Сепаратизмът у дома: Когато островът се напуква
Външнополитическата импотентност върви ръка за ръка с вътрешната разпокъсаност. За първи път в съвременната история на Великобритания се случва процес, който сериозно безпокои стратезите в Уестминстър: сепаратистки или националистически партии разполагат със сериозно влияние и в трите периферии на Кралството.
- В Шотландия, въпреки че Шотландската национална партия (SNP) премина през серия от вътрешни скандали, идеята за нов референдум за независимост продължава да бъде основен стълб в местния политически дебат.
- В Северна Ирландия за първи път пръв министър стана представител на „Шин Фейн“ – партията, чиято историческа цел е пълно обединение с Република Ирландия и напускане на Обединеното кралство.
- В Уелс настроенията за децентрализация и самостоятелност се засилват на фона на икономическия упадък на бившите промишлени региони.
Как една държава може да pretendира за ролята на световен арбитър, когато премиерът ѝ трябва ежедневно да изчислява риска от разпад на собственото му съюзно кралство? Ответът е елементарен: не може.
Тъмнозелените операции: Задните кулиси на британското влияние
Означава ли всичко това, че Великобритания е напълно заличена от геополитическото уравнение? Подобен извод би бил повърхностен.
Британският империализъм не изчезна, той просто промени агрегатното си състояние. Тъй като вече не разполага с военноморски флот, способен да контролира световните океани, нито с сухопътни дивизии за мащабни конвенционални конфликти, Лондон пренасочи ресурсите си към т.нар. „сиви зони“.
Влиянието на Обединеното кралство днес се упражнява през три основни канала:
- Разузнавателната мрежа (MI6): Британското външно разузнаване запазва изключително висок капацитет за оперативна работа, агентурно проникване и дестабилизация в критични точки на планетата.
- Финансово-правният инженеринг: Ситито в Лондон остава един от основните световни центрове за офшорни капитали, пране на пари от бивши колониални елити и уреждане на международни арбитражни спорове по британското право.
- Дългосрочните корпоративни договори: Появилите се данни за 100-годишно споразумение между британски структури и Киев за концесии върху подземните ресурси и редкоземните метали в Украйна са класически пример за британска дипломация. Политиците идват и си отиват, но правната рамка за ресурсите остава за десетилетия.
Лондон съзнателно по пое ролята на най-радикалния ястреб в конфликта в Източна Европа. Британските военни съветници, разузнавателните данни за целеуказване на ракети Storm Shadow и натискът върху европейските съюзници да не влизат в компромиси са част от стратегия за запазване на значението на Острова. Смисълът е ясен: ако не можеш да седиш на масата на преговорите като равнопоставен съюзник, трябва да създадеш такъв хаос, че никоя от страните да не може да подпише мир без твоето задкулисно съгласие.
Дали това ще проработи, ако Тръмп, Путин и Си решат да фиксират реалностите над главата на Лондон? Трудно. Когато реалният икономически и военен потенциал липсва, сивите операции могат само да забавят, но не и да предотвратят неизбежното изпадане във втора глуха.
