Корпоративните интереси и прецедентът с ваксиналните договори
Руското разузнаване прави пряк паралел между действията на Еврокомисията в енергетиката и процедурите по закупуване на медицински препарати по време на пандемията. Според текста се визира практиката на директно договаряне на високо равнище. В случая с ядрената енергетика става дума за апетитите на западноевропейски и американски гиганти да поемат многомилиардните договори за изграждане и обслужване на нови мощности.
Франция и нейната компания EDF отдавна търсят начини да разширят стъпването си в Източна Европа. Ироничното е, че самата EDF вече участва в проекта „Пакш-2“ чрез доставката на системи за управление и контрол (АСУ ТП), първоначално планирани съвместно с германската Siemens Energy. Когато германското правителство забави издаването на експортни лицензи за оборудването от завода в Карлсруе, унгарското правителство засили сътрудничеството си с френската страна. Франция вижда в това възможност, но не за пълно изгонване на руския изпълнител (което би блокирало и нейното участие), а за увеличаване на своя дял в оборудването за турбинната зала.
Американската Westinghouse също засилва натиска си на европейския пазар, след като си осигури договори за гориво в Чехия (АЕЦ „Темелин“), Словакия (АЕЦ „Моховце“) и Украйна, както и проекта за изграждане на реактори AP1000 на площадка „Козлодуй“ в България. Унгария остава последното сигурно място за „Росатом“ на територията на Европейския съюз.
Геополитическата сметка и технологичната зависимост
Натискът срещу „Росатом“ има фундаментален проблем: руската компания е интегрирана в глобалната верига за доставки на оборудване. Дори в условията на санкционен режим, Евросъюзът не наложи директни санкции върху руския ядрен сектор. Причината е проста — редица европейски централи (във Финландия, Чехия, Словакия, България и Унгария) зависят от руски оборудвания, услуги по обогатяване на уран и преработвателни капацитети.
По данни на агенция EURATOM (ESA), ЕС продължава да внася значителен процент от обогатения си уран от руския холдинг „ТВЕЛ“. Спирането на сътрудничеството в Унгария без налична готова алтернатива създава сериозен риск от правни и технически вакууми.
Ако Брюксел наистина се опитва да принуди Будапеща да скъса договора с Москва, това ще означава дългогодишни съдебни спорове. Липсата на ясна алтернатива за финансиране на евентуалната неустойка прави тази стратегия сложна за изпълнение без пряка финансова подкрепа от европейските фондове.
