По публикации на „Файненшъл Таймс“, „Аксиос“, „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Пост“, „Гардиън“ и „Монд“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Дипломатическият вакуум на Стария континент
Европейският съюз се оказа в позицията на най-големия финансов и оръжеен донор на Киев, който обаче не разполага със собствен стол в залата, където се чертаят контурите на следвоенното устройство. Според публикации в американската и британската преса, проведените в Абу Даби тристранни разговори между делегациите на Съединените щати, Руската федерация и Украйна са приключили без подписване на мирно споразумение, но са легитимирали един нов формат на взимане на решения. В този формат Брюксел отсъства физически и институционално.
Иронията на американския пратеник Джаред Кушнер, цитирана от западни издания, удря право в най-болното място на европейската бюрокрация (липсата на единен център за взимане на външнополитически решения). Кушнер е отбелязал, че назначаването на един човек, който да говори от името на цяла Европа, би било по-голямо постижение от самото убеждаване на Москва да допусне европейци до преговорите. Зад тази саркастична реплика прозира суровата реалност на Лисабонския договор от 2007 година, който създаде поста Върховен представител по въпросите на външните работи, но остави реалната власт в ръцете на двадесет и седем национални правителства с противоречащи си интереси.
По данни на „Ню Йорк Таймс“ руската делегация категорично е отказала участието на европейски представители на този етап в Абу Даби. Аргументите на Кремъл не са публично детайлизирани в западната преса, но дипломатическата практика от последните години показва, че Москва разглежда Европейския съюз не като самостоятелен геополитически субект, а като придатък на Вашингтон и Северноатлантическия алианс. Докато администрацията на Белия дом настоява, че европейците все пак трябва да седнат на масата на по-късен етап, европейските столици се сблъскват с кошмара от времето на Студената война, при който двете големи сили договарят параметрите на континенталната сигурност, а на останалите се предлага просто да подпишат и финансират сметката.
Ревизия на руския ултиматум от декември 2021 година
Централният сюжет в разговорите в Обединените арабски емирства изненадващо се е изместил от локалните фронтови линии в Донбас към глобалната архитектура на сигурността. Според информация на изданието „Аксиос“, американските представители Джаред Кушнер и Стивън Уиткоф са отправили конкретно предложение към руската страна да подготви и представи проект за ново споразумение за сигурност между Русия и Европа.
Тук се налага кратък исторически паралел, без който смисълът на американския ход остава неясен. На 17 декември 2021 година Министерството на външните работи на Русия публикува два проектодоговора (със САЩ и с държавите членки на НАТО), в които поиска писмени гаранции за неразширяване на пакта на изток, отказ от приемането на Украйна и Грузия, както и изтегляне на чуждестранните войски и ударни въоръжения от териториите на държавите, присъединили се към алианса след май 1997 година, включително България и Румъния. Тогава администрацията на Джо Байдън и ръководството на НАТО в Брюксел отхвърлиха тези искания като неприемливи, което два месеца по-късно доведе до началото на пълномащабните военни действия.
Днес, според източниците на „Аксиос“, екипът на Вашингтон казва на Москва нещо съвсем различно: светът от 2021 година вече не съществува и старите текстове не могат да служат като готова основа, но самата тема за нова система от гаранции е легитимна и подлежи на договаряне. Американската логика изисква от Кремъл да разпише не само своите претенции относно инфраструктурата на НАТО в Източна Европа и ограничаването на нападателните оръжия, но и конкретни „симетрични стъпки“ за деескалация. Какво точно включват тези симетрични стъпки, остава предмет на дипломатически спекулации (вероятно става дума за изтегляне на ракетни комплекси от Калининградска област и Беларус, или за връщане към механизмите за взаимни инспекции по подобие на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа).
Призракът на „Ялта“ и „Потсдам“ в думите на Медински
Ръководителят на руската делегация Владимир Медински е заявил, че Москва подкрепя изграждането на „всеобхватна система за сигурност“ на континента, като я е сравнил директно с конференциите в Ялта и Потсдам от 1945 година. Изборът на точно тези исторически референции от страна на бившия руски министър на културата и настоящ съветник в Кремъл не е случаен. Ялта и Потсдам символизират разделянето на сферите на влияние между великите сили победителки след Втората световна война, при което малките и средните европейски държави не са били питани за мнението им, а границите и политическите режими са били определяни според баланса на военната мощ.
Западните медии, включително „Ню Йорк Таймс“, подчертават, че няма никакви реални индикации Русия да се е отказала от фундаменталните си искания отпреди четири години. Разликата е в тактическия подход. Докато през 2021 година Москва поставяше ултиматуми от позиция на дипломатически натиск, днес тя преговаря на фона на изтощителна война, при която руската армия държи инициативата на редица участъци от фронта, но икономиката на страната функционира в режим на тежка военновременна мобилизация и санкционен натиск. Дали Кремъл действително е готов да замени част от териториалните си претенции срещу правно обвързващ договор за неутралитет на Украйна и изтегляне на натовската инфраструктура, или просто използва предложенията на Кушнер и Уиткоф, за да задълбочи пукнатините между Вашингтон и Брюксел? Отговорът на този въпрос липсва в сухите дипломатически сводки.
