/Поглед.инфо/ Следващият (трети поред от 15 години) „Майдан“ в Киргизстан, който изненада много наблюдатели и експерти, всъщност е не просто естествено, а абсолютно неизбежно следващо „звено“ във веригата от събития, насочени към нанасяне на всеобхватно и смазващо геополитическо поражение на Русия. И, уви, изобщо не е теория на конспирацията - всички текущи събития са очертани черно на бяло в доклада на американската корпорация за изследвания на националната сигурност РАНД „Extending Russia: Competing from Advantageous Ground“, публикуван през 2019 г.
Един от най-успешните варианти за превод е: „Пренапрежение на Русия: Стратегия за конкуренция от по-добри позиции“. Именно поетапното и много точно изпълнение на стратегията, предложена от анализаторите на корпорацията на своите клиенти - Пентагона и американското ЦРУ, се извършва буквално пред очите ни. Както казват американците - тук и сега. До какво ще доведат по-нататъшните събития, ако им бъде позволено да се развиват в тези рамки? Абсолютно не е добре за нашата страна …
Шест геополитически удара - пет вече са нанесени
Естествено, няма да преразказвам съдържанието на много обемния доклад и да представям постулатите му. Нещо повече, тази работа на американската аналитична мисъл навремето беше доста ярко обсъждана в местната експертна общност. Някои хора си позволиха да бъдат доста злъчни относно факта, че „глупавите американци“ всъщност не познават нашата история и в оценките си за съвременните реалности са успели да направят куп „гафове“. ... Е, как да кажа. Те са глупави, може би глупави, кой би спорил. Въпреки това, на онези, които всъщност бяха основният адресат на обсъждания документ (и вероятно го получиха в много по-подробна форма, допълнен от подробности, които не са широко разгласени), той не изглеждаше глупав или отделен от реалността. Такъв извод може да се направи най-малко от факта, че мерките, предложени от РАНД за „пренапрежение“ на Русия, за да ѝ се нанесе максимална вреда, се извършват от съответните организации и структури на САЩ с усърдието на ученици.
Преценете сами: в глава 4 на доклада, озаглавен „Геополитически мерки“, има точно 6 точки и в този конкретен ред: 1. Предоставяне на смъртоносно оръжие на Украйна; 2. Засилване на подкрепата за "бунтовниците" в Сирия; 3. Организация на смяна на режима в Беларус; 4. Използване на потенциала за създаване на напрежение в Южен Кавказ; 5. Намаляване на нивото на руско присъствие и влияние в Централна Азия; 6. Прекратяване на присъствието на Русия в Молдова. Това са кратките тези - разбира се с подходящи препоръки за всеки елемент. И какво, кажете ми, от този списък не е изпълнено? Да, последната точка. Президентските избори в Кишинев са на 1 ноември ...
Нивото на американската военна подкрепа за Украйна наскоро се е повишило до безпрецедентно ниво дори през „горещите“ 2014-2015 години. Няма съмнение, че всеки тип оръжие може всеки момент да попадне в лапите на воините от въоръжените сили на Украйна. Те още сега биха попаднали, ако не беше напълно оправданият страх сред менторите, че ще бъдат пропилени или изпочупени. Когато обаче стане нужно, "правилното оръжие" ще се появи в "правилните" ръце. Страната отдавна се контролира не само от Държавния департамент на САЩ, но и от Пентагона малко повече от 100%. По отношение на Сирия планът също се изпълнява доста успешно. Е, може би американците донякъде са намалили собствените си усилия в тази област, изхождайки от чисто прагматични съображения: защо да се занимават сами, ако Турция се справя със задачата да създава постоянно и все по-нарастващо главоболие в този регион за Москва? Нещо повече, в Либия освен Турция го извършва не от страх, а съвестно ... Специалната операция за "смяна на режима" в Минск е в разгара си.
Тези, които вярват, че местният „Майдан“ е победен или опитомен, са наивни и прекалено оптимистични. Нищо подобно. Съответните механизми са стартирани и конфронтацията може да продължи с години и с много непредсказуем край. Избухнал като не просто локален конфликт, а като мащабна и кървава война, Нагорни Карабах напълно се вписва в определението за „използване на местни огнища на напрежение“ и използването несъмнено е в ущърб на Русия, която рискува да получи сериозни геополитически проблеми при всяко, на практика, развитие на този конфликт. Колко? Четири от шест точки? Да продължим ли по-нататък? Защо не…
Всичко върви по план ...
Засега мнозина са склонни да разглеждат събитията в Бишкек като примитивна борба на местните кланове, вечна битка между дивите „политически елити“ на севера и юга на страната. В крайна сметка свалянето на президенти и правителства наистина се превърна в национално забавление за киргизите. Ако обаче коктейлите Молотов са запалени, тогава някой има нужда от тях. Няма нужда да се чудите кой точно. Между другото, тамошните политици реагираха съвсем правилно на случващото се, наричайки поредната насилствена смяна на властта в Киргизстан „опит за разклащане на ситуацията в страната, вдъхновена и координиран от външни сили“. Естествено, напълно недружелюбни както към киргизите, така и преди всичко към Русия.
