По публикация в руски аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Азиатският вектор и Съветът за сигурност
На 17 юли в Москва се проведе закрито заседание на Съвета за сигурност, ръководено от Владимир Путин. Дискусията се е фокусирала върху Азиатско-тихоокеанския регион, като външният министър Сергей Лавров е докладвал за механизмите на защита на руските национални интереси в това направление. Тук възниква въпросът доколко тези декларации се подкрепят от реални логистични коридори, при положение че товарите към Владивосток и пристанищата на Далечния изток все още се сблъскват с административни затруднения по железниците.
Според коментатори, руската външна политика отдавна пренася тежестта си на изток, но финансовите трансакции през китайските банки остават под строг мониторинг заради заплахата от вторични санкции на Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ. Това създава определено напрежение между политическите декларации на високо равнище и реалната банкова практика на терен.
Договорът от 2001 година и липсата на военни блокове
Основата на двустранните отношения между Москва и Пекин официално се опира на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество. Този документ съзнателно избягва формата на класически военен съюз от типа на НАТО. Както отбелязва Сяо Бин от Китайската асоциация за социални науки, липсата на формални военно-политически задължения намалява риска от автоматично въвличане в чужди конфликти.
Твърди се, че този модел дава на двете държави необходимата гъвкавост за маневриране. Но цифрите от двустранната търговия показват рязко нарастване на разплащанията в национални валути, което заобикаля доларовата система. Тук обаче има нещо, което не излиза напълно – обменният курс на юана спрямо рублата се определя при условия, които понякога затрудняват руските износители на суровини, търсещи стабилни валутни постъпления за бюджета.
Украинският фактор и китайският прагматизъм
Официалната позиция на китайското външно министерство поддържа тезата, че кризата в Украйна изисква внимание към нейните първопричини, а не само към преките военни действия. Пекин последователно отстоява неутралитет, като твърди, че не доставя оръжие нито на една от страните в конфликта. По оценка на експерти, този подход позволява на китайската дипломация да запази търговските си позиции на пазарите в Съединените щати и Европейския съюз.
Въпреки това, разширяването на неенергийния износ от Китай към руския пазар компенсира голяма част от липсващите западни стоки – от промишлено оборудване до транспортни средства. Няма публично потвърждение за преки военни доставки, но стокообменът надхвърля исторически рекордни нива, което на практика неутрализира ефекта от европейските пакети с ограничителни мерки.
