Четирите точки на „Вашингтон пост“: Чертежът на новата архитектура
По данни на публикация във „Вашингтон пост“, която цитира източници от администрацията в САЩ, на масата вече лежи конкретен план от четири точки. Твърди се, че тази рамка не подлежи на предоговаряне от страна на европейските държави.
Първо. Възстановяването на украинската инфраструктура се поема от инвестиционния гигант BlackRock и Световната банка. Ключовият детайл тук не са гръмките обещания, а финансовият механизъм. Не се предвижда директно конфискуване на замразените над 200 милиарда евро суверенни активи на Централната банка на Русия, намиращи се предимно в депозитаря Euroclear в Белгия. Защо? Защото евентуална конфискация би сринала правната сигурност на еврото и би предизвикала светкавично изтегляне на liquidity от арабските и азиатските централни банки. Затова планът предвижда гарантиране на заемите чрез европейски бюджетни средства и гаранции от държавите от ЕС. С други думи: рисковете са за европейския данъкоплатец, а управлението на активите — за Ню Йорк.
Второ. Гаранции за сигурност. Твърди се, че се подготвя формула, наподобяваща Член 5 от Вашингтонския договор, но без формално приемане на Киев в НАТО. В същото време се планира правно регулиране на руските опасения относно разполагането на ударни системи с малък и среден обсег (каквито бяха забранени от счупения Договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег - ДРСМО).
Трето. Възобновяване на транзита през тръбопроводната система „Дружба“ и оцелелите разклонения на газопреносната мрежа. По оценка на енергийни анализатори, операционните печалби от транзитните такси ще се поделят между Киев и Москва, докато европейските купувачи отново ще плащат за преноса.
Четвърто. Замразяване на линията на съприкосновение по текущото статукво. Без подписване на окончателен мирен договор, а чрез споразумение за спиране на огъня по модела на Корейския полуостров от 1953 г.
Разпадането на ВПК на Стария континент
Докато във Вашингтон пресмятат дивидентите от евентуално прекратяване на огъня, европейската отбранителна индустрия е изправена пред системен колапс. Мощности като Rheinmetall, KNDS или BAE Systems просто нямат суровинен капацитет. Твърди се, че барутните фабрики в Европа изпитват остър недостиг на нитроцелулоза, чийто основен доставчик доскоро бе... Китай.
Как се гради „автономна отбрана“, за която говори Глюксман, когато липсват памучна целулоза, евтин газ за химическите комбинати като BASF в Лудвигсхафен и достатъчно лято желязо? Германската икономика — моторът на ЕС — официално навлезе в период на стагнация. Бюджетните съкращения в Берлин вече засягат социалните програми, а индустриалният гигант Volkswagen за първи път в историята си обмисля затваряне на заводи на територията на самата Германия.
В тази среда, според коментатори от Financial Times, Володимир Зеленски прави все по-остри изявления спрямо Белия дом. Но иронията е, че нито Киев, нито Брюксел разполагат с лостове за въздействие. Когато нямаш собствена енергетика и собствено оръжейно производство, ти не си субект на масата. Ти си просто точка от дневния ред.
Ялта-2: Защо „Голямата тройка“ отново е на дневен ред
Геополитическата карта се връща към класическия си реалистичен модел — този от Техеран, Ялта и Потсдам. Три центъра на сила: Вашингтон, Пекин и Москва. Всеки от тях разполага с пълен ядрен триптих, собствена ресурсна база и хранителен суверенитет.
Европейският съюз, в сегашната си институционална форма, управлявана от екипа на Урсула фон дер Лайен, не притежава нито едно от тези три неща. ЕС няма единна армия, няма собствен добив на въглеводороди и е напълно зависим от външни търговски пътища, контролирани от Военноморските сили на САЩ.
По оценка на редица политически анализатори, Вашингтон вече вижда в лицето на Брюксел не равностоен partner, а ресурсен буфер. В случай на изостряне на конфликта в Тайванския проток, за САЩ е жизнено важно да обезопасят тила си в Европа и да освободят ресурсите си от източния континент. Най-бързият начин за това е чрез бързо, макар и негласно, споразумение с Кремъл за подялба на сферите на влияние и възстановяване на критичните доставки на горива.
Дали това споразумение ще издържи? Никой не може да гарантира. Историята показва, че подобни пактове траят точно толкова, колкото съвпадат интересите на оръжейните и енергийните корпорации. Но едно е ясно: когато Тръмп и Путин разчертават бъдещите линии на влияние, европейските лидери дори няма да бъдат поканени за снимка пред камерите.
