“Санкциите срещу Крим ще останат, докато Русия продължава да окупира Крим", заяви в интервю за украински телевизионен канал “1 + 1” Кърт Волкър, специален представител на Държавния департамент на САЩ за Украйна. Съединените щати никога няма да признаят Крим за руски и ще работят съвместно с Европейския съюз, така че санкциите да останат в сила, „докато окупацията на полуострова не бъде напълно прекратена”, заяви Волкър. Непризнаването на Крим като част от Русия в крайна сметка ще доведе до връщането му в Украйна, отбеляза американският дипломат, утвърдително отговаряйки на въпроса дали вярва, че Крим ще се върне в състава на Украйна:
“Да, да, вярвам. Видяхме как това се случи с балтийските страни. Съветският съюз възвърна независимостта им след 40 години окупация. Западът, Съединените щати и други страни поддържаха твърда линия и не признаваха насилственото включване на тези страни в Съветския съюз. Имаме и много твърда позиция по отношение на Крим - няма да се съгласим с руската анексия на Крим. Във връзка с това миналата година имаше изявление на Майк Помпео. Същата позиция има и ЕС. Много е важно да заемем правилната позиция и да не се примирим с това. Защото времето променя всичко и мисля, че един ден Крим ще се върне в Украйна”
Когато Волкър беше помолен да изясни дали това ще се случи скоро, той каза, че не може да си представи колко време ще отнеме: „Основното е, че сме заели правилната позиция и се придържаме към нея.“
Ясно е, че Волкър изразява мнението на по-голямата част от американските политици, въпреки факта, че президентът Тръмп често говори за съвсем различни неща. Крим не е сериозна спънка за Тръмп, например, той многократно предлага да върне Русия в “Г-8”, докато привържениците на санкциите настояват, че това е невъзможно, докато „Русия окупира Крим“. Същият Волкър, дори след последните изявления на Тръмп, предложи Русия да върне Крим в Украйна в замяна на завръщането на страната в “Г-7”.
Но все пак Тръмп е президент на САЩ, а Волкър е обикновен служител на Държавния департамент. Но позицията му и неговите аргументи са интересни от гледна точка на разбирането на възгледите на американския елит, неговите идеи за Русия и политиките, които САЩ трябва да спазват по отношение на страната. Следователно, сравнението на Крим с балтийските държави не е случайно, а напълно типично за американски дипломат.
САЩ наистина не признаха влизането на балтийските държави в СССР през 1940 г., дори „правителствата“ в изгнание на Литва, Латвия и Естония живееха в Америка, имаше и техни „посолства“. Ясно е, че САЩ не са въвеждали никакви санкции срещу СССР за балтийските държави. И с подписването на Хелзинкския акт на Конференцията за сътрудничество и сигурност в Европа през 1975 г. Америка всъщност призна тогавашните граници на СССР. Прибалтийските държави напуснаха СССР в резултат на разпада на Съветския съюз, а не заради американската подкрепа за идеята за независимост на трите републики. Но Волкър казва, че “СССР върна независимостта им след 40 години окупация”, - ясно е, че така е по-удобно. Но в действителност няма нито окупация, нито завръщане на независимостта.
На първо място, през 1940 г. СССР си върна това, което поне два века е било част от Русия - дори при Петър Велики балтийските държави са изкупени от шведите, да не говорим за факта, че част от балтийските земи са били част от Русия много преди това. Прибалтийските републики придобиват независимост през 1920 г. след разпадането на Руската империя и гражданската война в Русия. Две от тях никога не са били независими държави в историята си и единствено Литва има славен, но отдавна изживяван опит на независимо съществуване.
През 1940 г. присъединяването към СССР, разбира се, не е напълно доброволно, но в същото време разчита на значителна част от местните жители, които са просъветски и прокомунистически. А и Прибалтика тогава има малък избор - да се окаже под немска власт или да се върне в състава на Русия.
През 1991 г. СССР не върна независимостта на прибалтийците, въпреки че настроението за раздяла е силно и в трите републики, но тогава то е такова в резултат от кризата, в която СССР се намира заради процеса на реформите на Горбачов и се отделят. А самообявената независимост не е призната нито от Москва, нито от САЩ, които не искат да се карат със СССР за трите малки републики. Ако СССР не се беше разпаднал, тогава нямаше да има независима Прибалтика.
Така че паралелите с Крим са неподходящи дори по тази причина. Крим може да се върне към Украйна само в случай на крах на Русия. И не само разпад на Русия, но и запазването в същото време на независима Украйна. Но дори откровено русофобските анализатори на ЦРУ вече не разглеждат такъв сценарий. Разбира се, всичко в живота е възможно - но в обозрима историческа перспектива шансовете за разпад на САЩ изглеждат много по-големи.
И най-важното - Крим, подобно на Украйна, е част от руския свят, руската цивилизация, руските исторически земи. Опит за откъсване на Украйна от Русия, както и създаване на антируски плацдарм от нея, заедно с интеграцията ѝ в НАТО и Европейския съюз, неизбежно ще се провали.
В един момент президентът на САЩ - Тръмп или вече неговият наследник - просто ще затвори темата за Крим, за да възстанови отношенията с Русия. Няма значение дали това ще стане чрез официално признаване на Крим като руски или не - основното е, че темата за връщането на Крим в Украйна ще отпадне дори от реториката на американските дипломати.
Превод: В.Сергеев
