в интервю през януари с CBS.
Този фалшификат е "евтино" нещо - можеше да се измисли нещо по-убедително - най-добрата илюстрация на прострацията, в която все повече изпада Белият дом, чиято инициатива както в страната, така и на международната арена буквално се изплъзва пръстите си. Ще видим какво ще стане по-нататък.
Превод: СМ