/Поглед.инфо/ През юни тази година гражданите на страните от Стария свят ще гласуват на избори за Европейски парламент, който ще се състои от 720 души. Най-широко е представителството, разбира се, в Германия, от която могат да бъдат избрани 96 депутати, а на европейските избори възрастовата граница се намалява от 18 на 16 години.
Очевидното политическо оживление подтиква различни заинтересовани сили да предприемат много интересни движения, за да повлияят на европейския дневен ред. На първо място, става дума за Турция, която вече десетилетия упорито чука на вратите на Брюксел.
Напоследък германските медии усилено пишат за ново политическо сдружение, създадено през януари след шестмесечна подготовка от група граждани от турски произход под абревиатурата DAVA (“Demokratische Allianz für Vielfalt und Aufbruch”, “Демократичен алианс за разнообразие и mробуждане“), позиционирайки се като „нов политически център за много граждани, които не са представени от съществуващи партии“.
В опит да запълнят „политическия вакуум“, който усещат в страната, Алиансът твърди, че се превръща в „глас на турската общност, мюсюлманската общност и малцинствата“.
Според популярната версия DAVA е проект на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, готова да се обяви на предстоящите европейски избори, а при успех и на вота за Бундестага.
Целта е по-активно прокарване на интересите на Турция както в европейските структури, така и в националните парламенти. Лидерите на новото движение виждат както етническите турци с германско гражданство (няколко милиона души), така и мигрантите като важна целева аудитория, определяйки „борбата срещу антимюсюлманския расизъм“ като един от своите приоритети.
Между другото, според изчисления на германски медии опростената процедура за предоставяне на гражданство, която се планира да бъде въведена през април, може да засегне още милион и половина турци, живеещи в Германия, които все още нямат такова.
Списъкът с потенциални кандидати за Европейския парламент от предполагаемата „Партия на Ердоган“ включва нейния заместник-председател, адвокатът Фатих Зингал, бивш генерален секретар на DITIB (Diyanet İşleri Türk İslam Birliğ, DITIB, Турско-ислямски съюз по религиозни въпроси, който ръководи дейности на имами, внесени от Турция) Али Ихсан Унлу и д-р Мустафа Йолдаш, наградени с един от федералните ордени през 2015 г.
Председателят на DAVA Тейфик Йозджан наскоро напусна ГСДП след повече от 30 години там. Специализацията на този политик по въпросите на ислямофобията в Европа и турско-израелските отношения предполага, че той има известно признание сред потенциалните поддръжници.
Отричайки връзки с турското правителство (включително по отношение на финансиране) и обявявайки успеха на германските турци в много области, от правото и здравеопазването до културата и спорта, Йозджан добавя: „Много сме слаби в политиката“, ясно намеквайки за желанието да коригира тази ситуация.
Колко ще се получи това, все още е трудно да се каже: за да участват във вота, кандидатите от ДАВА ще трябва да съберат подписи във всички региони на страната и това ще трябва да стане в условия на тежка информационна и организационна правен натиск от самите „германски” партии, представляващи както управляващата „светофарна” коалиция, така и нейните опоненти.
Ако социалдемократите все още предпочитат да говорят с намеци, то например съпредседателят на Зелените Джем Йоздемир (самият той от турско-черкески произход) директно говори за нежелателността на присъствието на „проердоганистка“ сила в политическото пространство на Германия.
На свой ред християндемократите призовават служителите на реда да следят отблизо дейността на DAVA. Техният представител по вътрешните работи, К. де Врис, настоява правителството на Шолц „при никакви обстоятелства да не приема с лека ръка появата на партията“, тъй като се твърди, че отваря вратата за пряка турска намеса в германските работи.
Министърът на вътрешните работи на Бавария Йоахим Херман дори повдигна възможна забрана на Алианса в края на януари с аргумента, че интересът му към европейските избори е фундаментално ново явление в германската политика.
„Високопоставените“ лидери на турската общност все още са много резервирани относно перспективите на новосъздадения съюз, който все още не е пълноценна партия (планира се съответната работа да приключи не по-късно от изборите за Европейски парламент).
Според един от тях, Г. Софуоглу, „партия, която се основава единствено на етнически критерии и се фокусира само върху етнически въпроси, изпълнява само маргинална функция“.
Според общоприетото мнение времето между основаването на DAVA и европейските избори е явно недостатъчно за постигане на стабилна електорална база. В същото време, както се казва, проблемите току-що започнаха и бързото политизиране на турската общност в Германия, която федералните власти на Ангела Меркел се опитаха да овладеят поне отчасти, може да доведе до неочаквани резултати.
