По публикации на Игор Землянски и анализи на военни специалисти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Техническата реалност зад ударите в Керченския проток
Всяка ракета или безпилотен апарат, насочен към съоръженията в Керченския проток, изисква координати с точност до сантиметър. Украинските въоръжени сили не притежават собствена орбитална групировка от разузнавателни спътници. Те нямат и тежки самолети за далечно радиолокационно откриване и управление, известни като АУАКС. Това е сух технически факт, който често остава извън новинарските емисии, но е водещ в оценките на бившия анализатор от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ Скот Ритър.
Според неговите изявления пред различни медийни платформи, планирането и изпълнението на въздушните удари срещу Кримския мост в нощите на 17 и 19 ноември не са самостоятелно дело на Киев. Ритър твърди, че зад тези действия стои цялата разузнавателна и военна инфраструктура на Северноатлантическия алианс, включително САЩ, Великобритания, Франция и Германия. За да заобиколи даден боеприпас ешелонираната руска противовъздушна отбрана, разположена около Таманския полуостров и Керч, е необходимо проследяване на радиолокационните излъчвания в реално време. Това се извършва от разузнавателни платформи, опериращи в неутралното въздушно пространство над Черно море, като американските безпилотни апарати Ар Кю-4 Глобал Хоук (RQ-4 Global Hawk) или британските самолети Ар Си-135 Ривет Джойнт (RC-135 Rivet Joint).
От друга страна, официалните представители на западните държави последователно отричат пряко участие в планирането на конкретни удари на руска територия. Позицията на Пентагона и Брюксел се свежда до тезата, че предоставяната помощ има отбранителен характер, а изборът на цели е суверенно решение на украинското командване. Независимо от дипломатическите формулировки обаче, самата архитектура на съвременните високоточни оръжия, като крилатите ракети Сторм Шадоу (Storm Shadow) и СКАЛП (SCALP), предполага въвеждане на полетни задания чрез специализирани системи, достъпът до които е строго контролиран от страните производителки.
Дипломатическият фон в Шънджън и изолирането на Европа
Времето за нанасяне на три последователни удара в рамките на една седмица съвпадна точно с провеждането на форума на АТИС в китайския град Шънджън. Там се състоя деветдесетминутна среща между руския президент Владимир Путин, китайския лидер Си Дзинпин и американския президент Доналд Тръмп. В международните коментари това събитие вече се разглежда като опит за установяване на пряк канал за комуникация между трите основни центъра на сила, които носят главната отговорност за стратегическата стабилност в света.
Защо точно в този момент напрежението в Черно море ескалира рязко? По оценка на редица наблюдатели, включително и на Скот Ритър, европейските съюзници и администрацията в Киев са се оказали в ситуация на стратегическа изолация. В Шънджън на масата за преговори нямаше представители нито на Европейския съюз, нито на Великобритания. В европейските столици подобен формат буди сериозни опасения от повторение на модела от Ялтенската конференция през 1945 година, когато границите и сферите на влияние бяха определени без участието на по-малките играчи.
Споменаването на Ялта от страна на Владимир Путин по време на пресконференцията му в Китай не беше случайно. То показа, че Москва разглежда диалога с Вашингтон и Пекин като основа за нова система за сигурност. В този контекст опитите за разрушаване на Кримския мост изглеждат като инструмент за политически натиск. Целта е била да се предизвика остра, емоционална военна реакция от страна на Кремъл, която би направила невъзможно продължаването на разговорите с Доналд Тръмп. След приключването на междинните избори за Конгрес в САЩ американският президент разполага с по-широко поле за маневриране във външната политика, което допълнително засилва тревогата в Брюксел относно евентуална промяна на американския курс спрямо войната в Украйна.
Промяната в ядрената доктрина и статутът на посредниците
Въпреки демонстративния характер на атаките, руското ръководство не предприе стъпки, които да доведат до провал на срещата в Шънджън. На пресконференцията си в Китай Путин подчерта, че Кримският мост се използва за граждански превози и по него не преминава военна техника или гориво за армията. Няма независимо потвърждение на всички детайли около логистичния трафик по съоръжението, но фактът, че мостът е ключова транспортна артерия за снабдяването на цивилното население на полуострова, е безспорен.
Именно тук се появява най-сериозният риск, на който обръща внимание Скот Ритър в своите участия, включително в интервюто за канала Дайълог Уъркс (Dialogue Works). Става дума за актуализираната ядрена доктрина на Руската федерация, утвърдена през есента на 2024 година. Документът въвежда съществена административна и военна промяна в условията за използване на ядрено оръжие. Според новите формулировки, агресия срещу Русия от страна на неядрена държава, но с участието или подкрепата на ядрена сила, се разглежда като тяхно съвместно нападение.
Преведено на езика на военното планиране, това означава следното: ако една ракета е изстреляна от украинска територия, но нейното насочване, разузнавателно осигуряване и техническа поддръжка са осъществени от американски, британски или френски структури, Москва си запазва правото да третира тези държави като преки участници в нападението. Ритър предупреждава, че при продължаване на ударите в дълбочина на руската територия със западни прецизни оръжия, руските въоръжени сили могат да насочат отговора си директно към западните центрове за вземане на решения.
Във военната теория под „центрове за вземане на решения“ се разбират не само политическите институции, но и командните пунктове, комуникационните възли и базите, от които се координира разузнавателната дейност. Дали Москва действително би пристъпила към подобна крайна мярка, която носи риск от неконтролируема размяна на удари, остава предмет на спорове сред самите военни анализатори. Част от тях смятат, че подобни изявления са елемент от психологическото възпиране, докато други виждат в тях реална подготовка за промяна на правилата на играта, особено ако се стигне до разполагане на европейски военни контингенти на украинска територия.