/Поглед.инфо/ В условия на влошени отношения между САЩ и Китай, Тайланд, като съюзник на Вашингтон, показва по-голяма независимост във външната политика и икономиката, приближавайки се до Китай.

Партньорството със САЩ в Банкок помогна да се балансира влиянието на Китай и Виетнам в Югоизточна Азия. Виетнам е предпазлив спрямо Китай (историческият опит от китайско-виетнамските войни оказва влияние), което автоматично го превръща в съюзник на Вашингтон днес.

А за Тайланд това означава, че САЩ вече не се интересуват от сдържане на виетнамското политическо влияние в региона. Това е свързано с това, че Тайланд губи статута си на главен американски съюзник в Югоизточна Азия. Допринасяйки за издигането на Виетнам, САЩ отглеждат още един потенциален лидер, за да създадат обширна система от противотежести, която ще затрудни Пекин да формира антиамерикански регионални съюзи.

Друга причина за растежа на прокитайските настроения в Тайланд е вътрешната политика. Подкрепата на тайландската монархия традиционно е от армията. От 2006 г. в Тайланд са извършени два въоръжени преврата. Смяната на държавния глава остава вътрешно дело за армията. От 2006 г. бюджетът на въоръжените сили се увеличава с 8% годишно, след втория преврат (2014 г.) той се увеличава с още 1 милиард долара, а през 2020 г. възлиза на 7,7 милиарда долара и допълнителни 3 милиарда долара за отбранителни проекти. Бюджетът на армията расте много по-бързо от инфлацията и това поставя армията в привилегировано положение.

Тайландският военен елит не приема американската демокрация с реториката ѝ за правата на човека и счита, че заплаха № 1 не е възходът на Китай, а перспективата, че някой ден Съединените щати ще поискат насилствено да заменят вековната тайландска монархия с републиканската система и да лишат армията от нейните привилегии.

Политическата нестабилност води до икономическа нестабилност. Вместо прогнозния ръст на износа от 2,2% през 2019 г. той намалява с 1,2%, икономическият растеж е 2,3%, вместо очакваните 2,8%. В същото време Тайланд е поставен в края на списъка по индекса на свободата на печата сред режимите, признати от Вашингтон за авторитарни, а е и на върха - по нивото на корупция.

За да засили властта и да намали социалното напрежение, тайландското ръководство се нуждае от надежден икономически партньор. Такъв е Китай, готов да инвестира в стратегически важни проекти и социална инфраструктура.

Най-големият, но все още не реализиран стратегически проект остава Тайландският канал през провлака Кра, ширината на който в най-тясната му точка не надвишава 50 км. Ако бъде изкопан канал, той ще свърже Индийския и Тихия океан през Тайландския залив и Андаманско море, а Тайланд ще се превърне в ключова връзка на китайския мегапроект „Един пояс, един път” в Югоизточна Азия и ще поеме морския трафик от Сингапур и Малайзия.

През януари властите на Тайланд и опозицията единодушно призоваха за създаване на парламентарна комисия, която да проучи възможността за изграждане на канал. Това показва разбиране от страна на всички политически сили на страната за важността на проекта. Според Националната стратегия за развитие на Тайланд за 2017-2037 г. приоритет остава създаването на транспортна и логистична инфраструктура за навлизане на външни пазари и разширяване на икономическите връзки със света. Провлакът Кра не се споменава в документа, но се подразбира.

Пекин също така никога не е наричал Тайландския канал част от проекта „Един пояс, еднопосочен“, но стратегическите ползи за китайците от канала са очевидни. Това ще намали зависимостта на Китай от транспорта на вносен петрол през тесния пролив Малака.

Според прогнозите до 2040 г. 80% от целия петрол, консумиран от Китай, ще бъде вносен, значението на пролива Малака за китайската икономика ще се увеличи значително. Каналът през Кра би бил удобен изход от трудна ситуация и кратък маршрут за внос на петрол от Близкия Изток. Цената на проекта е 20-30 милиарда долара, а Китай е готов да инвестира.

Според оценките на Малайзийския морски институт протокът Малака не е в състояние да пропусне повече от 122 600 кораба годишно. Натоварването на канала се увеличава и възниква въпросът за намирането на алтернативни маршрути. Проливът Сунда между индонезийските острови Ява и Суматра и протока Ломбок, свързващ Яванско море с Индийския океан, също могат да служат като такива. Този маршрут обаче е със 7-9 дни по-дълъг и съответно по-скъп, което прави появата на Тайландския канал неизбежен във времето.

Идеята за канала не е нова, тя е изразена за първи път от французите преди три века и интензивно се обсъжда през 50-те години. Тогава САЩ подкрепят идеята, но днес те упражняват дипломатически натиск върху Банкок, принуждавайки ги да се откажат.

Обърнете внимание, че Тайланд, подобно на другите азиатски сили, се опитва да намали зависимостта си от американските оръжия. В същото време 75% от всички продажби на китайска военна техника отиват в Азия. След държавния преврат през 2014 г. в Тайланд Вашингтон отказа да предостави на Банкок 4,7 милиарда долара военна помощ, но Китай даде на тайландската армия тези пари. Тогава тайландците подписаха договор с Китай за доставка на три подводници и 48 самолета. В Банкок не обърнаха внимание на предупреждението на прессекретаря на американското посолство Джилиан Бонардо, че подобни сделки ще доведат Тайланд към дългове.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели