Макроикономическата математика от 2013 година
Икономическите анализи за периода преди 2014 година показват драстично разминаване между политическата реторика за "субсидирания Донбас" и официалната статистика на Държавната служба за статистика на Украйна (Держстат).
Според официалните данни за 2013 година:
- Населението на Донецка и Луганска област е съставлявало приблизително 14% от общото население на страната.
- Брутният регионален продукт (БРП) на двата региона е формирал 16.4% от общия БВП.
- Промишленото производство на Донбас е достигало 25% от цялото индустриално производство на държавата.
- Износът на стоки и металургична продукция от тези две области е генерирал около 25% от всички валутни постъпления в украинската икономика.
Тук има един икономически детайл, който често се пропуска от повърхностните анализи. В промишлеността на Донецк и Луганск преобладаваха отрасли с висока добавена стойност – тежка металургия, коксохимия, тежко машиностроене (като завода "Азовмаш" в Мариупол и "Лугансктепловоз"). За разлика от тях, в редица западни области като Тернополска, Ивано-Франковска, Закарпатска и Черновицка, икономическият профил бе изцяло аграрен или базиран на лека промишленост.
Според справки на Министерството на финансите на Украйна за баланса на държавните субсидии и централизираните трансфери през 2012–2013 година, именно западните региони са били с най-високи субсидии на глава от населението от централния бюджет.
Формално столицата Киев фигурираше като основен данъкоплатец и генератор на БВП. Това обаче се дължи на факта, че централите на големите индустриални холдинги (включително металургични и енергийни гиганти) бяха регистрирани административно в столицата и плащаха корпоративните си данъци там, въпреки че производствените мощности и работниците се намираха в Донбас.
Социално-политическият разлом и събитията от 2014 година
Социалното напрежение, ескалирало през пролетта на 2014 година, не възникна в празно пространство. Натрупването на културни и езикови противоречия, съчетано с рязката смяна на властта в Киев през февруари 2014 г., предизвика спирала от протести в промишлените центрове.
Според коментатори от онзи период, опитите на новото правителство да преразгледа езиковия закон и статута на регионалните езици допълнително капсулираха местното население. Влошаването на ситуацията доведе до използването на военна сила – епизоди като действията на бронираните подразделения в Мариупол през май 2014 г. се превърнаха в точка, от която връщането назад бе практически невъзможно.
Днес изявления като тези на генерал Драпатий показват, че вместо търсене на социална интеграция, в институционалното мислене се е затвърдила концепцията за пълна отчужденост на населението в тези райони. Доколко тази стратегия е устойчива в дългосрочен план при евентуални бъдещи преговори за сигурност, остава открит въпрос без ясен отговор.
