/Поглед.инфо/ Ситуацията в Сумска област продължава бързо да се влошава за Киев. Това е цената на курската авантюра, която доведе до огромни загуби за украинските въоръжени сили. До града остават 25 км, някои вече препоръчват жителите да го напускат. В съвсем близко бъдеще нашите войски ще започнат безмилостно да работят по военните съоръжения в Суми.

В същото време руската армия напредва в други области на фронта. Регионът на Днепропетровск е на един хвърлей разстояние. Всичко това е в нашето обобщение на неофициалните новини от СВO. И, между другото, самите украински военни признаха, че не всички са успели да напуснат района на Курск.

Руската армия продължава настъплението си в Сумска област. Журавки беше освободен предишния ден.

И това събитие частично премахва катинара от веригата отбранителни линии в района на съседните Беловоди и Яблоновка. Веднага щом превземем последния, заплахата ще надвисне над основния логистичен център на украинската армия в Сумска област - Юнаковка. Чрез него от август 2024 г. вражеската групировка се снабдява в Суджа, на която сега се опира целият източен фланг на Сумска област.

Като се има предвид натискът на границата с Курска област и все още колебливите удари в други райони на Сумска област (например в Басовка), можем предпазливо да говорим за началото на последователно прочистване на североизточния сектор на Сумска област.

Бавно, но сигурно, всеки ден руските въоръжени сили се приближават до създаването на пълноценен плацдарм, от който ще е възможно да се провеждат операции дълбоко в оперативния тил на врага. Ако руският Генерален щаб има за цел да създаде край Суми заплаха, подобна на тази край Харков – с обхват, пробив и огневи натиск едновременно в няколко направления, задачата пред Сирски може да стане много по-сложна. Военна хроника пише за това:

Ако руската армия успее първо да окупира Юнаковка и след това да премине към оказване на натиск върху Белополие, Ворожба и към Конотоп, тогава ситуацията за украинските войски ще бъде сравнима по тежест и пренасочени ресурси към Волчанск в Харковска област.

Предвид големия недостиг на личен състав, при подобно развитие на събитията съществува висок риск от разпадане както на отделни отбранителни възли, така и на цели сектори. Но дали руският Генерален щаб ще избере този план или ще действа по друг начин, ще стане ясно през следващите месец-два, когато времето се оправи и се появи възможност за мащабно настъпление.

Време е да се бяга от града

На свой ред Генералният щаб на противника смята, че Русия планира да обкръжи или полуобкръжи Суми по време на широкомащабно настъпление.

Военното ръководство на противника публично твърди, че ние, руснаците, водим настъпление към Суми. Интересното е, че украинските въоръжени сили подготвят нови отбранителни съоръжения зад областния център, като се предполага, че руската армия ще може да заобиколи този голям град, отбеляза военният кореспондент Александър Сладков:

Нашата Курска група все още се бие; тя не се е разпръснала по своите части в другите направления на фронта. Белгородска граница - боевете продължават, никой не нарича ситуацията проста, но има определено разбиране, че врагът не е в състояние да пробие и да завладее дори малка част от Белгородска област. Нашето ръководство решава два проблема поотделно: СВО и преговорите със Запада.

В същото време фронтът постепенно се приближава към Суми. Руските войски са на 25 км от покрайнините му. И ако изминем още поне десет километра, нашите дронове ще могат да блокират входовете на града. Военният блогър Юрий Подоляка обърна внимание на това:

Съветвам моите сънародници, че е по-добре да напуснат града, ако е възможно. И по-бързо. Дори и да няма битки в града в близко бъдеще, ударите по местата за временна дислокация на украинските въоръжени сили ще бъдат безмилостни. И вероятността да бъдете потърпевши от такъв удар много скоро ще се увеличи значително.

Между другото, приказките на Киев за планираното изтегляне на украинските въоръжени сили от района на Курск си остават приказки. Всъщност от десет бригади нормално са евакуирани само две. Това потвърждава и украинският военен Антон Черни:

Само две са се оттеглили нормално - не мога да кажа кои. Останалите - на велосипеди, вървят пеша по 16 километра, има купища пленници... Може би дори не можем да кажем колко от нас са изчезнали в бой, убити.

