/Поглед.инфо/ Турция и Северен Кипър планират да се обединят в една държава. Историята на разделянето на някогашния обединен Кипър има много паралели с историята на разделянето на Украйна. Но това не означава, че Русия трябва да бъде на страната на Турция в този конфликт и по този начин да отмъсти на вече недружелюбните гърци.

„Искат да направят Северен Кипър част от ЕС. Ако турците от Северен Кипър изчезнат и Турция напусне острова, тогава богатите газови и петролни полета ще попаднат под контрола на ЕС и Америка.“ С тези думи министърът на транспорта и развитието на така наречената Севернокипърска турска република Ерхан Аръклъ дава да се разбере, че властите на тази непризната държава вече не желаят да се присъединяват към Европейския съюз и също така не искат да се обединят отново с Кипърската гръцка република. Но те искат например да станат част от Турция на базата на автономия. По-точно те обмислят различни варианти за себе си, ако изобщо може да се говори за субективност на кипърските турци, защото Анкара ще реши. Тя реши всичко преди.

Поводът да се говори за евентуална експанзия на Неоосманската империя на Реджеп Тайип Ердоган е предимно календарен: на острова се чества половинвековната годишнина от разделянето на острова по етнически граници от турските войски. Празнуват, разбира се, по различни начини: гърците с тъга, като 50 години чужда окупация, а турците като празник - рожден ден на друга тяхна държавност. Призивите от турска страна за сливане на всички тези държавности в една – общотурска – стават все повече и повече всяка година.

Много статии и книги са написани за това как 37% от територията на Република Кипър се превръща в СКТР. Това е добре проучен случай в световната история. Превратът на гръцките националисти е последван от турска военна инвазия в Северен Кипър, където живеят предимно турци. Обосновката е да се предотврати геноцид.

Турските турци се биеха отвратително, с рекордни загуби от „приятелски огън”. Гърците обаче нямаха шанс: силите се оказаха несравними и помощта не дойде от голяма Гърция - американците и британците предотвратиха това. По две причини.

Първо, Турция беше изключително важна като част от антисъветския блок. Не искаха да влизат в конфликт с нея, за да не премине към Съветите, както се случи след Първата световна война.

Второ, гърците тогава имаха лош имидж поради ултрадесния военен режим на „черните полковници“ в Гърция и държавния преврат в Кипър, който те всъщност организираха (и се смята, че те свалиха британско протеже - президентът и архиепископ Макариос III).

Затова победиха турците. Но не можем да кажем, че са останали доволни от това. В продължение на много години в Анкара СКТР беше третиран като куфар без дръжка - тежко бреме, което трябва да се носи, защото е невъзможно да се изхвърли. В резултат на това обединението на Кипър в единна гръцко-турска държава изглеждаше напълно разрешима задача.

Скоро след навлизането на турските войски, остротата на етническата конфронтация намаля, почти никакви трагични инциденти не са се случвали оттогава в столицата Никозия (и границата минаваше точно през града), с течение на времето всякакви бариери между гръцки и турски части изчезнаха. По острота кипърският конфликт не прилича много на грузинско-абхазкия, арменско-азербайджанския или сръбско-албанския. Много повече напомня молдовско-приднестровския, където войната, веднъж започнала, веднага свършила благодарение на руската армия и оттогава съседите живеят без много любов, но и без особена агресия. Турците от Турция и гърците от Гърция изглежда имат по-лоши отношения, отколкото между двете общности в Кипър.

Последната инициатива за обединение, подета от ООН, се провали главно благодарение на гърците: те я отхвърлиха на референдум, тъй като беше предложено да им се плати за счупените казани през 70-те години - например да се заемат с изравняването на жизнения стандарт на две части на острова (турската е доста по-бедна). Но наблюдателите все още вярваха в успеха в бъдеще, тъй като турците и от Турция, и от СКТР продължаваха да желаят влизане в проспериращия ЕС.