Както бе споменато по-горе, поне относителният успех на изборите за Европейски парламент ще засили шансовете на „партията на Ердоган“ още на изборите за Бундестаг през 2025 г.
Отчитайки нарастващото влияние на Алтернатива за Германия и други политически сили, застъпващи се за ограничаване на притока на мигранти, това ще допринесе за по-нататъшна поляризация на обществено-политическия живот в страната на фона на влошаващата се социално-икономическа ситуация.
Преди това Ердоган многократно е заявявал, че „отдава голямо значение на европейските турци“, призовавайки имигрантите от Турция „ако е възможно, да получат гражданство на страните, в които живеят“.
Появата на ясно формализирана „протурска“ сила в Германия трябва да се разглежда в по-широкия контекст на активната дипломация на Ак-Сарай, която се стреми да засили позициите във всички посоки, което също предполага системни лобистки дейности.
Да припомним, че в края на ноември 2023 г. ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел предложи възобновяване на прекъснатия през 2019 г. диалог на високо равнище между Брюксел и Анкара с уговорката:
„В същото време ние ясно заявяваме какво нашите очаквания са. Искаме да запазим спокойствието в Източното Средиземноморие и да насърчим просперитета в региона - всичко това с помощта на Турция."
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
В съответствие с юнските указания на Европейския съвет беше издаден доклад, който не засяга преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, като се фокусира върху по-общи въпроси, „без да засяга нейната кандидатура“.
Неговите препоръки включват търговия, инвестиции, миграция, свързаност, екологични и цифрови преходи, енергетика и визова либерализация. На първия етап Брюксел предложи да започнат преговори за модернизиране на Митническия съюз ЕС-Турция, който е в сила от средата на 90-те години.
„Ние сме ясни относно нашите очаквания от Турция, а именно: премахване на нашите търговски различия, сътрудничество с Европейския съюз за предотвратяване на заобикалянето на европейските санкции срещу Русия, създаване на благоприятен климат за възобновяване на преговорите за Кипър. Диалогът относно основните права и върховенството на закона остава в основата на отношенията между Европейския съюз и Турция“, обясни Борел.
„Несигурността, засилена от Brexit, ще бъде решена едва когато Турция заеме полагащото й се място в европейското семейство“, каза преди това президентът Ердоган.
Завоалиран отговор на положителните сигнали от Брюксел и Берлин беше подчертано допълващото пътуване на турския лидер в Гърция в началото на декември 2023 г., което беше активно коментирано в медиите.
Така, според Hürriyet, „с посещението на президента Ердоган в Атина започна нова ера в отношенията между Гърция и Турция. Подписана е „Декларация за добросъседство“, каквато не можеше да бъде подписана през последните 50 години.
На предложението на Ердоган Егейско море да се превърне в мирно море, любимият на Запада премиер Мицотакис отговори: „Като двама капитани трябва да плаваме в тихи води с приятен бриз“.
„Турция обърна кормилото към Европейския съюз. Посещението в Гърция беше стъпка на Ердоган като част от последните му изявления за намерението му да отвори нова страница в отношенията с Европейския съюз", пише в-к "Айдънлък".
"Докато Атина не се отказа от претенциите си към Турция, Анкара обяви замразяване на въпросите“, отбелязва редакционният коментар на вестник „Айдънлък“, като наскоро бяха положени сериозни усилия за нормализиране на отношенията между „заклетите съседи“ Гърция и Турция, а именно Берлин през координация с Вашингтон.
Като част от засиления диалог от Анкара се изисква да спре полетите в Егейско море, да се въздържа от сондажи в спорни зони на Източното Средиземноморие, да се въздържа от драстични стъпки по „кипърския въпрос“, да се интегрира по-активно в антируските санкции. режим, както и да одобри възможно най-скоро членството на Швеция в ЕС НАТО, което, както знаем, вече се случи.
И въпреки че искания, които пряко противоречат на националните интереси и ползите от бизнеса, който печели пари от търговия с Русия, едва ли могат да предизвикат наслада в Турция, няма съмнение, че двустранните връзки ще продължат да бъдат под все по-голям натиск.
Според изтичане на информация от турска страна, посещението на руския президент в Турция може да се състои на 12 февруари, дневният му ред очевидно ще бъде много натоварен.
Превод: СМ
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.