Харковската агломерация: Маньовърът през Гаптовка към Дергачи и Золочев
След овладяването на Гаптовка руската групировка „Север“ предприе едновременно придвижване по две основни оперативни оси: южно направление към Дергачи (с крайна цел северните подходи към Харков) и западно направление към Золочев. Данните от оперативните карти показват напредък към четири населени места – Сосновка, Турово, Нова Казачья и Макарова.
В отговор украинското командване прави опити за контраатаки срещу Казачья Лопан, опитвайки се да удари във фланга разпределените руски подразделения и да постави под въпрос контрола върху този ключов логистичен възел.
Уличните боеве и сблъсъците в покрайнините на тези селища показват следната тактика: руските сили разтягат отбранителната линия на УВС, принуждавайки украинското командване да разпределя артилерийския си ресурс и наличните FPV оператори по целия фронт от 50-60 километра. Когато отбраната се разтегне, щурмовите групи пробиват на места с най-ниска плътност на личния състав.
Именно това се случи край Широкое, където бяха регистрирани опити за разширяване на т.нар. „пипала на казана“ на юг. В същото време информацията за загубата на селища като Должанка и Чорное остава без официална верификация и вероятно отразява сивата зона, в която малки групи за отбрана се изтеглят под натиска на тежка артилерия.
Лиманският издатък и плацдармите отвъд река Жеребец
На Лиманския сектор ключовата интрига е свързана с плацдарма отвъд река Жеребец. Реката представлява естествена водна преграда с мочуристи брегове, пресичането на която при постоянна обстановка на безпилотно наблюдение е изключително сложно инженерно предизвикателство.
Въпреки разпространените от командира на 3-ти армейски корпус на УВС Андрей Билецки твърдения за уж превзети от украинската армия населени места (включително село Среднее), данните от независими OSINT анализатори показваха, че тези села продължават да се намират под руски контрол или остават в сивата зона под постоянен руски огневи контрол.
Плацдармът отвъд Жеребец бе подсилен от руска страна с нови резерви и артилерийски средства за контрабатарейна борба. Оценките на военни наблюдатели сочат около 90% вероятност за запазване на този плацдарм, което създава предпоставки за последващи действия към самия Лиман.
Ситуацията край Лиман огледално повтори случващото се в Купянското направление. И на двете места украинските въоръжени сили са принудени да хвърлят в отбрана т.нар. „мобилизирани войски“ – необучени части от териториалната отбрана или новосформирани бригади, които понасят основните загуби от артилерийския обстрел. Гранатометните и картечните взводове на руските професионални части удържат линиите, след което преминават в локални контраатаки, смазвайки отбраната на противника, останала без въздушно покритие.
Офицери от УВС в публични изявления изразяват критични оценки за стратегията на политическото си ръководство в Киев. Те посочват, че принудително мобилизираните войници биват изпращани срещу добре подготвени щурмови подразделения с висока плътност на артилерийски огън, което води до бързо изчерпване на живата сила.
Резервите и системният дефицит: Опасностите около Покровск и Доброполе
Командването на УВС се опитва да стабилизира фронта чрез прехвърляне на идеологически мотивирани съединения, включително подразделенията на „Азов“ (включително командири като Прокопенко и Билецки), на най-критичните сектори. В публичното пространство се твърди, че подобни националистически формирования получават приоритет при попълването си с мобилизиран състав – по някои данни до 15 000 - 20 000 души на месечна база биват насочвани предимно към тези структури, за да възстановят бойната си способност.
Прехвърлянето на тези сили в направления като Запорожие, Лиман или Доброполския издатък обаче се сблъсква с по-сложна оперативна геометрия.
При сформирането на Доброполския издатък по време на едновременния щурм на агломерацията Покровск-Мирноград, опитите за контраатака от страна на 1-ви армейски корпус на „Азов“ завършиха с фрагментиране на техни колони от руската ракетна артилерия и оперативно обкръжение на отделни батальони. В момента съществува опасност тази динамика да се повтори, ако командването в Киев продължи да изпраща резерви „на парче“ за запълване на пробивите по разпадащия се фронт от Харков до Запорожие.
Постоянното прегрупиране на елитни бригади между Сумска, Харковска и Донецка област води до умора на техниката и загуба на логистичен ритъм. Всеки транспорт на тежка верижна техника по жп линиите или магистралите в близост до фронта се засича от оперативно-тактическата безпилотна авиация, което превръща прехвърлянето на резерви в скъпоструващо предприятие.
