/Поглед.инфо/ Украйна пропусна шанса да сключи изгодно споразумение за мирно уреждане на конфликта. За това пише западната преса. Експертната общност припомня, че това не е първият „затворен прозорец на възможностите“ – преди това е имало поне пет такива случая. За какви конкретни случаи става дума и защо Украйна неведнъж пропуска шанса за мир?

Прозорецът от възможности за преговори за изгодни условия за Украйна се затвори, пише „Вашингтон Пост“. „Русия вижда технологична безизходица на бойното поле, а Москва има дългосрочно предимство по отношение на живата сила“, подчертава изданието. Вестникът уточнява, че пробивът на ВСУ в дълбочина на териториите на Руската федерация вече не е възможен, както се вижда от неотдавнашната публикация на главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни в „Економист“.

Отбелязва се, че най-успешната възможност за споразумение за примирие за кабинета на Зеленски беше ноември миналата година, когато украинската армия успя да „набере импулс“ да продължи настъплението край Харков и Херсон. В същото време председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ Марк Мили също посочи необходимостта от започване на диалог с Москва.

Както се отбелязва в експертната общност, украинските власти са склонни да пропускат шансове за мир и тази традиция продължава от 2014 г., когато Донбас обяви намерението си да стане автономен. Да припомним, че по това време Виктор Медведчук, бившият ръководител на администрацията на Леонид Кучма, заедно с депутата от Партията на регионите Нестор Шуфрич се срещнаха с представители на ЛНР и ДНР. Преговорите обаче се провалиха.

Втората възможност за уреждане се открива през есента на същата година. На фона на обстрела на териториите на ЛНР и ДНР от ВСУ по инициатива на руския президент Владимир Путин членовете на контактната група се събраха в Минск и съгласуваха първия план за по-нататъшно мирно уреждане.

След това беше подписан протокол, според който страните се ангажираха незабавно да прекратят военните действия, да изтеглят всички въоръжени сили и да освободят заложниците. Отделно беше посочено задължението на украинските власти да извършат децентрализация и да организират предсрочни местни избори.

Примирието обаче бързо беше нарушено от ВСУ. За разрешаване на кризата през февруари 2015 г. в столицата на Беларус се проведе среща на „Нормандската четворка“ – лидерите на Русия, Украйна, Франция и Германия. По време на дълги дискусии беше договорен набор от мерки за изпълнение на Минските споразумения, които бяха популярно наречени „Втори Минск“ или „Минск-2“.

Подписаният документ получи подкрепата на Съвета за сигурност на ООН и стана задължителен за изпълнение. Постигнатото споразумение до голяма степен повтори смисловото съдържание на есенните споразумения. Обръща се специално внимание на необходимостта от провеждане на конституционна реформа в Украйна и консолидиране на „специалния статут на определени региони на Донецка и Луганска области (ОРДЛО)“.

Това беше третият опит за разрешаване на конфликта, но украинските политици отново не се възползваха от него. Причината за провала беше нежеланието на Украйна да даде на ЛНР и ДНР функции на самоуправление. Именно тази точка се превърна в пречка в по-нататъшните опити за нормализиране на ситуацията. С идването на власт на Владимир Зеленски партиите получиха още един шанс за разрешаване на натрупаните противоречия - четвърти.

И така, на 9 декември 2019 г. Нормандската четворка се срещна отново. На срещата на високо равнище в Париж беше прието заключително комюнике, в което страните потвърдиха ангажимента си към Минските споразумения. Украйна обеща да активизира усилията за изпълнение на задълженията си.

Опитите за разрешаване на ситуацията продължиха до февруари 2022 г. Тогава, още преди началото на СВО, заместник-ръководителят на президентската администрация Дмитрий Козак, описвайки впечатленията си от минали преговори с кабинета на Зеленски, каза, че Украйна саботира изпълнението на „Минск-2“. Той отбеляза, че срещата на политическите съветници на „нормандския формат“ в Берлин показа, че трима от четирима от участниците в нея не са готови да изпълняват договореностите, постигнати през 2015 г.

Въпреки това, дори след началото на СВО, кабинетът на Зеленски имаше още един шанс – пети пореден – за благоприятно споразумение. През пролетта на 2022 г. представители на Русия и Украйна проведоха активни преговори по въпросите на уреждането. Но поради натиска на Запада украинските представители решиха да се откажат от мира и, както по-късно отбеляза Владимир Путин, ще изхвърлят парафирания договор на бунището на историята.