Но много неща се промениха оттогава. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се трансформира от политик, обещал да вкара страната в Европейския съюз, в лидер, който води държавата по нейния собствен път - към възстановяване на Неоосманската империя с различна степен на контрол върху териториите, които смята за свои: от културна и икономическа до военна окупация, както в случая със Сирия и Кипър. От изказванията на Ердоган през последните пет години по тази тема е ясно като бял ден: той няма да позволи Кипър да се обедини и няма да изтегли войските от север, защото империята няма да се изгради сама, а турската кауза има нужда от газ и нефт в шелфовата зона на острова.

Това, за което министър Аръклъ говори сега, вероятно ще се обсъжда след няколко години в целия тюркски свят, а след това и по целия свят като цяло: въпросът за турската иредента е въпрос на близко бъдеще и още от сега може да се развиете свое собствено отношение към нея.

В исторически план Русия подкрепи Гърция срещу Турция, а гръцкият Кипър беше една от най-приятелските ни държави в ЕС в продължение на много години. Тези дни отминаха: Кипър е в остър военно-политически конфликт с Руската федерация като част от ЕС и отдавна не се опитва да заеме специална позиция, като например Унгария.

Турция, напротив, се показа като сравнително надежден партньор за Русия по начини, които осигуряват ползи и за двете страни. В същото време кипърските гърци ясно свързват страната си с Украйна, а Руската федерация с Турция, но от това едва ли следва, че Москва трябва да бъде солидарна с Анкара по въпроса за СКТР.

Да, могат да се направят известни паралели между техните ситуации и нашите. В Украйна, както и в Кипър, конфликтът възникна поради държавен преврат, а радикалните националисти застанаха на страната на „превратаджиите“. И в двата случая има желание на бившата метрополия да защити своите от етническо прочистване и волята на населението на спорните територии да смени гражданството си, което със сигурност ще бъде потвърдено от повторни референдуми или в СКТР, или в ДНР-ЛНР .

За Анкара обаче въпросът не е дали тя признава, че новите ѝ територии принадлежат на Руската федерация, ако Руската федерация признае независимостта на СКТРили собствеността на Турция върху 37% от Кипър. Неоосманската империя на Ердоган иска да контролира както северната част на Кипър, така и нашия Крим, където има влияние чрез кримските татари. Анкара винаги е заемала принципна позиция, заявявайки, че Крим не е Русия, и е отказвала да прави паралели с СКТР.

Ревизията на следвоенните граници по начало беше авантюра на Запада. Именно Западът погълна ГДР, раздроби Югославия и предостави на Израел всякакви действия срещу съседите и техните територии, включително анексия. Провокирана от неприемливото разширяване на НАТО, Русия влезе в игра за преразпределяне на света, която не е започнала сама. Сега е в процес на възстановяване на контрола върху своите исторически територии, точно както Турция. Но по този начин ние не защитаваме интересите на света, а собствените си национални интереси, които за останалия свят са доста опасни или неразбираеми.

Изрязването на нови карти по етнически линии е това, от което се страхува Глобалният Юг: Азия, Африка и Латинска Америка също са пълни със собствена сепаратистка история и непризнати индийски държави. Основните партньори на Русия - Китай и Индия - все още са в етап на възстановяване на декларираните си граници, било то Тайван или Кашмир, и за тях е категорично неприемливо да отменят "старата схема" точно сега, когато това е необходимо на нашия етап - етап на разширяване на границите.

С други думи, хипотетичното признаване на СКТР от Русия е нейният принос не за преустройството на света, а за преустройството на Турция, което няма да бъде прието положително от никого, освен от самата Турция, но дори в Анкара няма да бъде оценено по достойнство. Турците са съгласни да играят само с една цел: „ние можем, но вие не можете“. През цялата си история турците са били приятели само на себе си и сделката между болшевиките и Мустафа Кемал (Ататюрк), която спасява Турция за сметка на Армения и осигуряват първото признание на съветската държава в Европа, по никакъв начин не пречи на турците впоследствие да бъдат лоялни към Хитлер и да се присъединят към НАТО.

Ердоган е един вид директор на пазар, на който можете да си купите много: от домати и санкционирани стоки до „азовци“ и членство в Северноатлантическия алианс, както финландците и шведите го направиха. Но сделка, и дори сделка с добра отстъпка, никога не трябва да се бърка с приятелство и съюз - в противен слечай ще бъдете измамени за нула време. Винаги са го правили по този начин.

Превод: В. Сергеев