Уви, дори и най-елементарната логика не позволява да се разглежда политическата криза и ескалацията на насилието в Бишкек като „чужди проблеми”, които нямат нищо общо с нашата страна и нейните жизненоважни интереси. Фактът, че представители на двата противоположни лагера (партиите на настоящия държавен глава Сооронбай Жеенбеков и бившия президент Алмазбек Атамбаев) се считат за привидно „проруски“ политици, изобщо не променя въпроса. Москва има причини да се притеснява и то повече от сериозно. Като начало Киргизстан е член на Организацията на Договора за колективна безопасност (ОДКБ), който вече преминава не толкова успешно изпитание с конфликта в Нагорни Карабах. Да се унищожи напълно тази структура е мечта на всички стратези на НАТО и не само на тях. Имайте предвид, че повече от сериозни проблеми засегнаха три от шестте държави в този блок днес. Съвпадение? Случайност? Не мисля. По-скоро изглежда като глобална специална операция за унищожаването му.
Предвид разгърналите се сега пред нас с цялата си красота киргизски “особености на националната политическа борба”, работата може да достигне значително по-мащабен конфликт, не дай боже, до гражданска война. При това, предвид местния колорит, присъщ на въпросния регион, трябва да се помни, че в момент на смутове там веднага надига глава значително по-опасна и агресивна сила - радикалните ислямисти. Не е изключено външните играчи, стремящи се към дестабилизация на Средна и Централна Азия, да залагат именно на тях в конкретния случай. При осъществяването на подобен сценарий няма да се размине никому - нито на съседен Казахстан, нито на Узбекистан, с които, впрочем, Киргизстан има отдавнашни и нерешени териториални спорове. Не може да остане настрани и Таджикистан, където в най-близко време трябва да се проведат президентски избори. Фаворит (меко казано) е действащият национален лидер Емомали Рахмонов, който по отношение на политическото дълголетие превъзхожда Александър Лукашенко.
Ето защо имам тревожни предчувствия за това ... Местната „опозиция“ вече се опитва да мъти водите и там. По един или друг начин, но ако не е възможно да се намери най-бързият и най-насилственият изход от кризата, възникнала в Киргизстан в момента, цялата Централна Азия може бързо да се превърне в такава пламнала лудница, която ще бъде сто точки пред Сирия, където за покой и мир отдавна е забравено по принцип. С единствената поправка, че това няма да се случи „някъде там“, а на самите граници на Русия. С всички, както се казва, последствията, произтичащи от този факт.
Най-интересното е, че в доклада, който споменах по-горе, са предложени изненадващо малко мерки от чисто военен характер - въпреки факта, че той е адресиран, както вече беше споменато, преди всичко до Пентагона. В същото време всички те също се изпълняват стриктно: максималното пренасочване на ВВС на американската армия, както и американския флот към границите на Русия и всестранното засилване на действията им по нашите граници, засиленото разполагане на тактическо ядрено оръжие възможно най-близо до предполагаемите точки за унищожаване на руска територия - това са действията, които се предприемат днес и то съвсем открито. Независимо от това, акцентът в безпрецедентната сега (поне от съветско време) атака срещу страната ни е съсредоточен върху нейното „пренапрежение“, тоест върху създаването около нея на максимален брой огнища на нестабилност, локални конфликти и недружелюбни държави. Не е по силите на която и да е държава да неутрализира всяка една заплаха, която възниква в резултат на опитите да „запуши всички дупки“ наведнъж, което неизбежно ще доведе до разсейване на вниманието, разпръскване на сили и средства и прекомерно разхищение на ресурси. Освен това, като се съсредоточи върху така нареченото „постсъветско пространство“, Русия неизбежно ще трябва да ограничи всички свои усилия на по-отдалечени геополитически „фронтове“ Затънала в опитите да „потуши пожара“ в Беларус или Нагорни Карабах, Москва определено няма да има време за Венецуела, Иран или Сирия.
Това са само най-очевидните, буквално лежащи на повърхността цели на антируската стратегия, която се прилага сега. Те обаче също като всичко, което се прави и планира от англосаксонците, вероятно имат „двойно дъно“, под което се крият дори по-надалеч отиващи намерения - може би дори по-подли и опасни за нас от първоначалните. Малко вероятно е, след като са постигнали успех в „пренапрягането“ на нашата страна и „изключването“ от глобалните геополитически дискусии, нашите вечни врагове да се успокоят от постигнатото и няма да се опитат да довършат въпроса, премахвайки завинаги самия източник на собствените си проблеми като такива.
За какво говоря? За унищожаването на Русия като държава ... Тук наскоро някои читатели се шегуваха хапливо с моята статия за много специфичната военна подготовка на САЩ, насочена към извършване на въоръжена агресия срещу нашата страна. Ваша воля - смейте се, ако е смешно. Просто изглежда, че шегите с нас са свършили. Всичко се случва много сериозно ...
Превод: В. Сергеев