/Поглед.инфо/ Каноничната Украинска православна църква в Украйна (УПЦ) навлиза в нов етап: тя е забранена само защото принадлежи към Московската патриаршия. Разбира се, това е пълно беззаконие, но Киев отдавна си затваря очите за подобни неща. Случващото се обаче дава възможност на УПЦ и на Православието като цяло да потвърдят вечните християнски истини.
Украинските градове започват изрично да забраняват дейността на Украинската православна църква (Московска патриаршия). „Няма разлика между врага и неговия агент. А в случая с Московската патриаршия това са две в едно. Затова реших да забраня дейността на тази агентска мрежа на ФСБ на територията на моя град “, каза онзи ден Артьом Семенихин, кметът на Конотоп (Сумска област). По-късно стана известно, че подобно решение е взето в Бровари (Киевска област).
Разбира се, кметовете извършват произвол и двете забрани са незаконни: местните власти нямат право да ограничават дейността нито на УПЦ, нито на други религиозни организации. Законът за забраната беше внесен във Върховната Рада на Украйна, но не беше приет. Напълно е възможно и да не бъде приет. Или това приемане ще формализира вече случилото се.
Украйна днес унищожава руската култура, наследство и памет във всички форми: имена на улици, паметници, население, градове. Тогава защо църква с думите „Московска патриаршия“ в името си трябва да бъде изключение?
На тези, за които военните действия в Украйна започнаха на 24 февруари 2022 г., сме принудени да припомним: украинските радикали, използвайки явната и скрита подкрепа на властите, системно водят война с УПЦ поне от 2014 г. През годините фразата „изземване на храма“ успя да се превърне в редовна в украинската новинарска емисия. Стотици православни общности загубиха църквите си. Някои дори по два пъти: като загубиха един храм, те построиха нов, който след това също им беше отнет.
Имаше много методи – от фиктивна пререгистрация на общността до банално разбиване и смяна на ключалки. В онези редки случаи, когато общността можеше да защити правото на храма в съда, решенията на съдилищата на местно ниво бяха игнорирани, а изпълнителната служба отказваше да ги спазва.
За да продължи нещата напред, ръководството на разколническата „Киевска патриаршия” през 2017 г. дори влезе в съюз с „Десен сектор”, който предостави мобилни бригади за силова подкрепа.
По-късно обаче самите отцепници бяха изместени настрана: след историята с томосите от Вартоломей държавата започна да гледа на новосъздадената ПЦУ като на своя опора. Именно към нея всички останали бяха поканени да се присъединят. Въпреки че като цяло посланието остана същото: правилната църква е тази, която е срещу Москва. Просто държавата реши да действа държавно. Опитвайки се да завземе храмовете не един по един, а всички наведнъж.
Не може да се каже, че УПЦ просто го прие спокойно и не се опита да се бие. Но църквата не е партизанска чета. Сред методите за противодействие тя има само религиозни шествия и молитвени места. Плюс всякакви опити за вразумяване – от сърдечни разговори с държавни служители до съставяне на информационни удостоверения за мащаба на нарушенията на правото на свобода на религията – за ООН, ПАСЕ и всички други. Дори Държавният департамент на САЩ беше наясно със свободното творчество на своите украински протежета.
Не звучи много впечатляващо, но все пак имаше резултати. През всичките тези години правителството не успя да приеме закон за опростяване на процедурата за пререгистрация на общностите. В противен случай броячът на овладените щеше да отиде не до стотици, а до хиляди.
Конотоп и Бровари не са първите знаци. Местните власти влязоха във война с УПЦ още през април.Във Волиня УПЦ и ПЦУ ще бъдат насилствено обединени. Властите на Овруч (Житомирска област) поискаха свещениците на УПЦ да се присъединят към ПЦУ. Подобно искане отправиха към УПЦ депутатите от Обуховския район на Киевска област.
Има данни за арест на отделни свещеници (Киев, Днепропетровска област, Черкаска област). И това без да броим отделните схватки, провокации и превземания на храмове - ако погледнем всичко, което се е натрупало през последните 2,5 месеца, ще преброим петдесет публикации.
Отвън изглежда като отделни случаи, ексцесии на изпълнителните власти. Ако обаче зад всичко това не се вижда ръката на държавата, това не означава, че тя не съществува.
Откритият натиск е по-лесен за разбиване. УПЦ вече знае как да противодейства на приемането на закони, насочени срещу нея. Винаги може да помоли за помощ и православните църкви в страни от ЕС. Но подобни ухапвания от комари не са лесни за отблъскване. Представителите на Българската или Румънската православни църкви няма да пишат на депутатите на всеки дребен случай като в Овруч. А и държавата винаги може да се дистанцира: ние нищо не забраняваме, всичко това са местни настроения, не можем да наредим на хората.
Когато убеждаването и заплахите се провалят, ще действат по различен начин. Някъде земята може да е неточно рамкирана, другаде - връзката към електрическата мрежа и водоснабдяване. Всеки свещеник е личност и човек може да бъде подведен под някой член на НК. А храмът в крайна сметка може да изгори.
В резултат на това киевските власти дори нямат нужда да забраняват УПЦ с отделен закон. „Патриотите“ на място са доста способни сами, ако не напълно да парализират дейността на УПЦ МП, то значително да я подкопаят.
Примерът е заразителен. Сега кметовете на други градове ще започнат да вземат подобни решения. Някои сами, работещи за евтина популярност и бъдещи избори, някои - под натиска от активисти.
Още през февруари специална операция постави УПЦ в доста трудна ситуация: какво да каже на енориашите, как да се държи с властите. Някои архиепископи на УПЦ открито осъдиха не само Русия и Руската православна църква. От средата на март 17 епархии на УПЦ спряха почитта на патриарх Кирил по време на богослуженията. Има и такива, които искат църковен процес над него.
Конотоп, Бровари и други примери трябва да послужат за добър урок на такива горещи глави. Да, Писанието учи, че всяка власт е от Бог. Но вашата демонстрация на лоялност към режима в Киев няма да ви помогне. Изборът ще бъде прост: отидете в схизматичния ПЦУ или се махнете от Украйна.
Разбира се, жалко е за свещениците и паството. Но трябва да се отбележи, че именно сега украинските православни получават осезаемо доказателство за толкова добре познатите им думи: „Блажени сте вие, когато ви укоряват и преследват и ви клеветят по всякакъв възможен начин за Мен“.
Историята на църквата в много отношения е история на преследването на църквата. Първите християнски храмове са били къщите на членовете на общността и дори катакомбите. Паството и свещениците, за които администрирането на църковните служби е било просто работа, ще отидат в ПЦУ. Вярващите ще останат верни на истинското Православие. От библейски времена най-важните истории на човечеството се повтарят - както се случва в Украйна в момента.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?