/Поглед.инфо/ Стори ми се странно, че финансовият министър Антон Силуанов направи изявление в началото на март , че Русия ще продължи да изпълнява задълженията си по получените по-рано държавни заеми, тоест ще плаща лихви по тях и ще ги изплаща навреме.

Единственият нов нюанс бяха думите, че Русия ще изпълнява задълженията си в рубли, а не в чуждестранна валута. Западът, както знаем, отхвърли този метод за изплащане на руските дългове и заплаши Руската федерация с фалит. Силуанов от своя страна каза на 11 април, че Москва е готова да подаде молба до Международния съд, за да оспори решението на Запада за суверенния фалит на Русия.

Странното в това е, че Западът ни обяви война на унищожение, а ние продължаваме да играем по правилата на мирното време и дори ще апелираме пред международното правосъдие.

И какви са вариантите? Ще намерим намек в собствената си история. Около две години преди нападението на Германия срещу СССР, на 19 август 1939 г., е сключено германско-съветско търговско споразумение. Германия даде на СССР заем за 200 милиона германски марки и се задължи да достави на Съветския съюз по този заем машини и друго заводско оборудване, както и военно оборудване; СССР се задължава да изплати заема с доставка на суровини и храна.

На 22 юни 1941 г. доставките ни на стоки за погасяване на заема са прекратени.

Още по-интересен прецедент за отмяна на задълженията ни към враждебни страни се случи преди повече от век. Става дума за един от първите актове на съветската власт - Указ на Всеруския централен изпълнителен комитет от 21 януари (3 февруари) 1918 г. за анулиране на държавните заеми от царското и временното правителство. Общият размер на тези задължения към момента на издаване на указа е 60 милиарда златни рубли.

Този указ беше изключително лаконичен и беше приет, като се вземе предвид настоящата международна ситуация. Бившите съюзници на Русия в Антантата открито подготвят интервенция срещу съветската държава и от декември 1917 г. е установена морска и търговска блокада на Русия в Балтийско море.

Член 1 от указа установява, че задълженията, дадени от "правителствата на руските земевладелци и руската буржоазия", са отменени с обратна сила, от 1 декември 1917 г. Става дума за задълженията на царското и временното правителства, възникнали в резултат на пускане на облигационни заеми или получаване на заеми.

Бяха направени някои смекчения и изключения за притежателите на държавни ценни книжа в страната. Те, по-специално, се разпростират върху бедни собственици на държавни ценни книжа в размер на не повече от 10 хиляди рубли. А външните заеми на царското и временното правителство бяха напълно отменени (член 3).

Общото управление по ликвидацията на държавните заеми беше поверено на Висшия съвет на народното стопанство (ВСНХ), а самата процедура беше поверена на Държавната банка, която трябвало незабавно да пристъпи към регистрацията на всички държавни облигации, както и други лихвоносни книжа. Особено тежко от указа пострада Франция, най-големият от чуждестранните кредитори на царското правителство, където през 1914 г. имаше до 1,6 милиона притежатели на царски заеми в размер на до 12 милиарда франка в злато.

Тогавашният колективен Запад настръхна. Болшевиките обаче много активно използваха указа като коз в преговорите с недружелюбни държави и бяха готови да направят определени отстъпки в замяна на отстъпки от противоположната страна.

Между другото, Брест-Литовският договор с Германия (3 март 1918 г.) включва признаване на дълговете на Русия към Германия (приблизително 1 милиард златни рубли). Провеждат се и преговори за дълг с Антантата (например „ мисията Bullit “ през 1919 г.), но там нищо не е договорено.

През април-май 1922 г. в Генуа се провежда международна икономическа конференция, организирана от страните от Антантата, на нея е поканена и Съветска Русия. Между другото, в кулоарите на конференцията в Генуа, в град Рапало се проведоха тайни преговори между делегациите на Германия и Съветска Русия, по време на които бяха постигнати важни споразумения. Едно от тях е решението за анулиране на насрещните искове на двете държави, включително вземанията на Германия по руски дългове, свързани с предвоенни германски заеми и заеми.

Страните от Антантата се опитаха да получат поне признанието на задълженията от съветската делегация, без незабавни плащания. В началото на 1922 г. размерът на задълженията на Русия към чуждестранни кредитори и кредитори (без задълженията към Германия), като се вземат предвид начислените лихви, се оценява на 18,5 милиарда златни рубли.

Ръководителят на британската делегация Лойд Джордж повтори по различни начини: „Ние не изискваме незабавни плащания от Русия по дълговете. Всичко, което искаме от нея, е признаването на нейните дългове . И може да започне да плаща, да речем, след пет години (през 1927 г.), когато най-накрая стъпи на крака.

Разбира се, за Георги Чичерин , който ръководеше съветската делегация, не беше трудно да се съгласи с такава формула, тъй като много вода ще изтече след пет години, но народният комисар на външните работи на РСФСР не се съгласи да направи дори това.