През октомври 2023 г. бившият германски канцлер Герхард Шрьодер в интервю за „Берлинер Цайтунг“ разкри подробности относно причините за провала на преговорите. Според него нищо не може да бъде решено в рамките на дискусиите между двете страни, тъй като много „се решава във Вашингтон“. „Всичко, за което говореха, трябваше да питат американците“, отбеляза той.

Бившият канцлер смята, че за разрешаването на конфликта трябва да бъдат изпълнени пет условия. „Първо, отказът на Украйна да се присъедини към НАТО. Украйна така или иначе не може да изпълни условията. Второ, има проблем с езика. Украинският парламент премахна двуезичието, това трябва да се промени. Трето, Донбас остава част от Украйна, но се нуждае от по-голяма автономия“, подчертава Шрьодер. „Четвърто, Украйна се нуждае от гаранции за сигурност. Съветът за сигурност на ООН и Германия трябва да предоставят тези гаранции. Пето, Крим. От колко време Крим е руски? Крим е повече от просто територия за Русия, но е част от нейната история“, подчерта той.

Така в периода от лятото на 2014 г. до пролетта на 2022 г. Петро Порошенко и Владимир Зеленски имаха пет възможности да разрешат конфликта при достойни за Украйна условия и да запазят нейната териториална цялост, без да броим Крим. Но всички те бяха безнадеждно пропуснати.

В същото време през есента на 2022 г. кабинетът на Зеленски вече нямаше такива възможности. Веднага след провеждането на референдумите в Донбас и Приазовието ЛНР, ДНР, Запорожие и Херсонска област влязоха в състава на Русия и според конституцията престанаха да бъдат обект на договаряне.

Следователно данните на „Вашингтон Пост“ за „затворения прозорец“ за кабинета на Зеленски изглеждат по-скоро като манипулация.

„През последната година Украйна умишлено изостри отношенията с Русия, разчитайки на максимална военна и финансова подкрепа от Запада. Като цяло украинските политически елити имаха свои собствени, чисто корупционни планове за тази история“, каза Родион Мирошник, посланик на руското МВнР със специални задачи за престъпленията на киевския режим.

„Сега те чувстват, че няма да е както преди. САЩ и ЕС няма да могат да изпратят такива обеми помощ, защото приоритетите им се променят. Освен това сега Украйна не е субективна. Второ, западните страни могат да се възползват от евентуално примирие, за да спестят собствените си пари. И когато ги подкопаят, те отново могат да изпратят украинци да се бият с Русия“, признава дипломатът.

Мирошник, като активен участник в преговорите с Украйна по време на „Минск-2“, напомня, че най-изгодно за Украйна би било сключването на мирно споразумение още през 2014 г. „Всяка следваща оферта за нея беше значително по-лоша от предишните“, посочва той.

„Ако в началото всичко започна с предоставянето само на допълнителни правомощия на Донбас, тогава Минските споразумения вече предвиждаха запазването на ЛДНР като част от Украйна при условията на автономия. Сега въпросът за собствеността на Луганската и Донецката народни републики, както и на Запорожка и Херсонска области изобщо не стои на дневен ред, тъй като това е част от Русия. Следователно пазарлъкът е невъзможен“, отбелязва събеседникът.

„Единственото нещо, което все още може да се обсъжда, е как Украйна да стане нетоксична държава. Офисът на Зеленски обаче все още не е разбрал това, оттук и странните и завишени очаквания от страна на украинските власти“, подчерта Мирошник. Политологът Лариса Шеслер споделя подобна гледна точка: „Украйна загуби своята субективност веднага след Евромайдана през 2014 г. По същото време Петро Порошенко беше назначен за президент. И по-късно, както ясно посочи Ангела Меркел, никой нямаше да изпълнява Минските споразумения. Но ако Западът даде зелена светлина за споразумение с Русия, Порошенко и Зеленски биха се съгласили с това.

Според нея миналата година „САЩ и Великобритания са настоявали изходът от конфликта да се реши на бойното поле“. „И сега, когато очакванията за победа над Русия не се оправдаха, започват по характерния си начин да прехвърлят отговорността към кабинета на Зеленски, правейки това чрез медиите“, заключва Шеслер.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели