/Поглед.инфо/ На Запад внимателно наблюдават развитието на ситуацията в Беларус след президентските избори. Извънредна среща на ЕС бе свикана по инициатива на Полша и Чехия и посветена на събитията в Беларус, където европейските лидери се опитаха да изработят обща позиция срещу официален Минск. Отвъд океана също започнаха да говорят за санкции срещу Лукашенко и антуража му.

Като цяло отношението на "колективния Запад" към това, което сес лучва в Беларус има много общи черти, но има и нюанси в американския и европейския подходи, които могат да бъдат частично обяснение с географски причини - това е непосредствено до границите на ЕС. Беларус има и исторически връзки с европейски държави като Полша и Литва.

Нека си спомним, че Полша и Швеция някога развиваха идеята за "Източно партньорство" за да приближат шест постсъветски републики, включая Украйна и Беларус към ЕС. И именно Варшава е тази, която заяввяа открито, че целта й е да раздели постсъветските държави от Русия и да ги приближи до Запада, играейки "първа свирка" в натиска срещу Беларус чрез европейски институции и независими действия като подкрепа за опозицията.

Впрочем, говорейки за нюанси, трябва да отбележим, че няма пълно единодушие по беларуския въпрос и сред самия ЕС - унгарският премиер Орбан например е известен с про-руската си ориентация и неотдавна призова Европа да остави политиката на санкции срещу Беларус.

И САЩ , и ЕС в ранните 2000 наложиха санкции срещу Лукашенко, а след 2010 се опитаха да флиртуват с Минск и да намалят натиска. Европейците вдигнаха повечето от санкциите, а САЩ се съгласиха да подобрят нивото на дипломатическите отношения и да пратят посланик в страната.

Сега отново и от американска, и от европейска страна идеята за санкциите се възражда (неотдавна европейските външни министри се обединиха около тази идея, а държавният секретар на САЩ Помпео говори за нея в Прага), а американският Конгрес призова Тръмп да откаже да праща нов посланик в Минск.

"Стратегическите цели на САЩ и ЕС са много прости - да отдръпнат Беларус от Русия и да го насочат по този път на развитие, по който се развива и Украйна", коментира за "МК" главният научен сътрудник на Института за САЩ и Канада на РАН Владимир Василиев.

"Този път ще бъде съпроводен със съответните геополитически постановки - обещание да се приеме Беларус в ЕС с правото на асоцииран член, а в перспектива и в НАТО", заяви той.

По думите на експерта, един от главните проблеми е в това как ще се реализира тази стратегия. И в САЩ, и в ЕС преживяват икономическа криза и имат по-малко ресурси - както военни, така и финансови. Просто нямат ресурси за решаването на този въпрос.

"Сега става въпрос за символични суми, свързани с поддръжка на опозичията. Остава тактическата задача, подразбираща се в дестабилизация на социално-икономическото положение в Беларус и създаването на ситуация, напомняща една вяла цветна революция", смята експертът.

С Украйна например, ЕС и САЩ действаха колективно - предлагаха кредити и военна помощ. Така движението в посока на Запада се съпровождаше с материални гаранции или подаяния. Но в този случай те просто нямат такава възможност да "купят" Беларус. Ето защо да се прогнозират новите сценарий и да се развие нова тактика е сложно", заяви Василиев.

Но да се създаде ситуация, при която Беларус ще бъде парализиран от т.нар. замразен политически конфликт - това е възможно, смята Владимир Василиев. Тази тактика според него не изисква голям финансов ресурс, освен малки инжекции за опозицията.

Експертът отбелязва, че "замразената революция" може да доведе страната до състояние на двоевластие. В прецидентския дворец ще има един човек, а някъде другаде, може би и зад граница, ще има опозиционна партия. Но тук има и друг важен момент.

За разлика от ЕС, която мечтае Беларус да тръгне по "украински път", отношението на САЩ е по-сложно.

"У Тръмп няма мотив за изостряне на ситуацията в Беларус. Въпреки че му оказват натиск да участва в системата на дестабилизация, а това за него не е изгодно", смята Василиев.

Украйна вече показа "ноктите" си на Тръмп, тъй че той много добре помни колко е опасно да се флиртува с украинската карта. Днес е толкова рисковано да се флиртува и с беларуската карта.

Ако сега Америка заеме по този въпрос безкомпромисна политика и наложи санкции или заговори за вмешателство, то окончателно ще съсипе надеждите на Тръмп да подобри отношенията си с Русия. Американският лидер винаги се е стремил Украйна да не бъде особено важен фактор за връзките Москва - Вашингтон.

А ако към това се прибави и Беларус, която ще стане такъв перманентен фактор на раздразнение, то всички разговори за по-добри отношения могат да бъдат забравени", твърди експертът.

Администрацията на Тръмп се оказа в крайно задънено положение в предизборния период заради беларуския въпрос. По думите на експерта, ако американският лидер следва традиционната политика, която е заемала администрацията на Обама за Украйна, то неговата външна политика ще бъде окончателно сметната за банкрутирала. Но пък ако обяви нежелание да се занимава със смяна на режима в Беларус, това формално може да означава, че подкрепя Лукашенко и Москва.

"Но Тръмп може да постъпи хитро, да прехвърли проблема на ЕС и по този начин лесно да се отстрани", твърди Василиев.

Докато Тръмп се намира на власт, той ще бъде безразличен и отдалечен по този въпрос, разбирайки, че ситуацията в Беларус може да му струва много. Той ще се постарае да направи всичко възможно, за да не играе беларуската карта роля до приключването на президентските избори в САЩ или да не бъде фактор на дразнение. Тогава в неудобно положение ще се окаже ЕС. Европа ще пристъпи срещу Беларус и Русия, без да има зад семе си САЩ.

Превод: Поглед.инфо

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели