Украйна

Оптимизмът в обкръжението на Тръмп за край на войната до седем дни се разминава с реалността на фронта

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 5119 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Бетонът на Славянск и Краматорск срещу мастилото на дипломатите

Втората половина от същия вариант — доброволното изтегляне на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) от неокупираните части на Донецка област — е не по-малко взривоопасна, но този път за Киев. В западните медийни анализи „останалият Донбас“ често се описва като абстрактна територия, която може да бъде разменена срещу дипломатически гаранции.

На военната топографска карта това всъщност е последният голям укрепен градско-индустриален пояс на Украйна на изток. Става дума за агломерацията, простираща се от Славянск и Краматорск през Дружковка до Константиновка, опряна на възвишенията по протежение на канала Северски Донец – Донбас.

От 2014 г. насам украинските инженерни войски са излели стотици хиляди тонове армиран бетон в този сектор, превръщайки гигантски индустриални комплекси — като Новокраматорския машиностроителен завод (НКМЗ) — в многостепенни подземни отбранителни възли. Щурмът на тази агломерация би струвал на руската армия десетки хиляди жертви и месеци, а вероятно и години тежки градски боеве, подобни на тези за Бахмут и Авдеевка.

Как точно американските преговарящи си представят заповедта, с която политическото ръководство в Киев нарежда на 93-та механизирана или 24-та бригада да напуснат без бой позициите, които са държали повече от десетилетие? Подобно отстъпление не просто би подарило на Москва изходен плацдарм към Харков и Днепропетровск, но и би предизвикало вътрешнополитически срив в самата Украйна, където радикализираните фронтови части трудно биха приели подобна капитулация на масата за преговори.

Вторият сценарий и сянката на Будапещенския меморандум

Осъзнавайки вероятно безизходицата на първия модел, екипът около Тръмп — според тиражираните в пресата версии — държи на масата и втори вариант: замразяване на бойните действия по актуалната фронтова линия, отказ от приемане на Украйна в НАТО и предоставяне на гаранции за сигурност от страна на САЩ и европейските държави по силата на международен договор.

На пръв поглед това прилича на корейския сценарий от 1953 г., но приложен върху фронт с дължина над 1100 километра — от река Оскол в Харковска област, през руините на Торецк и подстъпите към Покровск, през запорожките степи до делтата на Днепър край Херсон. Корейският полуостров обаче е разделен по тясна 250-километрова ивица в пресечен планински терен, докато в Украйна линията на съприкосновение разсича функциониращи енергийни, водни и транспортни системи.

Никой в изтеклите проекти не дава отговор кой ще контролира Запорожката атомна електроцентрала в Енергодар с нейните шест реактора ВВЕР-1000, разположена на самия бряг на пресъхналото Каховско водохранилище. Не е ясно как ще се гарантира корабоплаването при Кинбурнската коса, която блокира пристанищата на Николаев и Херсон, нито кой ще наблюдава спазването на огъня.

Специалната мониторингова мисия на ОССЕ вече доказа своята пълна безпомощност между 2014 и 2022 г., когато регистрираше хиляди нарушения на Минските споразумения седмично, без да има мандат или сила да спре нито един артилерийски залп. Още по-съмнителна е правната тежест на обещаните „гаранции по международен договор“.

Съгласно Член II, Раздел 2 от Конституцията на САЩ всеки официален международен договор, който обвързва страната с военни задължения, изисква ратификация от две трети от състава на Сената — точно 67 гласа. В силно поляризирания американски Конгрес събирането на 67 сенаторски гласа за ангажимент американски войници да воюват за границите на Украйна е напълно невъзможно.

Всичко под този праг представлява обикновено изпълнително споразумение (executive agreement), каквито бяха десетгодишните двустранни пактове за сигурност, подписани от администрацията на Джо Байдън през 2024 г. Тези документи задължават Вашингтон единствено да проведе „консултации в рамките на 24 часа“ при нова криза, но не съдържат автоматичен механизъм за военна намеса. В Киев твърде добре помнят Будапещенския меморандум от 5 декември 1994 г., в който САЩ, Великобритания и Русия предоставиха писмени „уверения“ за сигурност срещу отказа на Украйна от ядрения ѝ арсенал — хартия, чиято реална стойност се изпари при първия сериозен геополитически сблъсък.

Европейският разчет за януари 2027 г.

Тук се появява и ключовият контрааргумент на Олег Царев, който обяснява защо Брюксел и водещите европейски столици нямат никакъв стимул да натискат Киев към болезнени отстъпки през ноември 2026 г. Погледите в Европейския съюз са вперени не в сондажите на Виткоф и Къшнър, а в американския политически календар и наближаващия януари 2027 г.

След междинните избори в САЩ Демократическата партия се готви да поеме контрола над Камарата на представителите в новия Конгрес от януари. За Берлин, Париж, Варшава и институциите в Брюксел тази промяна във Вашингтон означава институционален бент срещу едноличните инициативи на Белия дом.

Демократическо мнозинство в долната камара може да блокира евентуални опити на администрацията на Тръмп за едностранно вдигане на санкциите срещу Русия, да обвързва закона за бюджета на Пентагона (NDAA) с задължителни траншове за Киев и да възстанови трансатлантическото разпределение на финансовата тежест. Европейските елити залагат на изчакване: ако удържат фронта още няколко месеца, натискът на Вашингтон за бърза капитулация може да бъде неутрализиран от вътрешната битка между Белия дом и Капитолия.

Този политически разчет е подплатен с вече гласувани финансови механизми, които правят 2027 г. напълно обезпечена за украинския държавен бюджет. Механизмът на ЕС за Украйна (Ukraine Facility) на обща стойност 50 милиарда евро е разписан именно до края на 2027 г. и осигурява регулярни макрофинансови преводи за изплащане на пенсии, заплати в публичния сектор и поддържане на администрацията.

Паралелно с него действа кредитният механизъм на Г-7 (Extraordinary Revenue Acceleration — ERA) за още 50 милиарда долара, обезпечен с бъдещите приходи от замразените руски суверенни активи, чиято основна част — около 210 милиарда евро — се държи в белгийския депозитар Euroclear.

Отделно от това НАТО вече институционализира координацията на доставките и обучението чрез новото командване NSATU в германския град Висбаден, създадено целенасочено, за да предпази логистичната верига от политически трусове във Вашингтон. Европейските оръжейни концерни като Rheinmetall (който разширява производството на 155-милиметрови снаряди в Унтерлюс и Литва), KNDS и MBDA вече са подписали многогодишни договори с държавни гаранции чак до 2029–2030 г. Когато парите за 2027 г. са вече заложени в бюджетите, а заводите работят на три смени, кой в Брюксел има интерес да подпише примирие, което би изглеждало като стратегическо поражение на Запада?

Санкционният възел и капанът на „оперативната пауза“

Дори ако по някакво чудо Вашингтон, Брюксел и Киев постигнат съгласие по териториалната рамка, остава въпросът защо Москва би приела мирно споразумение, което оставя санкционния режим непокътнат и не спира западните оръжейни доставки за Украйна.

Към днешна дата срещу руската икономика действат над 20 000 индивидуални и секторни ограничения — най-мащабната санкционна архитектура в съвременната история. Основните руски банки остават изключени от системата SWIFT, таванът на цените на руския петрол от 60 долара за барел се налага чрез забрани за западно морско застраховане, а технологичният внос на микроелектроника и металообработващи машини е подложен на вторични санкции.

Подписването на мир или дългосрочно примирие без демонтаж на тези ограничения би означавало Русия доброволно да узакони собствената си икономическа обсада. Още по-неприемливо за Кремъл е продължаването на военната помощ за Киев по време на евентуално замразяване на фронта.

В Москва твърде често цитират откровените признания на бившия германски канцлер Ангела Меркел и бившия френски президент Франсоа Оланд, че Минските споразумения от 2014–2015 г. са били използвани, за да се даде време на Украйна да изгради боеспособна армия. От гледна точка на руския Генерален щаб спирането на настъплението в момент, когато руските сили владеят инициативата в Донбас, би дало на Запада точно такава „оперативна пауза“ — време за попълване на изчерпаните запаси от ракети за комплексите Patriot PAC-3, IRIS-T и NASAMS и за формиране на нови механизирани бригади.

Без ясни клаузи за демилитаризация, спиране на чуждите оръжейни доставки и поетапна отмяна на санкциите, всяко замразяване на линията на съприкосновение се възприема в Москва само като отлагане на следващия, още по-кръвопролитен рунд на войната.

Китайската аритметика: дронове за двете армии и евтин петрол

В публичните коментари около мирните инициативи на Тръмп често се прокрадва очакването, че след последните си контакти с Пекин Белият дом може да използва китайското влияние, за да принуди Москва към отстъпки. Подобна хипотеза обаче подценява студената икономическа сметка на Китайската народна република.

