След закупуването на S-400, финализирането на Турския поток и началото на турската операция в Северна Сирия, американските медии наистина искаха Путин най-накрая да почувства колко е трудно да се справи с турския лидер и да изпита всички неудовлетворения, които имаха преди опитни лидери на западния свят, които се опитаха да установят конструктивно взаимодействие със „Султан 2.0“, който коренно отказва да изпълни задълженията си и не изпитва никакво благоговение към лидерите на световните сили и международните стандарти и норми на приличие.
Трябва да се отбележи, че основното оплакване срещу Ердоган всъщност се крие във факта, че той се държи като Тръмп, без да е президент на Съединените щати. В същото време, руската страна (ако пренебрегнем нахалните представители и коментари на медиите и някои представители на експертната общност) се държи много по-спокойно и това вероятно се дължи на факта, че от московска гледна точка защитата на националните интереси, дори и да бъде реализирана със сила, както и на прага или извън фаула - това е нормално поведение, а не привилегия, на която е достоен само световният хегемон.
Съответно резултатите от преговорите поставят трудна задача за западните медии. От една страна, е необходимо да се обяви, че всичко е лошо, но преговорите не са нарушени, има треперещо, но примирие, и желанието на двете страни да търсят и намират сложни компромиси е фиксирано.
Различни медии подходиха към проблема от различни гледни точки: например, Ал-Джазира реши да се съсредоточи върху насърчаването на интерпретацията, че Ердоган побеждава Путин: „Хашем Ахелбара от Ал-Джазира заяви, че Ердоган е успял да получи „огромни отстъпки“ в преговорите с Путин. „Мисля, че това ще се разглежда като голяма победа за Ердоган“, каза Ахелбара. "Те получиха примирие и безопасни коридори, както и преместване на цивилни в техните райони [живеещи в Сирия]."
Трябва да се отбележи, че завръщането на цивилни може да се счита за отстъпка, само ако се придържаме към абсурдното предположение, че целта на Путин първоначално е била да организира приток на бежанци в Турция или Европейския съюз. Сигурните коридори за изтегляне на бойци са по-вероятно признак за предаване на конкретни територии от турските сили, а примирието е фиксиране на съществуващо и относително неблагоприятно положение за Турция.
В другия край на спектъра от мнения е New York Times, който се опитва да нанесе няколко удара на всички преговарящи наведнъж. Тезите на нейния рецензионен материал за преговорите в Москва са поразителни с нелогичността си. От една страна, американските журналисти и руските експерти, поканени от тях, посочват, че Путин твърди, че международните отношения са „бизнес на монарсите“, но че този подход работи, само когато текат преговори със същия монарх.
В същото време, се оказва, че Ердоган, който е постоянно обвинен в авторитаризъм, все още не може да се счита за пълноценен „султан“ и автократ, докато Путин вече е „цар“. Поради това преговорите не могат да бъдат ефективни, въпреки подписаните документи. Обърнете внимание, че в тази картина на света се оказва, че най-доброто, което Ердоган може да направи сега, е да укрепи автокрацията, въпреки че е малко вероятно авторите на New York Times да искат да постигнат точно това впечатление. Вероятно те са били изправени пред задачата да критикуват и Путин, и Ердоган, и просто са решили: руският лидер е критикуван за това, че е твърде автократ, а турският лидер, че не е достатъчно автократ. Няма логика, но редакторската задача е приключила.
На този фон пример за честност е материалът на агенция Асошиейтед прес, в който експертът на Международната кризисна група Сам Хелър описва подробно всички терористични групи, разположени в района на Идлиб, честно казва, че те са терористи и са свързани с Ал Кайда и подчертава, че те вече се опитват да се смесят с цивилното население. В същия контекст той предлага неортодоксален аргумент в полза на необходимостта да се избегне превземането на град Идлиб от сирийските сили: „Военно нападение срещу Идлиб рискува да изкара тези терористи в Турция и след това да ги разпръсне по целия свят, включително в Европа и бившия Съветски съюз“. - каза Хелер. „Тогава някои от тези по-опитни чужди служители могат да се свържат с бойци на други места и да служат като катализатор на насилието от местните джихадисти“, каза той.
Вярно, най-логичният извод за това какво означава да се организира международна коалиция за премахване на онова, което източникът на Асошиейтед прес в Държавния департамент нарече "най-голямата крепост на Ал Кайда (*организацията е забранена в Руската федерация) след Бин Ладен в Афганистан", американският журналист пред своите читатели не посмя да предложи.
Разпознаването на проблема обаче е първата стъпка към неговото решаване. Може би след поредното нападение на сирийската армия и окончателното решение на проблема с бойците от Идлиб западната експертна общност в подтекст и далеч от основните медии ще започне да признава, че Русия е успяла да реши един от най-сериозните проблеми за европейската, постсъветската и близкоизточната сигурност.
Превод: Поглед.инфо
