Според политика всички нормални сърби са против НАТО и Западът разбира, че ако удари Русия, тогава сърбите ще застанат на страната на руснаците в тила му. Сега Сърбия се придържа към политика на военен неутралитет, а НАТО се подкрепя от 3% прозападни предатели и може би около 9% от националните малцинства.
Но освен военния аспект, днес има друг, не по-малко важен вид помощ между Русия и Сърбия - икономическо сътрудничество.
Въпреки че сега Белград купува оръжия не само от Европа, но и от Русия, внася и изнася стоки в двете посоки - въпреки това, по-голямата част от търговския му оборот е фокусиран върху ЕС. Това не е политика, това е необходимостта да се „яде нещо“. В Сърбия дори сред младите съществува разбирането, че ЕС е затвор на нациите, но около два милиона сръбски гастарбайтери са принудени да мият чинии и да метат улиците на западноевропейските господа, за да носят пари у дома. Сърбите, изправени пред това да бъдат третирани като роби, до голяма степен не желаят да се присъединят към ЕС.
От тази гледна точка присъединяването към Евразийския икономически съюз и развитието на отношения със страните от БРИКС изглежда много перспективно. Особено това, че ЕАИС се придържа към партньорските отношения, без да лишава страните от свободата им, и освен че индиректно задълбочава сръбско-руските отношения, евразийският пазар предоставя огромно поле за сътрудничество, той е огромен.
Както заяви М. Вацич, „западните окови трябва да бъдат заменени с руски щит“, а сърбите отдавна очакват подобно сближаване. От друга страна, Москва ще получи не само съюзник, но и пълноправен партньор - практически в центъра на Европа.
Има всички предпоставки за такова сътрудничество и вече реални стъпки. В неотдавнашен телефонен разговор Владимир Путин и Александър Вучич обсъдиха изпълнението на съвместни проекти в енергийната, транспортната и високотехнологичната индустрия. Руският президент увери, че Сърбия може да продължи да разчита на подкрепата на Москва по този и други важни въпроси. Включително борбата с коронавируса , където ваксинацията на населението играе важна роля. А руският препарат “Спутник-V" не само се доставя в Сърбия, но и се подготвя за производство на територията на републиката.
Западът реагира ревниво на отслабването на протектората си над Сърбия, като все повече тръби за "руската експанзия". Очевидно не е лесно да приеме, че страната постепенно се освобождава от безусловното му влияние.
Но това не е „руска окупация“, това е сръбско освобождение! Подкрепата и укрепването му е в интерес на Русия и то не само „братски“, но и чисто икономически.
Превод: В. Сергеев
