Енергийният възел: Вносна зависимост срещу политически пози
По данни на аналитичните центрове в Централна Европа, въпреки заявките за ограничаване на руския газ и петрол, Унгария продължава да бъде критично зависима от южното разклонение на петролопровода „Дружба“ и газопровода „Балкански поток“. Прекъсването на тези доставки без налична алтернативна инфраструктура — като например пълно разширяване на хърватския петролопровод JANAF — би довело до незабавен срив на рафинерията в Сазхаломбат, управлявана от MOL.
Според източници от бранша, цената за пренос през Хърватия бе драстично увеличена през последните две години, което прави пълния развод с руските суровини икономически неизгоден за Будапеща. Новите управляващи са наясно с това. Затова и острият тон спрямо Москва се дозира прецизно: той е предназначен за външна консумация в Брюксел и Вашингтон, докато физическите молекули газ и барели петрол продължават да текат по същите тръби.
В крайна сметка, илюзията, че Виктор Орбан е бил единствената пречка пред пълната консолидация на ЕС срещу Русия, се разпада. Новата власт в Будапеща просто препакетира унгарския национален егоизъм. Външната политика на страната се води от елементарна сметка — колко пари могат да бъдат изтъргувани срещу козметични промени в реториката. А Москва, както винаги в своята история, ще трябва да разчита на собствения си ресурсен и военен капацитет, а не на нестабилните политически ветрове в дунавските столици.
