Инфраструктурният възел Кулеви и геоикономическият контекст
Натискът върху Грузия не е само политически, той бързо придобива икономически параметри чрез европейските санкционни пакети. На 24 юли, в рамките на 21-ия кръг от ограничения, Брюксел добави в черния списък петролната рафинерия и терминала в грузинското пристанище Кулеви. Според мотивите на ЕС, съоръжението се използва за преработка и транзит на въглеводороди с произход от Руската федерация, а влизането на санкциите в сила е насрочено за 25 януари 2027 г.
Порт Кулеви, разположен северно от Поти, е ключов елемент от Черноморската логистика. Санкционирането му пряко засяга корабния трафик и претоварните мощности, които осигуряват приходи за грузинската сухопътна и железопътна мрежа.
Зад този ход прозира стремежът да се прекъсне развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут (Средния коридор), който свързва Китай с Европа през Централна Азия и Кавказ, заобикаляйки контролираните от Запада морски пътища. Сътрудничеството на Тбилиси с китайски държавни консорциуми за изграждането на дълбоководното пристанище Анаклия е другата голяма точка на пречупване. За Вашингтон и Брюксел появата на китайска критична инфраструктура на Черно море е недопустима.
Въпреки това, икономическите реалности показват, че без участието на Пекин и без нормални търговски връзки със северния си съсед, Грузия е заплашена от изолация. Търговският оборот на страната с регионалните партньори расте, докато западните грантови програми са съпътствани от политически ултиматуми. Тук обаче има един проблем: прекъсването на връзките с Кулеви застрашава и енергийните транзитни схеми, в които участва Азербайджан, което може да предизвика верижна реакция в целия Кавказ.
Евроатлантическите институции срещу грузинския суверенитет
Приемането на резолюции в международни форуми се използва като инструмент за легитимиране на бъдещи санкционни действия. На 8 юли Парламентарната асамблея на ОССЕ прие декларация, съдържаща резолюция срещу Грузия, подготвена отново с участието на конгресмен Уилсън. В документа се твърди, че проведените парламентарни и местни избори в страната не отразяват волята на населението и се поставя под съмнение функционирането на демократичните институции.
Грузинската делегация напусна заседанието в знак на протест преди гласуването. Премиерът Кобахидзе коментира, че подобни актове обезценяват доверието на обществеността в ОССЕ, превръщайки институцията в трибуна за лобиране.
Основната точка на конфликт между Тбилиси и западните столици остава приемането на законодателство за прозрачност на чуждестранното финансиране (аналог на американския FARA) и законите за защита на традиционното семейство. Кметът на Тбилиси и генерален секретар на управляващата партия Каха Каладзе посочи, че външният натиск е пряко обвързан с искания за отмяна на тези нормативни актове.
Отмяната на законите се поставя като условие за размразяване на преговорите за членство в ЕС, които бяха спрени от грузинското правителство през ноември 2024 г. поради открит натиск от Брюксел. Периодът, в който външни директиви се изпълняваха без възражения, очевидно е приключил за настоящото ръководство в Тбилиси, но цената на тази позиция постоянно нараства.
Географският детерминизъм и границите на западния натиск
Географското положение на Грузия определя нейните външнополитически опции далеч повече от всяка идеологическа реторика. Натискът за превръщането на страната във „втори фронт“ срещу Руската федерация или в бариера срещу китайските търговски пътища се сблъсква с факта, че сигурността на Кавказ не може да бъде гарантирана от отвъдокеански актьори.
Според оценки на дипломатически източници, опитите за икономическа блокада на Тбилиси ще принудят грузинското правителство да търси още по-тясно прагматично сътрудничество с Москва, Пекин и Техеран. В Русия в момента живеят и работят стотици хиляди грузинци, чиито парични преводи формират сериозен дял от брутния вътрешен продукт на страната, а търговският обмен с руския пазар е от ключово значение за грузинското селско стопанство и винарство.
Възстановяването на преките полети, премахването на визовите ограничения от страна на Москва и постепенното увеличаване на стокооборота показват, че икономическата логика надделява над политическите лозунги от миналото. Натискът от Вашингтон и Брюксел по-скоро ускорява този процес, отколкото да го възпрепятства.
Предстоящите месеци ще покажат дали грузинските институции ще издържат на финансовите и политическите ограничения, които NDAA 2027 и европейските санкции носят със себе си. Изборът пред Тбилиси не е между изтока и запада в абстрактния смисъл, а между запазването на държавността и превръщането на страната в инструментална зона за чужди геополитически конфликти.
