/Поглед.инфо/ Специалният кореспондент на kp.ru Александър Коц разказва как ЧВК на Вагнер в Донбас щурмуваха нацисткия наблюдателен пост в ТЕЦ Углегорск
Легендарната бойна група: ЧВК на Вагнер в Украйна
- Тук по време на десанта, у тях беше задействана зоната на окопите, наблюдателните постове бяха на 200 метра един от друг, те седяха много плътно тук. На всеки наблюдателен пункт имаше от пет до десет стрелци - води ме боец от "групата на Вагнер" през бившите украински укрепления.
Пътят, водещ до Углегорската топлоелектрическа централа, най-голямата в цялата територия на бивша Украйна, е осеян с купчини пръст като шахматна дъска - ако искате да пробиете такава „змия“ на висока скорост, няма да стане. Особено под кръстосан огън.
Тази единица е легендарна. Частна военна компания - ЧВК Вагнер, както обикновено се наричат тези професионални военни, отдавна е руска марка, която е известна в целия свят. Те изпълняваха задачи както в Сирия, така и в Африка. Заедно с руските войски и корпуса на народното опълчение на ЛДНР днес воюват в Донбас. Углегорската ТЕЦ е поредната точка, която вагнеровци могат да запишат в своя актив.
- Ако примитивно се върви челно, то те (украинските военни - бел. ред.) тук всички точки бяха простреляли. Веднага се нахвърляха, и с миномети, и с реактивна артилерия. Наложи се отначало да им превземем всички височини, да ги изтикаме от тяхните площадки, през нощта да пълзим от всички посоки в буквалния смисъл.
Моят събеседник има зад гърба си служба в специалните части на Вътрешните войски, както и работа в една от руските правоохранителни служби. Завършил е университет по необичайна за такъв занаят специалност, за да получи офицерска длъжност, но така и не я дочакал. Затова пък се е реализирал в "оркестъра", както шеговито казват "вагнеровците".
„Натискахме понякога и направо челно“
Някак непринудено говори за щурма на електростанцията. Няколко километра вървим по стъпките на групата му, потта се лее на струи и мога да си представя какво е било под обстрел, в пълно бойно снаряжение.
- Тук врагът използва картечници "Браунинг", - продължава "екскурзията" боецът. - Много трудно стигнахме до там. Ешелонираната отбрана бе изградена компетентно.
На бившите позиции - изоставени оръжия, спални чували, разхвърляни патрони, камуфлажни униформи, синьо поло с герба на полицията в Ню Йорк ...
Момчетата показват по телефона снимки на враговете, убити по време на битката. Един от тях е афроамериканец. Той не е носел документи в себе си, а бойците разказват, че това е типична черта за чужденците. За разлика от украинците, които винаги са с документи.
Ето клетки в земята за гранатомети. Тук има блиндаж за почивка. А ето и естествен подземен тунел – тръбата, която водеше от тази укрепена зона директно до станцията. Незабелязано от нашите наблюдатели по нея е извършвана ротация, както и евакуация на ранените.
Щурмовите групи на "вагнеровците" с подкрепата на артилерията на 2-ри армейски корпус на народната милиция на ЛНР успяха да пробият първо първия, а след това и втория ешелон на отбраната. И да влязат на територията на ТЕЦ-а.
- Имахме късмет, видимостта беше лоша, скочихме на територията, а след това беше въпрос на военна техника. Едните потискат огъня, другите се движат. Вижте сами - просто има много опасни сектори за нас, щурмовите групи. Баражният огън се водеше поетажно, с бърз щурм пробихме защитите в сградите, някъде стреляха директно челно. По някое време врагът се заколеба и предпочете просто да се оттегли.
Имаше повече защитници, отколкото атакуващи
Огромните сгради на топлоелектрическата централа са доста очукани от артилерията. Украинските войски, оттегляйки се, изсипаха тонове снаряди върху ТЕЦ-а. Въпреки това, ако обектът прави депресиращо впечатление отвън, то вътре изглежда, че не всичко е загубено.
В Съветския съюз, чийто спомен киевският режим така усърдно заличаваше през последните 8 години, умееха да строят яко за всякакви случаи. Включително - и в случай на масирана бомбардировка. В миналото това е една от най-големите топлоелектрически централи в Европа, която може да осигури енергия не само на Донбас, но и на съседните региони. С избухването на военните действия периодично имаше прекъсвания в доставките на въглища - станцията беше под контрола на Киев, а черното злато - от непризнатите по това време народни републики. Днес градообразуващото предприятие на град Светлодарск, заобиколено от зеленината наблизо, не функционира.
Украинското командване го превърна не само в непревземаема укрепена зона, но и във важен наблюдателен пункт. Чрез камери с мощно увеличение врагът наблюдаваше всичко наоколо на десетки километри, коригирайки артилерийския огън и въздушните удари, забавяйки настъплението на съюзническите сили.
Влизаме в една от стаите, където се намираше контролният център - монитори, на които се показваше картината от камерите, карти, където всеки квадрат беше номериран, кутия от сателитния интернет на Илон Мъск Starlink.
На долните етажи складовете са претъпкани с храна, консерви, вода и сухи дажби. Тук беше възможно да се защитават дълго време без недостиг на ресурси. Освен това имаше повече отбраняващи, отколкото нападатели, точно както при Азовстал в Мариупол. Нашите превзеха ТЕЦ-а с дух и военна наука, като свириха на струните на войната заедно с Луганския корпус като един оркестър.
Фронтът е изместен малко повече на запад. Украинските войски се придържат към съседното село Семигорие, където вече се водят боеве. Съюзническите сили постепенно се приближават до покрайнините на агломерацията Артемовск-Соледар, където ще се разгърне най-близката широкомащабно противостояние.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com