/Поглед.инфо/ Какво е общото между Украйна и Тайван? Фактът, че атлантистите ги изобразяват като възможни жертви на агресията на съседните сили - Русия и Китай. Освен това през последните седмици се наблюдава ясна синхронизация на пропагандата - засилване на истерията около плановете за военни удари, за които се твърди, че уж са разработени в Москва и Пекин.

Постоянно чуваме изявления за руската заплаха за Украйна, ала ето и това, което американците казват за Тайван:

"Има вероятност Китай да атакува Тайван в рамките на шест години."

Това каза преди месец ръководителят на Индо-тихоокеанското командване на САЩ адмирал Филип Дейвидсън, а миналата седмица ръководителят на тайванското външно министерство У Джао-се обяви, че военните заплахи, произтичащи от континентален Китай срещу Тайван се увеличават и американските политици "ясно виждат опасността от евентуална атака от Китай. към Тайван". Тайванският министър добави, че ако КНР атакува Тайван, те ще се борят докрай.

Фактът, че в случая с Китай говорим за следващите години, а Русия е заподозряна, че иска да нанесе удар точно сега, не променя нищо - необходимо е да се забие в съзнанието на световната общност тезата за ужасната руска (китайска) заплаха.

Фактът, че попътно както украинските, така и тайванските власти се опитват да разрешат собствените си проблеми и да принудят Вашингтон да им даде твърди гаранции за съдействие при отблъскване на агресията, не трябва да подвежда - това не е тяхната игра, те са само обекти в чужда игра. Фрагменти от велики сили, произволно, случайно обособили се като държави - които обаче са много удобни за използване в борбата срещу отново подемащите се държави-цивилизации.

Но в допълнение към стратегическите планове за Украйна и Тайван, атлантистите имат и тактически – ето защо разширяването на очакванията на войната се използва и за решаване на чисто практически днешни задачи. Една от любимите тези от този тип е: Путин и Си тестват силата на Запада - те оказват специално натиск върху Украйна и Тайван, за да разкрият разделението на Запада, както и неговото нежелание да защитава съюзниците си.

Следователно е необходимо да се поддържа твърд курс и да се даде строг отпор на провокациите на Москва и Пекин. В противен случай в един момент те наистина ще превземат Украйна и Тайван – в крайна сметка погребвайки века на западната хегемония.

Например, ето цитати от статията на Саймън Тисдъл в The Guardian:

"Може би е просто съвпадение, че Русия засилва военния натиск върху Украйна, а Китай шумно предизвиква военна истерия около Тайван. Пролетта, както казва поетът Тенисън, е времето, когато въображението на един млад мъж се обръща към войната. Не е изключено този странен труизъм да се окаже приложим и за застаряващи главорези, такива като Владимир Путин и Си Дзинпин.

Русия и Китай се сближават все повече и повече, те са на път да създадат свой алианс. Свидетелства за пряк таен сговор за Украйна и Тайван няма, но президентът Путин и председателят Си несъмнено са наясно с действията един на друг. А тези действия междувременно имат идентичен, взаимно подсилващ се ефект, увеличавайки страха у незакалената в изпитанията администрация на Джо Байдън. "

Какво да се прави? Да се заплашат Москва и Пекин със "сериозни последици"? Няма да работи:

„Както миналата седмица отбеляза анализаторът Тед Карпентър, Белият дом при Байдън също „декларира непоклатимата подкрепа на украинския суверенитет и териториална цялост в условията на продължаваща руска агресия в Донбас и Крим. Това в най-добрия случай може да се оцени като твърде рисковано заявление, а в най-лошия - като жестока измама.

„Паралелите между твърде насърчаваната от Вашингтон Украйна днес и някогашните гафове на Буш по отношение на Грузия са страховити и тревожни“, пише Карпентър. По негово мнение САЩ и НАТО сега не са по-готови да се бият с Русия заради Източна Украйна, отколкото по онова време за Южна Осетия. И ако все пак се решат да предприемат такава стъпка, това ще бъде третата световна война.

В това се крие наистина опасност с глобални мащаби: неясната разлика между думите и делата в засилващата се тристранна борба между супердържавите.

„Ще разкрие ли блъфиращия американски президент Путин, подтикнат към действия от обидите на Байдън, който го нарече „убиец“, както и от многобройните неразрешими спорове? И ще уличи ли Байдън в опит за блъф китайския президент Си на противоположния край на света? "

Това се нарича - сам плаша, сам се страхувам. Авторът на The Guardian измисля (или по-точно повтаря след колегите си китайски фобии) фантастични мотиви, тласкащи Пекин към агресия. Не е изненадващо, че те практически не се различават от тези, които атлантистите използват, за да обяснят външнополитическата агресивност на Путин - вътрешните проблеми са скучни, затова той мисли за войната:

"Намусеният китайски лидер е като човек, склонен към горчиви размишления. Западът многократно го е оскърбявал и обиждал, обвинявайки го в геноцид над уйгурите, жестокости в Хонконг и агресия в моретата около Китай. Каква е мотивацията му сега, когато войските му обсаждат Тайван?

Един от отговорите може да е, че Си се опитва да отклони вниманието от вътрешните проблеми. Може би той е изправен пред невидими предизвикателства в рамките на китайската комунистическа партия. Но нещо друго е по-вероятно. Възможно е той да иска да отбележи стогодишнината на ККП през юли, като плени последната крепост на националистите на Чан Кайши.

Съединението с Тайван може значително да укрепи позицията и наследството на Си. Укрепването на личните отношения на Си с Путин, както и двустранните стратегически и военни връзки, означава, че няма да има възражения от Русия, а дори някакво одобрение. Тайванците обещават да се бият, но те не могат да направят нищо сами. На Си може да попречат само американците.

Може би Си само дразни Вашингтон? Или е готов да го предизвика и в най скоро време да нападне Тайван? Оруелски кошмар за Байдън и Запада ще стане едновременното руско нашествие в Украйна и нападението на китайците срещу Тайван. "

За Оруел британецът Тисдъл си спомня неслучайно, той се пита какъв избор има Океания в тази ситуация - държавата, измислена от Оруел, с която се означава Америка:

"Война на два фронта или пълно унижение. Добре дошли в света на Оруел."

В действителността - не измислената, а реално съществуващата - всичко е точно обратно: не Америка е заплашена от Русия и Китай, а САЩ заплашват Русия и Китай с война. Не, щатите няма да атакуват двете ревизионистки (по отношение на световния ред, установен от атлантистите) сили - те искат да ги въвлекат в конфликт по границите си, за да накарат украинският и тайванският фронт да се превърнат в постоянно главоболие за Русия и Китай, да разсейват силите им и да възпрепятстват развитието и напредъка им в света.

И за това американците дори не се нуждаят от военни действия между Украйна и Русия, Тайван и Китай - достатъчно е да поддържат постоянно напрежение, да поддържат всички нащрек за началото на истинската война. По този начин демонизират Русия и Китай и ободряват техните регионални съюзници, които се плашат от „непрекъснато нарастващите“ руски и китайски заплахи.

Но тази игра е изключително опасна: в края на краищата е ясно, че нито Москва, нито Пекин ще позволят на американците да разиграват тази комбинация завинаги. Фрагментите на империите не се възприемат от руснаците и китайците като наистина независими субекти - така че може би в даден момент Русия и Китай ще решат да сложат край на неблагоприятната за тях ситуация, за да успеят да избият оръжието от ръцете на атлантическия противник? Ще си вземат своето обратно?

Позицията както на Украйна, така и на Тайван по отношение на цивилизациите, от които се отделят, наистина е много сходна - въпреки факта, че Украйна е държава, призната от всички, а Тайван е признат от почти целия свят като част от Китай, макар и самоуправляващ се.

Но както Тайван, така и Украйна разбират измисления характер на своята „независимост“ - и не виждат никакви гаранции за нейното запазване в дългосрочен план, освен чрез подкрепата на САЩ. Тоест, те самите се предлагат като инструмент в геополитическата борба, което само увеличава отхвърлянето на техните политики (и самия факт на съществуване) от страна на държавите, от които са се откъснали.

Въпреки че Китай официално смята обединението с Тайван за една от основните си цели, а Русия официално не си поставя такава задача по отношение на цяла Украйна (ограничавайки се до постулата за неизбежното възстановяване на приятелството между два братски и сродни народа - практически един народ, както постоянно напомня Владимир Путин), разбираемо е, че геополитическите, националните и цивилизационните интереси както на Китай, така и на Русия не оставят друг път освен обединението с отцепилите се провинции.

Причините за това са много. Освен това, ако в случая с Китай, при желание, все пак можете да поставите на първо място невъзможността да се примирите с присъствието на американски сателит край своите брегове и на изконно китайска територия, то за Русия основната причина не е дори необходимостта да се предотврати влизането на враждебни военни сили на територията на съседна държава, а самата невъзможност за отделното съществуване на две руски държави в руските исторически територии.

Но пътят към това обединение - този между Русия и Украйна, този между Китай и Тайван - изобщо не се крие във военната проскост. Точно обратното: войната между тях е полезна само за противниците на нашите цивилизации, тоест за атлантистите.

Нито руснаците, нито китайците се нуждаят от война за обединение, защото във всеки случай това ще бъде гражданска война, война между братя. Ето защо военният фактор играе само косвена роля, осигуряваща благоприятни за обединението условия - той е предназначен да гарантира ненамесата на външните сили в процеса на реинтеграция.

Пекин иска само едно нещо от Тайпе: той да престане да бъде инструмент в американската игра срещу Китай. Москва иска същото от Киев - да не играе Украйна антируски игри, още по-малко да се превръща в антируска. Не искат или не могат? Е, тогава нека изчакаме, докато те ще могат и ще поискат - междувременно намалявайки способността на Щатите да влияят на нашите отношения с отцепените провинции.

Китайската армия и флот много скоро ще направят безполезни каквито и да било американски гаранции за Тайван, както и всякакви провокации в пролива, но това не означава, че НОАК ще атакува острова. Не - самият остров (който миналата година стана най-големият купувач на американско оръжие в света) ще направи избор в полза на реинтеграцията, ще бъде включен в процеса на обединение с континента.

Никой в Пекин няма да убие тайванци - Китай вече има опит за мирно обединение с Хонконг и няма съмнение, че – вероятно по-скоро, отколкото по-късно - същото ще се случи и с Тайван.

И по същия начин Русия няма да завладее Украйна - тя ще отслаби влиянието на Запада върху нея, ще следи деградацията на украинския елит, ще работи за реинтеграцията, изчаквайки хората от Украйна да се оттърсят от мъглата, пръскана от паразити и случайни аферисти. В същото време Русия ще предотврати всички опити да се тласнат двете части на единния народ към истинска братоубийствена война.

Засега САЩ се надяват, че ще могат да използват успешно Украйна срещу Русия и Тайван срещу Китай за дълго време, но този път ще свърши доста скоро според историческите стандарти. И колкото по-скоро в самата „Океания“ разберат това, толкова по-малко загуби и по-безопасно ще може да премине в ерата на пост-американския световен ред.

Ако, разбира се, страната бъде съхранена като едно цяло - защото, за разлика от Китай и Русия, САЩ, след като се разпаднат, вече няма да могат, както след Гражданската война, да се обединят. Няма надеждна цивилизационна подкрепа - и перспективите, меко казано, не са вдъхновяващи.

Превод: ЕС