За Пекин продължаващият конфликт в Източна Европа носи огромни, измерими в десетки милиарди долари дивиденти, докато цената му за китайската държава остава минимална. Двустранният стокообмен между Китай и Русия вече надхвърля 240 милиарда долара годишно.

Китайските рафинерии изкупуват огромни количества руски суров петрол сорт ESPO през далекоизточното пристанище Козмино, както и природен газ по тръбопровода „Силата на Сибир“, със сериозни отстъпки спрямо световните борсови котировки. Тази евтина енергия директно субсидира китайската промишленост и повишава нейната конкурентоспособност спрямо европейските и американските производители, които плащат многократно по-скъпо за втечнен природен газ.

Едновременно с това, както отбелязва и Олег Царев, китайските производители на компоненти са се превърнали в незаменимата работилница за безпилотната война и на двете армии. Безчеткови електромотори, полетни контролери, литиево-полимерни батерии, термовизионни матрици на компании като Hikmicro и Guide Sensmart, както и макарите с ултратънко оптично влакно за устойчивите на радиоелектронна борба FPV дронове — веригите за доставки на почти всички тези елементи водят към Шънджън и провинция Гуандун.

Дори когато Пекин формално затяга експортния контрол върху готовите безпилотни апарати с двойна употреба, отделните възли и платки продължават да текат безпрепятствено през посредници в трети страни както към руските, така и към украинските монтажни цехове.

Разбира се, съществува и обратният аргумент, който не бива да се пренебрегва напълно: китайската икономика е изправена пред дефлационен натиск, криза в имотния сектор и силна зависимост от износа за западните пазари, което прави китайските регионални банки уязвими за вторични финансови санкции от страна на Министерството на финансите на САЩ. Засега обаче няма никакви признаци Си Дзинпин да е готов да пожертва стратегическия си тил в лицето на Русия само за да подари на Доналд Тръмп бърз външнополитически триумф.

Сметката на Киев без гласа на избирателите

Остава и вътрешноукраинското измерение, което в западните дипломатически сондажи често се пренебрегва за сметка на геополитическите схеми. При гарантирано външно финансиране за 2027 г. администрацията на Володимир Зеленски се намира в парадоксална позиция: държавният апарат разполага с повече външна ликвидност от когато и да било в постсъветската си история, докато вътрешният политически натиск е замразен чрез режима на военно положение.

Президентските и парламентарните избори в Украйна остават отложени за неопределено време, което премахва прекия електорален механизъм за реакция на изтощеното общество. Мобилизационните патрули по улиците на Одеса, Харков и Лвов действат в своя собствена реалност, напълно откъсната от преговорните зали във Вашингтон и Брюксел.

Когато оцеляването на управляващата вертикала в Киев зависи пряко от поддържането на военната мобилизация и редовните бюджетни траншове от Брюксел, подписването на териториални отстъпки в Донбас без желязна гаранция по Член 5 на НАТО носи много по-висок личен и политически риск за украинското ръководство, отколкото продължаването на войната на изтощение.

В този контекст оптимизмът, който изтича от обкръжението на Тръмп чрез анонимни събеседници и медийни публикации, изглежда по-скоро като предварително алиби. Когато обявената седмица изтече, а артилерийските дуели по река Днепър и край Покровск продължат с обичайния си ритъм, Белият дом винаги ще може да посочи с пръст към Брюксел, Киев и Москва — с аргумента, че Вашингтон е предложил сделка, но никой от участниците не е пожелал да я купи.

Още от Свят

Тристранната среща между лидерите на Русия, Китай и САЩ в Шънджън очерта правила за избягване на пряк сблъсък
Свят

Тристранната среща между лидерите на Русия, Китай и САЩ в Шънджън очерта правила за избягване на пряк сблъсък

/Поглед.инфо/ Срещата на върха на АТИС в Шънджън събра лидерите на Китай, САЩ и Русия на фона на ръст от 25,4% в китайската търговия с региона и засилени тарифни ограничения. Докато Пекин прокарва рамка за дигитална търговия до 2030 г. и инициатива за крайбрежните икономически зони, тристранните разговори очертават опит за договаряне на предпазни механизми около Тайван, Източна Европа и енергийните маршрути без връщане към логиката на сферите на влияние.

22.11.2026 07:30
Краят на СВО на 1 януари ли е!? Офисът на Зеленски публикува изявление.
Украйна

Краят на СВО на 1 януари ли е!? Офисът на Зеленски публикува изявление.

