/Поглед.инфо/ На пръв поглед няколкото хиляди мигранти от Близкия изток, които се опитват да стигнат от Беларус до Полша, са жалко подобие на огромния поток от хора, който премина през Балканите към Германия през 2015 г. Но кризата, която се появи в края на лятото, беше преди всичко въпросът дали правителството на Ангела Меркел може да „се справи с това“, както знаем, че каза. Каквито и че преди шест години нямаше очевиден геополитически елемент, дестабилизиращ Европа.

Днес обаче граничната ограда, издигната от Полша, за да попречи на мигрантите от Близкия изток да пресичат границата, се превърна в мост между НАТО, което има договорно задължение да защитава Полша, и самата Русия. Подновеното напрежение по време на президентството на Путин, което съществуваше по време на Студената война, преди да стигне до Вашингтон, преминава през Минск, Варшава и Брюксел. Рискът е, че тази нова гореща точка на полската граница може да се превърне във фитил за бурето с барут, което да доведе до значително по-сериозен сблъсък.

Президентът на Беларус Лукашенко организира хиляди полети за транспортиране на потенциални мигранти до страната си, след което всъщност ги насочи организирано към границата. Странната причина за това е, че той иска да накаже ЕС за санкциите срещу режима му след потушаването на протестите след преизбирането му през август 2020 г. Но заради събитията, които започнаха като локална конфронтация между Беларус и източноевропейските членки на ЕС (Полша и Литва), отношенията между западния свят и Русия сега са на ръба.

Лукашенко действа уверено само защото вярва, че има абсолютната подкрепа на президента Путин. Без подкрепата на Кремъл режимът на Лукашенко щеше да рухне. Ето защо, за да се разбере днешното нарастващо напрежение, трябва да се помисли какви цели иска да постигне неумолимият руски президент и докъде е готов да стигне.

Това е мястото, където Украйна трябва да се вземе предвид. Въпреки че миграцията е голям проблем за нас, живеещите в Западна Европа на запад, особено за Германия, ситуацията на белоруско-полската граница за Путин е само начин да ни отклони от опитите му да окаже още по-голямо влияние върху Украйна или дори да нахлуе в нейната територия, което е истинският му приоритет.

Отделянето на Украйна от СССР и по този начин откъсването ѝ от Русия през 1991 г. изтласква границите и сферата на политическа подкрепа на Кремъл далеч на изток, което се отразява негативно на териториалните постижения на този фронт, който Русия преследва в продължение на почти 300 години. Връщането на този път е приоритет за Путин, човек, който иска да ускори връщането към предишната слава на имперска Русия. По-важното е, че той вижда голяма прозападна Украйна като екзистенциална заплаха за неговия режим и Русия.

Именно този мироглед дава тласък на агресивните маневри, които наблюдаваме от страна на Путин. И именно поради тази причина трябва да приемем сериозно движенията на руските войски по западните ѝ граници. Съсредоточаването на руските войски на украинската граница с право възобнови опасенията от изненадваща инвазия, като анексирането на Крим през 2014 г.

Спирането до голяма степен на интеграцията на втората по големина бивша съветска република със западния стратегически съюз винаги е била ключова цел на Кремъл. Съществуването на Украйна като нестабилна страна без ясни граници пречи на Киев да се присъедини към НАТО, за което страните кандидатки не трябва да имат гранични спорове.

Докато Германия и Франция запазиха тихо (и на практика зловещо и егоистично) мълчание относно миграционната криза и движението на руските войски по границите на Украйна, Великобритания пое водещата роля в тази област, насочвайки логистична помощ към Полша и увеличаване на отбраната на Украйна. Това обяснява рязката реакция на Русия към статията на външния министър Лиз Тръс във Вестник “Телеграф”, обясняваща твърдата позиция на Великобритания за подкрепа на „нашите приятели в балтийските страни и Украйна“.

Кремъл не иска война със Запада (това не е в негов интерес), но очаква, че нарастващата опасност от конфликт ще принуди Запада – и в частност Германия – да си затвори очите за украинския въпрос.

Опасността е, че колкото и Путин да иска да играе ролята на геополитически гросмайстор, обикновените играчи, хванати в капан между Русия и Запада, може да се окажат не просто като пионки в тази игра. Един шантав местен лидер като белоруския президент Лукашенко, попаднал в трудна ситуация, може да разчита, че влошаването на отношенията между Запада и Русия ще му бъде от полза, защото Кремъл ще бъде принуден да го подкрепи, каквото и да се случи. Дори изпаднал в паника граничар, който стреля без заповед, или мигрант, използващ импровизирано оръжие, може да провокира ескалация на насилието.

Разбира се, в миналото е имало сериозно напрежение между Запада и Русия, на което се дължи спокойствието на слепите за заплахи наблюдатели, които осъждат всеки, който предупреждава за потенциален конфликт. Е, да се надяваме, че това спокойствие е уметно. Но бих казал, че е неразумно да се разчита само на него.

Превод: В. Сергеев