Норвежкият възел и илюзията за европейските резерви
Допълнителен щрих към разпадането на първоначалния график внася информацията на норвежкото издание „Steigan“. Осло, което беше представяно като един от най-надеждните донори в рамките на авиационната коалиция, на практика отлага предаването на своите самолети чак за 2027 година. Според публикацията машините, изпратени в Белгия за предпродажбена и преддоставна подготовка, са се оказали в много по-сложно техническо състояние от очакваното, а модернизацията им се проточва отвъд всички предварително обявени срокове.
Тук е необходим кратък исторически разрез. Кралските норвежки военновъздушни сили (Luftforsvaret) официално извадиха от въоръжение своите F-16 още през януари 2022 г., след като преминаха изцяло на изтребители от пето поколение F-35A Lightning II в базите Ерлан и Евенес. От наличните 57 норвежки машини 32 броя бяха продадени на Румъния по договор за 388 милиона евро, а за други 12 беше подписано споразумение с американската частна компания Draken International, което впоследствие пропадна.
За Украйна останаха онези единици, които са престояли най-дълго в консервация или чийто планер е натрупал критична умора на метала от десетилетия полети в суровия арктически климат над Баренцово море. Конструкциите на тези F-16 Block 15 са произведени в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век в заводите на Fokker в Нидерландия и SABCA в Белгия. Въпреки преминатите програми за удължаване на ресурса (SLEP), микропукнатините в титановите и алуминиевите възли не могат да бъдат заличени с политическа декларация.
Същата структурна задънена улица се наблюдава и при самата Белгия. Брюксел обвърза предаването на своите 30 изтребителя с пристигането на новите си F-35A от заводите на Lockheed Martin във Форт Уърт, Тексас. Поради софтуерни и хардуерни забавяния по стандарта TR-3 доставките за белгийските бази Флорен и Клайне Брогел се изместиха назад, което автоматично замрази и трансфера към Киев до хоризонта 2027–2028 година.
Артилерийският глад на 20-милиметровия „Вулкан“ и икономиката на прехващането
В изказването си Зеленски споменава един детайл, който често убягва на широката публика, но за авиационните инженери е червена лампа — недостига на боеприпаси за авиационните оръдия. На пръв поглед звучи парадоксално в епохата на свръхзвуковите ракети „въздух-въздух“ да се говори за оръдейни снаряди. Само че зад този дефицит стои бруталната икономика на войната на изтощение.
Всеки изтребител F-16 е въоръжен с вградено шестцевно ротационно оръдие M61A1 Vulcan с калибър 20 милиметра и боекомплект от 511 снаряда в барабана. При скорострелност от 6000 изстрела в минута пилотът разполага с едва около пет секунди непрекъснат огън. В класическия въздушен бой това оръдие е последно средство за близка дистанция. В небето над Украйна обаче то се превърна в основен инструмент за лов на новите руски дронове с реактивен двигател.
Проблемът е следният: модифицираните реактивни безпилотници развиват скорост от 500 до 600 километра в час и летят на височини, които ги правят практически недосегаеми за мобилните зенитни групи с картечници Browning M2 или сдвоени оръдия ЗУ-23-2. В същото време изстрелването на зенитна ракета от комплекс Patriot за 4 милиона долара или на авиационна ракета AIM-120 AMRAAM за над 1,1 милиона долара по цел, струваща няколко десетки хиляди долара, води до светкавичен финансов и количествен банкрут на противовъздушната отбрана. Дори по-старите ракети с инфрачервено насочване AIM-9L/M Sidewinder са на привършване в европейските складове.
Така украинските пилоти са принудени да догонват реактивните дронове и да ги обстрелват от близка дистанция с 20-милиметрови бронебойно-запалителни снаряди PGU-28/B. Това поражда три верижни катастрофи:
- Първо, складовите наличности на НАТО от специализирани 20x102 мм беззвенни боеприпаси се оказаха крайно ограничени, тъй като западната военна индустрия (включително заводите на General Dynamics Ordnance and Tactical Systems) от десетилетия не е поддържала масово производство за висока интензивност.
- Второ, стрелбата с шестцевното оръдие при маневриране на ниска височина създава огромни вибрационни натоварвания върху 40-годишния фюзелаж, ускорявайки износването на крепежните елементи и приближавайки самолета още по-бързо до фаталния 300-часов ремонт.
- Трето, унищожаването на дрон от близко разстояние с оръдеен огън носи висок риск от попадане на отломки в ниско разположения въздухозаборник на F-16 — феномен, известен в авиацията като FOD (Foreign Object Damage), който унищожава турбинните лопатки за части от секундата.
Аритметиката на „два пъти и половина повече“: самолети, пилоти и бетон
Искането на Киев за увеличаване на флота от F-16 два пъти и половина не издържа на елементарна проверка спрямо производствените и кадровите реалности в Северноатлантическия алианс. Ако приемем, че текущата ангажирана квота е около 80 машини, умножаването ѝ по 2,5 означава намирането на около 200 изтребителя — плюс още поне 30% резервен фонд за ротация в ремонтните бази.