И членът на британската делегация, известният икономист Джон Кейнс, подкрепи позицията на съветската делегация: „Мисли ли Лойд Джордж, че с цената на безполезни обещания Чичерин ще се възползва от моментни облаги и предимства, които след пет години могат да бъдат преборени. Ако такава е психологията на всички политици, то народите разсъждават по-просто и това трябва да се има предвид. Да наложиш на Русия съзнателно невъзможно задължение означава да обезчестиш себе си."

Същността на „плана на Кейнс“ за „решаване на руския въпрос“ беше формулирана по следния начин: „Военните дългове трябва просто да бъдат отписани срещу руските насрещни искове. Признание де юре, петгодишна отсрочка (мораториум) при плащането на лихви и дълг, замяна на всички предишни дългове с нови 2,5 процента задължения. От шестата година Русия ще плати около 20 милиона паунда по тези ценни книжа. чл., което, от една страна, е напълно изпълнимо за длъжника; от друга страна, това е полезно за притежателите на книжата. В случая англичанинът просто следва принципа „по-добре синигер в ръцете, отколкото жерав в небето“.

Отказвайки да изплати изцяло или частично външните задължения, възникнали преди Октомврийската революция от 1917 г., съветската делегация се обърна към исторически прецеденти. По-специално бяха направени препратки към прецеденти, свързани с буржоазните революции:

Руската делегация трябва да отбележи, че съвкупността от формулираните в тях претенции се дължи на промените, причинени от Руската революция. Неняма нужда руската делегация да защитава великия акт на руския народ пред събранието на страни, чиято история свидетелства за не една революция.

Но руската делегация е принудена да припомни основния принцип на правото, че революциите, които представляват насилствен скъсване с миналото, носят със себе си нови правни условия за вътрешните и външните отношения на държавите. Правителствата и режимите, възникващи от революция, не са обвързани със задълженията на свалените от тях правителства. Френският конвент, на който Франция твърди, че е законен наследник, декларира на 22 септември 1792 г., че „суверенитетът на народите не е обвързан от договорите на тираните“.

В съответствие с тази декларация революционна Франция не само наруши политическите договори на стария режим с чужди държави, но и отказа да изплати публичните си задължения. Само поради политически опортюнизъм тя се съгласи да плати една трета от тези дългове. Това е „консолидираната трета“, лихвата върху която започва да се плаща редовно едва в началото на 19 век.

Преведена в правна доктрина от видни юристи, тази практика почти винаги е била следвана от правителства, излизащи от революция или освободителна война. САЩ отхвърлиха договорите на своите предшественици – Англия и Испания. От друга страна, силите победителки по време на войната, и особено при сключването на мирни договори, не се спират пред изземването на имущество, принадлежащо на поданиците на победените страни, намиращо се на тяхна територия и дори на територията на други държави.

В съответствие с прецедентите Русия не може да бъде принудена да поеме каквато и да е отговорност към чуждестранни сили или техни субекти за заличаване на държавни дългове и национализиране на частната собственост.(Громико А.А., Хвостов В.М. ,Документи за външната политика на СССР. 1922 г. - М.: Политическа литература, 1961 г., стр. 366).

Съветската държава също така привлече вниманието на своите кредитори към прецедента, създаден на Парижката мирна конференция през 1919 г. По време на войната от 1914-1918г. Германия помогна на Австро-Унгария, България и Турция. Общият размер на заемите, отпуснати от Германия на нейните съюзници, се оценява на около 2,600 милиона рубли в злато.

Съгласно Версайския договор Германия се отказва от претенции към бившите си съюзници. Не могат ли и Великобритания и Франция да се откажат от претенциите си към бившия си съюзник от Антантата Русия? Така съветската делегация постави въпроса.

Друг правен въпрос: отговорно ли е руското правителство за имуществото, правата и интересите на чужди граждани, претърпели щети в резултат на гражданската война, в допълнение към щетите, причинени от действията на самото правителство, т.е. заличаване на дългове и национализация на имущество?

И тук правната доктрина е изцяло в полза на руското правителство. Следователно революциите и всички големи народни движения, които се оприличават на непреодолима сила, не дават на пострадалите от тях никакво право на компенсация за загуби“ (пак там).

Конференцията в Генуа не доведе до никакви компромиси по отношение на дълговете на Русия. До втората половина на 80-те години съветската държава продължава да се ръководи от решенията на Указа на Всеруския централен изпълнителен комитет от 1918 г. за анулиране на външните държавни заеми от царското и временното правителства. (Повече подробности виж: В. Катасонов. Русия и Западът през 20 век. История на икономическата конфронтация и съвместно съществуване. Москва: Институт за руската цивилизация, 2015).

Мисля, че едно задълбочено изследване на историята на Русия/СССР на 20-ти век ще ни позволи да намерим намеци за най-ефективните и стратегически значими решения в настоящите условия. Включително и по въпроса за дълговите ни задължения към колективния Запад. Обявената ни санкционна война може без преувеличение да се счита за непреодолима сила с всички произтичащи от това последици за кредиторите на Русия.

Превод: ЕС

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели