/Поглед.инфо/ Твърди се, че чашата на търпението на украинските елити, уморени от безплодните очаквания, е окончателно преляла след речта на Меркел, в която германският канцлер обяви приемането на шест балкански държави в Европейския съюз: Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Косово.

Според най-добрите традиции Украйна с последната си сила, кървяща, възпира руската агресия, доколкото може се модернизира, цивилизова, а колективният Запад безсрамно я баламосва.

Нещо повече, там казаха в прав текст, че „не става по този начин“. В смисъл, че няма официални правила, чието прилагане автоматично ще гарантира приемането в Алианса. Това е политически въпрос, който всеки път се решава индивидуално. За Украйна „няма решение“ и очевидно няма да има решение. Поне в обозримо бъдеще.

Не само че безвизовото пътуване и договорът за асоцииране не послужиха като първа стъпка към получаване на членство в ЕС, а Брюксел, напротив, започна постепенно да ограничава програмите си за сътрудничество с Киев. На този фон думите на Меркел изглеждат особено обидни. А украинците горд народ, те не възнамеряват да търпят подобно отношение. И за да стане по-ясно възмущението им от Запада, Киев предприе решителни стъпки.

Първо, оттегли подписа си от колективното искане на 40 водещи западни държави за Китай да прекрати нарушаването на гражданските права в Синдзян-Уйгурския автономен регион. Така демонстрира намерението си да премине към близко и дългосрочно стратегическо приятелство с КНР.

На второ място, за да затвърди успеха, Киев подписа инвестиционно споразумение с Пекин, според което КНР ще инвестира пари в модернизацията на украинската инфраструктура. Посочени са ремонтите на няколко важни моста, ремонтът и разширяването на редица магистрали и железопътни линии, реконструкцията на Киевския околовръстен път и редица други проекти.

Всичко това се представя като убедителна демонстрация, че украинският естаблишмънт е уморен от западните политически номерца и не възнамерява да свързва бъдещето на Украйна с него повече. Украинската „дама“ решително „избира Китай“.

Изскачащите подробности обаче до известна степен променят тази картина. Киев оттегли подписа, който беше неприятен за КНР, но го направи възможно най-тайно и не публично. Официално писмо "до властите" се връща в началото на юли и официалното изявление за това във Върховната Рада е обявено от президентската партия едва на 7 юли. А и беше озвучено някак небрежно, за да не се вдига твърде много медиен шум.

Освен това, както се оказва, тази стъпка е инициирана не от речта на германския канцлер, а от заплахата на Китай да блокира доставката на 500 хиляди дози от китайската коронавирусна ваксина за Украйна. Заплахата, предвид сегашното състояние в страната с епидемията, е повече от сериозна.

Що се отнася до инвестиционното споразумение, ситуацията с него също е, меко казано, неясна. Подписването му с Китай се обсъжда от 2017 г. Процесът върви спокойно. Очевидно защото споразумението не е от междудържавно, а предимно от частно естество. Навсякъде украинската "Екзимбанк” се споменава като основната връзка между външните китайски заеми и вече вътрешните инфраструктурни инвестиции в конкретни проекти.

Следователно подписването на споразумението по никакъв начин не може да се счита нито за стратегическо, нито за демонстративно геополитическо. Дребен гешефт на един от олигархичните кланове, прикрит като загриженост за държавните интереси.

Затова и спират новините за инвестиционното споразумение и оттеглянето на подписа - резултатът няма нищо общо с геополитическата победа на Украйна. По-скоро, напротив, това е демонстрация на поредното международно поражение на страната. Още по-неприятно е, че всички тези действия ще останат напълно игнорирани от Европа и Съединените щати, тъй като нямат абсолютно никакъв ефект върху нищо.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели