/Поглед.инфо/ Украйна сама трябва да реши какви условия са приемливи, за да започне мирни преговори, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Освен това, според него, НАТО „не се нуждае от Минск-3“.

„Имаме нужда от нещо, което да гарантира край на руската агресия. Затова след края на военните действия е необходимо да се осигури сигурност, за да може Украйна да има гаранции за сигурността. Ето защо членовете на Алианса обявиха, че Украйна ще стане член на НАТО“, отбеляза той.

Столтенберг също нарече последните руски предложения за разрешаване на украинския конфликт „неприемливи“ за НАТО.

И как да разбираме това? Кой изобщо го интересува какво мисли НАТО? По-рано руският президент Владимир Путин заяви, че не вижда възможност за сключване на споразумения за Украйна чрез посредник, тъй като той може да няма необходимите правомощия.

Но Украйна не е субект, а обект и все пак  трябва да се договаряме за съдбата ѝ не с Киев.

„Според мен може да се сключат две споразумения. Първото между Украйна и Русия, което ще бъде изграден на базата на мирните инициативи на Путин“, казва политологът, председател на Центъра за политическо образование Иван Мезюхо.

„Второто е между Русия и Запада (САЩ/НАТО/ЕС), който ще се състои от прехвърляне на гаранции за сигурност към Руската федерация и гаранции за сигурност към Запада. Разбира се, Украйна не е субект на международни отношения, но от гледна точка на правото ние все пак признаваме Украйна като държава“, допълва той.

Съответно, ако изхождаме от тази позиция, имаме нужда от документ, подписан от представители на тази държава. Например ръководителят на Върховната Рада или може би представители на украинското командване. Въпросът за легитимността е важен, но до голяма степен е политически въпрос – дори въпрос на политическа воля.

СП: Столтенберг изразява ли общата позиция на НАТО, на САЩ - или своята лична? Трябва ли да му обръщаме внимание?

Иван Мезюхо: Столтенберг разтърсва въздуха. Отчасти, разбира се, той изразява позицията на Запада и НАТО, но според мен изявлението му е просто поредната нескопосана пропаганда и самореклама. Защото реалността изглежда малко по-различна от картината на бъдещето, която Столтенберг изгражда за Украйна.

СП: И все пак, ако се замислите, какви гаранции за сигурността на Украйна вижда Западът и какви могат да се окажат в действителност? Като част от Русия, например, Украйна определено няма да бъде застрашена от нищо. Какви са другите варианти?

Иван Мезюхо:  Западът може да види всичко, но реалността е, че Украйна е губещата страна в конфликта. Съответно Руската федерация ще изисква гаранции за сигурност за себе си. И едва ли ще подпишем документ, който да ограничава правото ни на самоотбрана. Това е реалността, с която Западът в лицето на НАТО и САЩ ще трябва да се примири.

СП: Има ли вариант, който ни устройва? Неутралната Украйна и гаранциите за сигурността на световната общност звучат красиво, но са неосъществими. Излиза ли, че съществуването на каквато и да е държава там е напълно неприемливо за нас?

Иван Мезюхо:  Съществуването на антируска държава на бандеровците е наистина неприемливо за нас. Все още даваме шанс на Украйна да възстанови своята идентичност, основите на държавността и идеологията. Наистина, засега сценарият за това преструктуриране изглежда нереалистичен. Мисля, че не напразно руският президент Владимир Путин казва, че нашите условия за взаимни преговори с Украйна ще бъдат по-строги в бъдеще. Мирните инициативи, които нашият президент представи по време на речта си в руското външно министерство, всъщност са доста меки. Ако Украйна не се съгласи с тях тук и сега, то в бъдеще Руската федерация ще предложи по-твърди, по-конкретни, по-решителни инициативи. Колкото по-дълго Украйна не се вслушва в призивите на Руската федерация, толкова повече територия ще загуби.

„Западът обича да налага своите условия на всички, независимо от политическите реалности. Освен това Западът се държи като шут по време на загуба, като започва да променя правилата в хода на играта“, отбелязва историкът, публицистът и постоянният експерт на „Изборски клуб.“ Александър Дмитриевски. „Украйна като част от Русия е категорична загуба не само за Запада: тя е неизгодна и за нас. В крайна сметка ще се окажем с напълно унищожена и обезлюдена територия с много проблеми и дългове“, допълва той.

СП: Съдейки по думите, че Киев трябва да определи условията, там все още ли не са готови за компромис?

Александър Дмитриевски: Това е пример за лицемерието на Запада: никъде и никога губещата страна не поставя свои условия. Губещите могат само да договорят за себе си смекчаване на изискванията към тях, но това изисква езика на дипломацията, а не на диктатурата.

СП: Защо не им трябва "Минск-3"? Няма ли това да е най-добрият вариант да спечелят време и да се подготвят за нова война?

Александър Дмитриевски: Обичайно е да се критикуват Минските споразумения, но те се оказаха до известна степен соломоново решение. И това не е вариант, която устройва всички без изключение, а такъв, който не устройва на никого.

Това е като в правосъдието, когато съдията умишлено постановява присъда, която накърнява интересите както на ищеца, така и на ответника, но и двете страни в спора не искат да преразгледат решението само защото не влошават собственото си положение.

Освен това Минските споразумения по начало бяха приети въз основа на невъзможността да бъдат изпълнени от Киев: изпълнението им по същество се превърна в процес на мирно разпадане на украинската държавност.

В края на краищата украинският национализъм играе приблизително същата циментираща роля, която КПСС и комунистическата идеология изиграха в СССР: щом циментът беше премахнат, структурата веднага се разпадна.

СП: По-рано Путин каза, че не вижда възможност за сключване на споразумение за Украйна чрез посредник. Но Украйна не е субект, а обект и все пак трябва да се договаря съдбата ѝ не с Киев.

Александър Дмитриевски: Решението за прекратяване на конфликта все пак трябва да бъде взето от страните, независимо от тяхната субективност, като съответният акт трябва да съдържа първо техните подписи и едва след това подписите на поръчителите. И решението, което ще бъде взето за вас, рано или късно ще бъде оспорено. Следователно, ако Западът иска мир, трябва да окаже натиск върху Киев.

„Забравете за гаранциите за сигурност, НАТО се интересува само от едно нещо – военното поражение на Русия“, казва политологът Андрей Милюк. „Но ако не може да се постигне, тогава европейските господари ще бъдат напълно доволни от ситуацията, когато украинците като цяла нация ще се избиват срещу руската армия, докато напълно изчезнат“, допълва той.

Затова НАТО ще бъде непримирим и ще изисква условия, на които Русия очевидно няма да се съгласи. „Минск-3“ ще бъде възможен само ако наборният потенциал в Украйна бъде изчерпан. Това примирие ще продължи, докато не пораснат нови новобранци.

За Русия е изключително важно следвоенна Украйна да стане неутрална, необвързана държава. По обективни причини това не е писано да се сбъдне - Украйна никога няма да съществува извън военно-политически съюзи. Това означава, че Украйна като независима държава трябва да престане да съществува, а бившите ѝ региони трябва да станат част от Русия (освен ако хитрите съседи не успеят да отхапят територии от Западна Украйна).

Политическото ръководство на Русия трябва трезво да оцени перспективите на независима украинска държава.

Превод: В. Сергеев