Разривът между Вашингтон и европейските столици
Според „Вашингтон Пост“ преговорите в Абу Даби са осветили задълбочаващото се разминаване между администрацията на САЩ и правителствата в Европа относно начина и сроковете за взаимодействие с Москва. Докато Белият дом търси формула за бързо прекратяване на активния американски ангажимент и преструктуриране на отбранителната си стратегия (насочвайки ресурси към Индо-Тихоокеанския регион и вътрешните икономически приоритети), европейските лидери са хванати в капана на собствената си реторика от последните години.
Повечето европейски правителства категорично отказват да обсъждат нова архитектура на сигурността отделно от пълното прекратяване на военните действия и възстановяването на териториалната цялост на Украйна. Страхът в Париж, Варшава и балтийските столици е напълно рационален от тяхна гледна точка: ако Вашингтон договори с Москва нов договор за сигурност в Европа в замяна на примирие в Украйна, това на практика ще легитимира промяната на границите със сила и ще остави източния фланг на НАТО с понижен статус на защита.
На този фон прави впечатление съобщението на британския вестник „Гардиън“, който се позовава на източници от германското правителство. Според изданието, при постигане на „общо разбирателство“ относно бъдещето на преговорния процес, не се изключва директна среща между германския канцлер Фридрих Мерц и руския президент Владимир Путин. Подобен сигнал от Берлин показва, че зад фасадата на европейското единство вече тече трескава подготовка за деня след американското изтегляне. Германската индустрия, тежко засегната от загубата на евтини руски енергоносители и високите цени на електроенергията, отдавна оказва скрит натиск върху политическия елит в Берлин за нормализиране на икономическите канали, веднага щом Вашингтон даде зелена светлина.
Териториалната безизходица и странният оптимизъм на Киев
Въпреки разговорите за глобални договори и исторически паралели, „Файненшъл Таймс“ приземява очакванията, като посочва, че в Абу Даби не е постигнат никакъв компромис по основните искания на Русия. Териториалният въпрос остава непробиваема стена. Дори страните да успеят да договорят технически детайли като размяна на военнопленници, хуманитарни коридори или механизми за контрол на прекратяването на огъня, статутът на контролираните от руските сили територии в Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и на Крим, изисква политическо решение, за което нито в Киев, нито в Москва има готовност за отстъпки.
Според източник на „Аксиос“, логиката на американските посредници се свежда до следната зависимост: украинският президент Володимир Зеленски няма да приеме никаква сделка, докато не получи железни гаранции за сигурността на останалата част от страната, а Владимир Путин също настоява за яснота какви ще бъдат тези гаранции, за да е сигурен, че Украйна няма да се превърне в плацдарм за нов военен сблъсък след няколко години. Проблемът е, че гаранциите за Киев (членство в НАТО или двустранни отбранителни пактове с разполагане на западни контингенти) са точно това, което Москва определя като коренна причина за войната.
На фона на тази фундаментална несъвместимост особено любопитно изглежда поведението на украинската делегация. По данни на френския вестник „Монд“, ръководителят на фракцията на управляващата партия в украинския парламент Давид Арахамия е оценил разговорите в Абу Даби дори по-оптимистично от американските пратеници. Арахамия е обявил „значителен напредък“ и е призовал Вашингтон да насрочи следващия кръг от преговори максимално бързо след провеждането на консултации в Москва и Дъблин, като е изразил надежда за постигане на решение преди Нова година.
Оптимизмът на Арахамия (човекът, който през пролетта на 2022 година ръководеше украинската делегация на преговорите в Истанбул) повдига редица въпроси. Дали Киев действително вижда реален шанс за пробив чрез американското посредничество, или изявленията за „добър импулс“ са част от тактическа игра, целяща да демонстрира пред Белия дом пълна конструктивност и да прехвърли върху Москва вината за евентуалния провал на мирната инициатива? Споменаването на Дъблин като следваща точка за консултации също не е случайно (Ирландия е военно неутрална държава, член на Европейския съюз, но извън НАТО, което я прави удобна неутрална площадка за неофициални сондажи между западни и руски представители без тежестта на брюкселската бюрокрация).
Българският ъгъл на една чужда сделка
Докато в Абу Даби, Москва, Вашингтон и Берлин пресмятат параметрите на новата европейска архитектура на сигурността, в София темата за преразглеждането на договорите от 1997 и 2021 година продължава да се разглежда през призмата на вътрешнополитическите скандали. Ако предложението на Кушнер и Уиткоф за нов документ между Русия и Европа действително прерасне в реални преговори, на масата неизбежно ще бъдат поставени въпросите за разполагането на многонационалните бойни групи на НАТО по източния фланг, включително на полигона „Ново село“, както и режимът на корабоплаване и военно присъствие в Черно море. Държави като България и Румъния рискуват да научат условията на собствената си сигурност от сутрешните емисии на световните агенции, точно както прогнозира ироничната реплика на Джаред Кушнер за липсата на единен европейски глас.