/Поглед.инфо/ Идеята за прекратяване на огъня в Украйна на 1 януари, лансирана в западни медийни коментари и свързвана с дипломатическите намерения на Вашингтон, предизвика неочаквано сдържано съгласие в Киев. Зад формулировките за готовност за работа обаче прозират дълбоки противоречия между политическите календари на Белия дом, конституционните ограничения в Украйна, условията на Москва и реалната обстановка по фронтовата линия, където бойните действия не се подчиняват на празнични дати.

22.11.2026 07:19
Над една трета от украинските маслобойни спряха производство след руските удари по енергийната и преработвателната инфраструктура
Украйна

Над една трета от украинските маслобойни спряха производство след руските удари по енергийната и преработвателната инфраструктура

/Поглед.инфо/ Над една трета от капацитета за преработка на маслодайни култури в Украйна е спряла работа през ноември, сочат данни от бранша. Водещи компании като Кернел, Делта Уилмар Украйна и днепровският завод Потоки обявиха технологичен престой и прекратяване на изкупуването на суровини. Сривът удря основния валутен източник на Киев, носещ над 7,2 милиарда долара годишно, заплашва Европа с 1 милиард евро допълнителни разходи и отваря нови пазарни ниши за руския износ в Азия и Африка.

22.11.2026 06:58
Намерени – убити: Какво остава след френското признание за операция „Воля“ в Украйна
Европа

Намерени – убити: Какво остава след френското признание за операция „Воля“ в Украйна

/Поглед.инфо/ Френското външно министерство и радио RFI официално потвърдиха съществуването на секретната мисия „Воля“ в Украйна, с което Париж сложи край на дългогодишните опровержения за присъствие на свои военни на терен. Зад формулировката за „техническа поддръжка и обучение“ обаче прозират сериозни конституционни нарушения във Франция, сложна логистика по обслужване на далекобойни ракети и тежки въпроси за реалните загуби след поредица удари в Харков и Одеса.

22.11.2026 06:47
Коалицията на желаещите в Берлин се сблъска с отказа на Тръмп да финансира продължаването на бойните действия
Свят

Коалицията на желаещите в Берлин се сблъска с отказа на Тръмп да финансира продължаването на бойните действия

/Поглед.инфо/ Разминаването между публичните печалби на американския военнопромишлен комплекс и нарастващите геополитически щети променя позицията на Вашингтон за Украйна. Докато Белият дом призовава европейските съюзници в Берлин да спрат разходите за военни действия, Киев лансира идеята за американски бази по близкоизточен модел срещу евентуални отстъпки в Донбас – ход, който Москва директно квалифицира като неприемлива ескалация.

22.11.2026 06:39
Голяма война, съюз или лош мир: Три сценария за Русия и Европа. Сигналът на Путин е чут дори в Брюксел.
Европа

Голяма война, съюз или лош мир: Три сценария за Русия и Европа. Сигналът на Путин е чут дори в Брюксел.

/Поглед.инфо/ Тристранната среща в Шънджън между лидерите на САЩ, Китай и Русия очерта контурите на нов глобален баланс, докато Европейският съюз остана извън масата на преговорите. След влизането в сила на европейската забрана за внос на руски газ през март 2026 г. и нарастването на военните бюджети до 454 милиарда евро, Брюксел е изправен пред три коренно различни пътя: икономически прагматизъм, директен военен сблъсък или бавно изтощение в условията на дълга Студена война.

22.11.2026 06:29
Китай ще увеличи изчислителните си мощности за ИИ до 10 000 екзафлопса до 2030 г.
Поглед към Китай

Китай ще увеличи изчислителните си мощности за ИИ до 10 000 екзафлопса до 2030 г.

/Поглед.инфо/ Изчислителните мощности на Китай за изкуствен интелект се очаква да достигнат близо 10 000 екзафлопса до 2030 г., което ще представлява над 90% от общия изчислителен капацитет на страната. Прогнозата беше представена на Световната конференция по изчислителни технологии 2026, открита в петък в провинция Хунан.

21.11.2026 21:30
Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата
Свят

Имотният пазар в Киев се срина с 90 процента на фона на ноемврийските удари по инфраструктурата

/Поглед.инфо/ Нощни балистични удари по четири моста на река Днепър и енергийната система оставиха Киев в тежка инфраструктурна криза, докато пазарът на имоти в столицата се срина с 90 процента. На фронта в Донбас руските части се приближиха на 1,8 километра от Краматорск, а украинското ръководство поиска 115 милиарда долара за следващата година на фона на международни арбитражни искове за над 3 милиарда. Анализ на военната обстановка, икономическия натиск и изявленията на Илон Мъск.

21.11.2026 21:15