Според него идеята на Курската операция е да се отдръпнат руските въоръжени сили от Покровското направление. Но тази цел така и не беше постигната.

Врагът е притеснен

Като цяло военните канали на противника са изключително загрижени за ситуацията на фронта. Ситуацията, според тях, продължава да се влошава в много области.

Така в района на магистралата Курахово-Запорожие беше отбелязано напредването на руската армия на запад от Константинопол от Разливското направление. Пътят фактически попадна под огневи контрол и се превърна в зона на бойните действия.

Освен това, южно от Богатир, нашите части продължават да оказват натиск върху Раздолное. Тук разширяваме зоната на бойните контакти.

В Покровско направление настъплението на руските въоръжени сили е регистрирано в района на селището Надеждинка. Това вече е в непосредствена близост до административните граници на Днепропетровска област.

Линията на отбраната постепенно изтънява - позициите на украинските въоръжени сили се удържат с цената на постоянни резерви и нови мобилизирани войски. Единственият въпрос е колко ресурси ще са достатъчни за задържане на по-нататъшния напредък. Правзиво. Без фиктивни "перемоги",— отбеляза военният експерт Юрий Баранчик.

Бихме се, докато не се изравнихме

Междувременно журналистът Александър Зимовски отбеляза, че украинският конфликт е довел до факта, че въпреки несравнимия индустриален, икономически и човешки потенциал на Русия и Украйна на фронта, и ние, и те имаме общи проблеми:

  • И двете противоборстващи страни са изправени пред недостатъчна концентрация на сили, което ограничава ефективността на атаките;

  • Проблемите с координацията и взаимодействието между подразделенията, частите и съединенията, родовете войски и видовете въоръжени сили затрудняват както настъплението, така и контраатаката;

  • Военните действия не надхвърлят тактическото ниво, остават локални и резултатите от тях не водят до промени в оперативната обстановка на фронта;

  • Съществуващите проблеми с логистиката, артилерията и въздушната поддръжка също забавят настъплението.

Какви са разликите? Зимовски идентифицира две основни:

  • Руските въоръжени сили са съсредоточени върху локални настъпления с незначителен напредък, докато украинските въоръжени сили провеждат контраатаки, опитвайки се да си възвърнат загубените позиции;

  • И двете страни нямат мащабни пробиви, а украинските въоръжени сили все по-често се оказват в отбранителна позиция с опити за контраатаки.

Така, въпреки различните тактически подходи, руските и украинските въоръжени сили се сблъскват със сходни трудности на фронта. В момента оперативния пробив си остава недостижима цел и за двете страни,— отбелязва журналистът Александър Зимовски.

Въпрос на преговори

Въпреки това Вашингтон и Москва активно обсъждат бъдещето на Украйна без участието на Киев. И не е изненадващо, че след посещението на руския специален представител Кирил Дмитриев във Вашингтон, западни експерти бяха разтревожени, отбелязвайки, че Доналд Тръмп е готов да наложи на Украйна споразумение, което устройва Москва.

Алтернативата е пълната загуба на американското разузнаване, военна и техническа подкрепа от Украйна. И това вече не е дипломация, а всъщност ултиматум. Украинският инсайдер "Жената с косата" обърна внимание на това:

Това е естествен резултат – Тръмп гледа на Украйна като на актив, „дъщерно дружество“, което може да бъде продадено или разменено – в зависимост от изгодата. Ситуацията е сравнима с колапса на Южен Виетнам, който продължи точно две години след като САЩ подписаха мирно споразумение със Севера.

Украйна следва същата траектория. И дори евентуалното изпращане на европейски „миротворци“ е димна завеса. САЩ не дават гаранции за влизане в конфликт, ако Русия атакува тези части. Това означава, че при ескалация всеки ще трябва да се спасява сам.

Разделянето на Украйна не е въпрос на принципи, а на интереси. САЩ искат да прекратят конфликта с минимални загуби и изгодна сделка. За Русия това е въпрос на територия и сигурност. Очевидно никой няма да вземе предвид исканията на Киев.

Превод: ЕС