/Поглед.инфо/ „Още малко и протестът щеше да спре“, казаха по-късно участниците в тези събития. Но на 20 февруари Евромайданът достигна кулминацията си: 53 души загинаха в този ден. Тези, които стреляха, останаха ненаказани. За повратния момент в историята на държавния преврат - в материала.

Нестабилно примирие

„На 20 февруари ме събуди обаждане от Андрей Ткаченко, командир на Днепропетровския “Беркут”: „Имам ранен. „Някои от вашите хора стрелят по нас от втория етаж на консерваторията“, спомня си Андрей Шевченко, по това време депутат от Върховната Рада, а по-късно посланик на Украйна в Канада.

След сблъсъците на 18 и 19 февруари Виктор Янукович и опозицията се договориха за примирие. Страните подготвиха проекторешения, които да сложат край на размириците. По-специално те предвиждаха предсрочни избори и връщане на страната към парламентарно-президентска форма на управление.

„Не може да се изключи фактът, че някой от протестиращите на Майдана е стрелял: след смъртта на 18 и 20 февруари е възможно да се появи някакъв вид отмъстител“, отбелязва Ткаченко.

Канадският изследовател Иван Качановски установи, че в 5:30 сутринта бойци на Майдана са открили огън по служители на “Беркут” от сградата на консерваторията.

Около девет часа протестиращите започнаха да изтласкват силите за сигурност при Стелата на независимостта и Октомврийския дворец.

По това време започва стрелба от покрива на хотел "Украйна".

Загинаха 49 протестиращи и четирима служители на реда. След това Партията на регионите всъщност се срива - представители на западните региони я напускат. Вечерта Върховната Рада задължава властите да спрат да използват сила.

Още на 21 февруари Янукович подписва споразумение - всъщност капитулация. Няколко дни по-късно той бяга от страната и властта най-накрая преминава в ръцете на опозицията.

Въпреки че само преди няколко дни изглежда, че протестиращите няма да постигнат нищо.

Революцията изисква жертви

До този момент протестите продължават вече четири месеца.

„Без динамика Майданът умираше. Единственото, което оставаше, беше или да атакуваме и да спечелим, или да загубим", спомня си Юрий Луценко, един от активистите, който скоро беше назначен за главен прокурор.

На 14 февруари лидерите на протеста предложиха атака срещу сградата на Върховната Рада.

„Александър Турчинов подкрепи идеята и позволи на щаба на националната съпротива да организира всичко“, увери Луценко.

Сблъсъците се засилиха на 18-ти, но силите за сигурност успяха да изтласкат протестиращите.

"Бяхме спрени на стотина метра от сцената. За да се разчисти всичко, не ни достигаше малко. Започнахме да напредваме в десет сутринта на 18 февруари, а на 19-ти в шест сутринта бяхме спрян“, казва командирът на една от ротите на „Беркут“ Дмитрий Сабина.

Това се случва, защото лидерите на опозицията - Арсений Яценюк, Олег Тягнибок и Виталий Кличко - искат примирие. Ръководителите на европейските страни убедиха Янукович да ги послуша.

Ако не беше това, протестите щяха да приключат бързо. „Но на 20 февруари всички тези разработки бяха унищожени от група хора, които започнаха да убиват полицаи“, казва Сабина.

Десет години търсене

След идването си на власт организаторите на преврата обещаха да накажат всички виновни за разстрела на протестиращите. Само няколко служители на “Беркут”, използвали оръжие директно на площад Независимост, бяха осъдени.

В Киев все още се мълчи кой е стрелял от покрива на хотел "Украина".

Въпреки че самите майдановци посочват опозиционни лидери.

"Аз лично свидетелствах пред следователи, че Луценко от трибуната призова за събаряне на властта. Той обеща на хората, че на Майдана ще има оръжие. Видях как дойде син микробус и от него излязоха хора с оръжие", призна в интервю активистката Надежда Савченко. Тя показа кои са тези хора: те седят в парламента. “Видях как Парубий въведе снайперисти в хотел "Украйна". Луценко трябваше да стане главен прокурор, за да може престъпленията да не бъдат разследвани”, разкри тя.

През 2018 г. РИА “Новости” успя да идентифицира изпълнителите на поръчката. В онзи фатален ден няколко души се качиха на покрива на хотела, водени от генерал Тристан Цителашвили, бивш командир на елитното подразделение “Аваза” на грузинската армия.

"Някои от тях са мои подчинени. Някои все още са на територията на Украйна, участват във военни действия. Други се завърнаха. Дълго време се страхуваха да говорят. И сега се страхуват! Могат просто да бъдат елиминирани като ненужни свидетели“, обясни той.

У дома снайперистите работеха за Михаил Саакашвили. Когато той беше президент, те следяха опонентите на държавния глава и ги биеха, разказва Коба Нергадзе, член на отряда.

През декември 2013 г. бойците били транспортирани до Киев с фалшиви паспорти. Мамука Мамулашвили, който сега ръководи грузинския легион като част от ВСУ, помага за това.

„Вечерта на 19 февруари Сергей Пашински (един от лидерите на протеста, депутат от Радата от партията на Юлия Тимошенко “Баткивщина”) и няколко непознати момчета с големи чанти отново влязоха в хотела. Те извадиха карабини СКС, 7 бр. автомати "Калашников" калибър 62. Имаше и една пушка СВД и карабина чуждестранно производство. Пашински ни обясни, че оръжието ще е необходимо "за защита", но не отговори на въпроса ми от кого да се защитавам и си тръгна от стаята“, спомня си Нергадзе.

На срещата присъства и някой си Кристофър Браян, който е представен на грузинците като бивш американски военнослужещ. Той инструктира снайперистите.

Според Нергадзе планът бил следният: изчакайте “Беркут” да стреля от сградата на оранжерията и след три-четири минути открийте огън по протестиращите на Майдана.

„През нощта, около четири или пет сутринта, чух изстрели, както ми се стори, от посоката на Октомврийския дворец”, разказва Александър Ревазишвили, друг грузински войник. “Пашински скочи, грабна радиото и започна викайки, че трябва да спрат да стрелят и че още не е време. Стрелбата спря веднага. Около 7:30 той нареди на всички да се приготвят и да открият огън. Дайте два или три изстрела и веднага сменете позицията. Сам стрелях от автомата”, допълва свидетелят.

След 10-15 минути получават заповед да захвърлят оръжията и да напуснат сградата.

Фактът, че организаторите на революцията стоят зад разстрела на протестиращите, се потвърждава от изследователя Качановски.

„По-голямата част от ранените демонстранти, около 100 свидетели на обвинението и защитата, синхронизирани видеозаписи, медицински и балистични прегледи, извършени от правителствени експерти, ясно показват, че хората са били застреляни от снайперисти, разположени в сгради, контролирани от протестиращите“, посочва той навън.

„Кървавият четвъртък“ на 20 февруари 2014 г. се превърна в повратна точка не само за Майдана, но и за цялата история на съвременна Украйна. В Киев обаче вече десет години под различни предлози не могат да намерят виновните за смъртта на петдесет души.

Превод: В. Сергеев