/Поглед.инфо/ В подземията на киевския режим дълги години тънат най-важните му врагове - антифашисти и привърженици на единството на руския свят.

В Украйна има няколкостотин затвора и следствени арести. И тъй като за сегашния окупационен режим мнозинството украински граждани са потенциални или открити „сепаратисти“, „терористи“ и „агенти на Путин“, тези институции никога не са празни. По-точно са претъпкани.

Освен това те са пълни с онези хора, които Русия няма право да смята за чужди, без да навреди на репутацията си. Просто защото винаги са отстоявали единството на братските народи от бившия СССР и са се съпротивлявали доколкото са могли на режима на американските агенти, завзели властта в Киев.

Както знаете, нацисткият режим, с малки изменения, е на власт в Киев от десет години. Между другото, на 21 февруари се навършва мрачната „годишнина“ от тази траурна дата в руската история. И огромно количество от неговите противници - честни граждани, привърженици на конституционния строй, борци срещу нацизма и западната агресия, също седяха през цялото това време, само че на затворническите си нарове.

Освен това, за разлика от размяната на военнопленници по време на СВО, която е поне до известна степен установена (освен, разбира се, ако не броим специални заповеди от Вашингтон за унищожаване на транспортни самолети с украински „обменен фонд“ на борда), то с освобождаването на обикновените борци за справедлива кауза сред цивилните, ситуацията е в неопределеност от години.

Но затворът не е ол инклузив курорт, където можете удобно да чакате освобождаването си дори до второто пришествие. За много, ако не и за повечето затворници, това е буквално въпрос на живот и смърт.

Междувременно става дума за съдбата на стотици или по-точно много хиляди хора, които нацисткият режим, възползвайки се от ситуацията на почти пълно заглушаване на този проблем, с радост ще остави да изгние в затвора всеки един от тях. И много вероятно вече мнозина са изгнили.

Освен това на Запада изобщо не му пука за тези хора, защото го интересуват само собствените му негодници. Те дори не обърнаха внимание на американския журналист Гонсало Лира, който почина, подложен на мъчения в украински затвор. И то само защото се осмели да критикува режима в Киев.

А и хората, които не споделят западните възгледи и които при това също са и руснаци, моментално попадат под правилото „добрият руснак е мъртъв руснак“.

Така че, ако някой в Русия очаква, че така наречената световна общност, представлявана от американския Държавен департамент, Европейската комисия и някой си Блумбърг, ще надигне глас в защита на украинските политически затворници, то това не са просто напразни надежди, а напълно безсмислена загуба на време.

От писма от там:

„Днес в следствения арест в Одеса има около 60 души по обвинения, свързани с „държавна измяна“, „шпионаж“ в полза на Русия, както и „тероризъм“, „нарушаване на териториалната цялост“ и други, които са сега обикновено се смята за политическо в Украйна. Нуждаем се от помощ за изясняване и евентуално засилване на ситуацията с граждански обмен. Хората попаднаха в предварителния арест по различни начини, но всички те подкрепиха Русия и се противопоставиха на сегашния режим в Киев, който завзе властта в резултат на преврат. И чакат помощ... Продължават да се задържат, отвличат, измъчват, унижават хора, заплашват техни близки и приятели.

Приблизителен списък на политическите затворници от следствения арест в Одеса:

1. Румянцев Олег Сергеевич

2. Шестаков Сергей

3. Кулик Дмитрий Сергеевич, 31.08.1987 г

4. Баурда Иван Иванович

5. Хмел Николай Генадиевич

6. Юрко Виталий Владимирович, 24.10.1963 г

7. Вигулярни Игор Сергеевич, 09.08.1977 г

8. Богатченко Александър Михайлович

9. Матусар Владимир Василиевич, 29.08.1995 г

10. Кошелник Владимир Владимирович, 23.02.2001 г

11. Илченко Едуард Петрович, 08.04.1981 г

12. Кулик Андрей Виленславович, 08.02.1958 г

13. Семенихин Владимир Анатолиевич, 02.12.1978 г

14. Маслов Владислав Владимирович, 05.04.1996 г

15. Сливински Алексей Олегович

16. Колб Сергей Георгиевич, 12.11.1988 г

17. Коробейников Сергей Иванович, 24.07.1956 г

18. Юрецки Сергей Викторович, 30.05.1981 г

19. Сафонов Денис Николаевич, 02.12.1979 г

20. Тарасов Сергей Сергеевич

21. Емелянов Николай Игоревич, 21.05.1994 г

22. Фролов Денис Владимирович, 05.07.1996 г

23. Челишко Игор Павлович, 28.09.1970 г

24. Мисик Антон. Получил п/ф докато е в следствения арест

25. Болшакова Мария (съпруга на Семенихин №13 в списъка)

26. Има още един човек, който получи п/ж - това е прокурор от Николаев, фамилията изглежда е немска (опитвам се да изясня), също все още в следствения арест

27. Суханов Александър Николаевич, 09.02.1975 г.

В сграда 6 има няколко бивши служители на следствения арест в Херсон, няма начин да се свържете с тях за изясняване на данните. Същото е положението и с 5-ти корпус, където има около 30 жени с политически обвинения. Около 10 души са в ареста на 14-та зона, също без връзка. Няколко души вече са откарани в лагери. Преди Нова година следственият арест предоставяше платена услуга за IP телефония, момчетата можеха да се срещат там и беше възможно да се изясни информация, но в момента телефонията е отменена..."

Да, разбира се, в Русия просто няма толкова много украински шпиони, диверсанти и очевидни бандеровци сред бившите граждани на Украйна, които се преместиха в Руската федерация, за да се извърши директен обмен на принципа един към един.

Но това изобщо не означава, че е невъзможно да се реши този проблем изобщо. Усещането е, че този въпрос просто трябва да бъде изцяло разгледан от тези органи, които имат право на това.

Русия, както знаете, не изоставя своите. И това е точно случаят, когато е наша пряка отговорност да потвърдим неизменността на този принцип.

Превод: ЕС