/Поглед.инфо/ Основният резултат от срещата в Сочи между В. Путин и Р. Ердоган е пълното прекратяване на турската военна операция в Сирия, а не само нейното поставяне на пауза, което Тръмп успя да постигне от турците. Радващо е, че резултатът от Сочи е постигнат само няколко часа преди изтичането на взаимните ултиматуми на Турция и Вашингтон, които можеше да бъдат последвани от въоръжен конфликт между двата съюзника в НАТО. Готовността за подобно развитие на събитията заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео, а турците вече са започнали частична мобилизация на въоръжените сили, извеждайки ги в зоната на конфликта.
Като предприема инициативи за сключване на споразумение с Турция, Русия, разбира се, не се ръководи от интересите за поддържане на единството на НАТО. Тя предотвратява войната по границите си и осигурява справедливо уреждане на сирийската криза. Сега анализаторите изчисляват кой спечели от сделката в Сочи и кой загуби. Всъщност всички ключови международни играчи са се възползвали от нея. Всяка по свой начин.
Предотвратявайки войната, Русия укрепва своя международен авторитет. В същото време тя укрепва позициите на своя съюзник Дамаск. По-специално Москва успя да осигури съгласието на Анкара да ограничи турската зона за сигурност до територията, която турците вече са окупирали. На дължина е около 100 км, на площ - 2,2 хиляди квадратни км между градовете Рас ал Айн и Тел Абияд. Това е само една четвърт от това, което Ердоган очакваше в началото на операцията, въпреки че запазването на турското присъствие тук само по себе си е голяма отстъпка от Москва. Според резултатите от споразумението между Ердоган и вицепрезидента на САЩ Майк Пенс, турците настояваха да заемат цялата гранична ивица. Сега не го искат. Останалите три четвърти от сирийско-турската граница в района, контролиран доскоро от местните кюрди от Рожава, премина в ръцете на правителствената гранична служба.
Ердоган, който упорито се пазареше с Путин по време на почти седемчасовата среща на високо равнище, също беше доволен в края ѝ. В допълнение към споменатата зона той има и тази клауза от споразумението, според която съвместните турско-руски патрули ще могат да се придвижват на дълбочина 10 км и в други участъци от границата. Именно това е изпълнение на обещанието, дадено от Ердоган да поеме контрола над цялата тревожна за Турция територия. За него, без съмнение, е огромно облекчение, че изнесеният от него ултиматум към Тръмп отпадна. Войната с Америка вероятно е последното нещо, от което се нуждае Ердоган, като се вземе предвид вътрешната политическа ситуация в Турция.
Разпалилият се Тръмп определено няма как да не е усетил облекчение, че няма да се налага да влиза във война със сериозен противник. Войната не можеше да започне без разрешението на Конгреса и почти сигурно щеше да се превърне в истинска причина за импийчмънт на американския президент. Фактът, че Вашингтон не фигурира в споразумението, подписано в Сочи и изпада от сирийското споразумение, разбира се, ще бъде използвано и в борбата срещу Тръмп от неговите политически противници. Въпреки това, за да разпореди изтеглянето на американските войски от Сирия, началникът на Белия дом трябваше да е подготвен за факта, че след заминаването им общото влияние на Америка в тази страна постепенно ще намалее. Следователно, е малко вероятно „сделката в Сочи“ да му причини обриви. Тръмп няма намерение да нарушава споразумението за помощта на кюрдите, които все още гледат с надежда към Вашингтон. Той вече нарече меморандума от Сочи „добра новина“.
В Дамаск отношението към тези споразумения е официално сдържано. Там не може да бъде одобрен нито един документ, предвиждащ чуждестранно военно присъствие в Сирия без негово съгласие. Няма съмнение обаче, че позицията на руската страна е предварително съгласувана с Дамаск. Споразумението от Сочи със сигурност е от полза за сирийците. Асад без сражения получава присъствието на своите гранични служители, с одобрението на Турция, на три четвърти от граничната зона в бивша Рожава. Асад вече не се нуждаеше от споразумение с кюрдите и това укрепва позициите на Дамаск в преговорите за по-нататъшното им интегриране в националния живот. Съвместните руско-турски патрули зад сирийската гранична охрана не променят нещата, тъй като функциите им ще включват само наблюдение да не би кюрдите да се върнат. Сирийците несъмнено ще продължат да изискват спешното напускане на турците от зоната между Рас ал Айн и Тел Абаяд, като се позовават, наред с другото, на уверенията, дадени в Сочи от Ердоган, че Турция е ангажирана с териториалната цялост и суверенитет на Сирия. И колкото по-силно е присъствието на последната на границата, толкова по-трудно ще бъде да се игнорира Анкара.
Губещите са кюрдите, които нямат нито един съюзник. Те загубиха, още когато американците ги изоставиха. Това, което се случва сега, са последствията. С цялото съчувствие към кюрдите, трябва да се подчертае, че техните лидери сами изведоха народа си на това положение. Дори след като постигнаха споразумение с Дамаск за съвместни действия, те продължиха да се озъртат към Белия дом, ловейки отдалечените намеци за предишна благосклонност. На 17 октомври, когато Вашингтон и Анкара подписаха споразумението за прекратяване на огъня, сега погребано, кюрдските патрули внезапно спряха да пропускат сирийските войски към границата. Това стана, например, в региона на Ракка. Не е изненадващо, че Дамаск предпочете гаранции от първо лице и сега кюрдите трябва да работят усилено, за да поддържат споразумението, подписано преди това със сирийското правителство. Кюрдските командири, загубили основната зона на обитание на своя народ по границата, откъдето са принудени да се изтеглят, продължават упорито да се придържат към териториите, където преди войната по-малко от 1% от местното население е кюрдско. Вярно, има петрол и газ. Американците оставят там 200 войници, за да защитят находищата, а кюрдските лидери, въпреки всичко, се съгласяват да им помогнат. Но какво общо има това с интересите на кюрдския народ?
Позицията на сирийското ръководство спрямо кюрдите в тези условия става все по-твърда. Съветникът на президента Асад Б. Шабан категорично заяви, че "не може да се говори за кюрдска автономия". А командирът на кюрдските формирования Мазлум Абди се стреми да попадне в САЩ с всички сили. Явно иска да се опита да обърне онова, което е невъзможно да се обърне. А той всъщност трябва да се стреми към Дамаск и Москва, за да спаси това, което все още може да бъде спестено.
Превод: В.Сергеев