В целия западен свят единственото място, където физически съществуват стотици свободни планери F-16, е 309-а група за аерокосмическа поддръжка и регенерация (AMARG) във военновъздушната база Дейвис-Монтан край Тусон, Аризона — прочутото „гробище за самолети“ в пустинята Сонора. Там са консервирани стотици ранни модификации F-16C/D Block 25, 30 и 32, изведени от състава на ВВС на САЩ и Националната гвардия. Изваждането на един такъв самолет от пустинна консервация, премахването на защитните покрития, подмяната на всички гумени уплътнения, кабелни снопове и хидравлични магистрали, както и модернизацията на радара AN/APG-68 отнемат между 18 и 24 месеца на машина и струват десетки милиони долари. Нито един конгресмен във Вашингтон — независимо от партийната си принадлежност — не би подписал празен чек за подобна програма без ясен хоризонт за възвръщаемост.
Още по-остър е въпросът кой ще седне в пилотските кабини. Обучението на един украински летец, прехвърлен от съветски МиГ-29 или Су-27 (с метрична приборен индикатор, различна логика на индикатора на челното стъкло и съветска доктрина за наземно насочване), към западните стандарти на F-16 отнема минимум девет до дванадесет месеца, без да се брои предварителната езикова подготовка. Учебните центрове в Морис (Аризона), Скридструп (Дания) и европейският център EFTC във Фетещ (Румъния) имат твърд таван на пропускателната способност — по няколко десетки пилоти годишно. Дори утре в Украйна да кацнат сто допълнителни изтребителя, те ще останат на земята като мишени, защото няма кой да ги управлява в сложни метеорологични условия и при активно радиоелектронно противодействие.
Да не забравяме и самите писти. F-16 е проектиран за гладките, редовно почиствани бетонни полоси на базите на НАТО в Западна Европа. Неговото тясно колесник с високо налягане в гумите и ниско разположеният въздухозаборник под фюзелажа са изключително чувствителни към неравности. Украинските военни летища — като Староконстантинов в Хмелницка област, Миргород в Полтавска област, Василков край Киев или Озерне — са изградени по съветски стандарт от сглобяеми стоманобетонни плочи ПАГ-14, чиито фуги се запълват с битумна мастика. При постоянните удари с балистични ракети „Искандер-М“ и крилати ракети с касетъчни бойни глави настилката се напуква, битумът се топи или рони, а аварийните излитания от участъци на автомобилни магистрали превръщат всяко приземяване в сериозно изпитание за стойките на колесника и конструкцията на крилото.
Финансовата схема на изтощението и тихата умора в западните столици
Зад всяка седмица престой в белгийските хангари стои конкретна финансова сметка. Поддръжката на украинския флот от F-16 не е безвъзмездна благотворителност, а сложна плетеница от договори по програмата Foreign Military Sales (FMS) на Пентагона и Европейския инструмент за мир (EPF). Когато Sabena Aerospace Engineering фактурира 40 седмици труд, диагностика и вложени компоненти, тези суми се приспадат от вече одобрените бюджетни пакети за военна помощ на САЩ и Европейския съюз.
В Брюксел и Вашингтон все по-отчетливо се сблъскват две реалности. От една страна е политическата реторика за подкрепа „колкото е необходимо“. От друга — студените таблици на одиторите в Пентагона и европейските финансови министерства, които виждат как десетки милиони евро потъват в поддържането на живота на 40-годишни машини с нисък коефициент на бойна готовност. Междувременно в рамките на самия Европейски съюз плащанията по Европейския инструмент за мир са блокирани от вътрешни спорове за компенсациите между държавите членки, а новият американски бюджет преминава през тежки съкращения на извънредните външнополитически разходи.
Не е случайност, че публикацията за възможното приземяване на целия украински флот от F-16 до края на годината излиза именно в „Уолстрийт Джърнъл“ — издание, което традиционно служи като трибуна за контролирани изтичания на информация от американския истаблишмънт и военнопромишления комплекс. Подобни материали обикновено подготвят общественото мнение за промяна в курса или за обяснение на предстоящи неуспехи на бойното поле, прехвърляйки вината върху „обективни логистични ограничения“.
В същото време в Москва наблюдават този процес без излишна показност. Според многократните позиции на руското дипломатическо и военно ведомство доставките на западни въоръжения не са в състояние да променят стратегическия баланс, а единствено удължават конфликта и блокират възможностите за политико-дипломатическо уреждане. От чисто военна гледна точка руското командване дори не се нуждае от мащабни въздушни дуели, за да неутрализира западните изтребители.
Системното насищане на въздушното пространство с евтини реактивни безпилотници и комбинирани ракетни залпове принуждава украинската авиация да вдига своите F-16 по тревога денонощно. Всеки такъв полет навърта по три-четири часа на брояча на двигателя, приближавайки неизбежния момент, в който машината ще трябва да бъде разглобена и изпратена на запад към Шарлероа за следващите десет месеца.
Дали Киев ще получи поисканите два пъти и половина повече самолети, остава под голям въпрос, но самата постановка на въпроса показва, че моделът на парчето западно „чудо-оръжие“ е изчерпан — докато европейските заводи тепърва разчистват графиците си до 2027 година, небето над Украйна остава заложник на стареещ метал и празни складове за снаряди.