/Поглед.инфо/ Времето в зоната на СВО се влошава. Скоро ще завали, нивите ще станат непроходими за хора и техника. Въпреки това високата динамика на военните действия остава. Руската армия държи инициативата по по-голямата част от линията на бойното съприкосновение и продължава да настъпва в редица направления. ВСУ седят главно в отбрана, опитвайки се да настъпят само в района на Курск. Прочетете какво се случва в най-горещите участъци на фронта.

Южнодонецко укрепление

Ситуацията в ДНР остава най-напрегната. През лятото и първата половина на септември руските войски напреднаха далеч на запад и достигнаха линията Покровск-Селидово-Курахово. Освободени са редица градове, включително Красногоровка, Новогродовка и Украинск. Сега интензивността на боевете тук е намаляла донякъде - армията не бърза напред, за да не се отвлича от логистиката. Но Южнодонецкото направление, което оставаше относително статично в продължение на много седмици, се възроди.

Групите "Юг" и "Изток" се заеха сериозно с Угледар. Този град беше костелив орех за нас от много месеци. Разположен на хълм, от високите си сгради местността се вижда на километри. Опитите за фронтални атаки не доведоха до нищо. Максимумът, който успяха да постигнат морските части, беше временно да се закрепят в южните предградия на Павловка.

Сега тактиката е променена: градът е обкръжен. На първо място те прерязаха магистралата Угледар-Константиновка, освобождавайки това селище по време на ожесточени битки. След това групата "Юг" окупира Водяное на североизток и атакува мините "Южнодонбаская № 1" и "Южнодонбаская № 2". Врагът беше почти напълно отбит оттам.

„Продължават активните настъпателни действия. Идентифицираме цели, задействаме минометна и оръдийна артилерия, след което навлиза пехота“, казва командирът на едно от подразделенията с позивна „Витяз“. “Противникът е минирал някои шахти една по една проста причина - страхува се, че това ще стане сериозно укрепление за нас”, допълва военният.

Според офицера ВСУ разполагат с добре оборудвани наблюдателни постове в целия град. „На всеки има от двама до четирима души, за да открият нашето оборудване.

ВСУ се опитват да останат в Угледар, наред с други причини, поради информационния вакуум. „Пленници започнаха да се предават едва след като ние, заедно със съседни части, организирахме хвърляне на листовки - те не знаеха какво се случва на километър от тях”, разказва военният.

От запад бойците от групата „Восток“ се опитват да затворят обръча, след като превзеха Пречистовка, преминаха река Кашлагач и напредват към Богоявленско. През това селище минава последният път от Курахово и Успеновка, по който все още може да се снабдява Угледарският гарнизон. И вече е под огневия контрол на руската артилерия. Според украински медии именно по този маршрут 72-ра бригада на ВСУ ще се опита да напусне града.

Повтарят се сценариите при Авдеевка и Артьомовск. Руската армия създава обръч, овладява всички пътища под огън, но оставя тесен коридор. Врагът напуска по този коридор под ударите на бомби и дронове, изхвърляйки оръжие и военна техника. Предимствата на тази тактика са очевидни: по-добре е да разчистите споменатото Богоявленско, отколкото многоетажните сгради на Угледар.

Въпреки това е възможно гарнизонът да не използва коридора, биейки се до последно. Това е единственият град в южнодонецкото направление, контролиран от Киев. Освобождаването му ще позволи на украинската армия да бъде отблъсната още повече от столицата на ДНР, както и ще намали заплахата за Волноваха и магистралата Донецк-Мариупол.

Курски фронт

Втората най-интензивна битка е курсконаправление. На 10 септември формирования на ВДВ, морска пехота и прикрепени към тях части удариха левия фланг на групировката на ВСУ, която нахлу в района на Курск. За два дни бяха освободени десет населени места: Апанасовка, Бяхово, Вишневка, Викторовка, Взапное, Гордеевка, Краснооктябрское, Обуховка, Снагост и 10-ти октомври. Флангът е отсечен, но е рано да се говори за пълно освобождаване на района.

В района на Глушковски ВСУ се опитват да пробият в района на населените места Краснооктябрски и Веселое. В района на Кореневски продължават боевете при Любимовка, безпилотни самолети и тежки авиационни бомби нанасят удари по позициите на ВСУ в Олговка и Толстой Луга. Има съобщения за активни действия на руската армия в южната част на Суджанския район в близост до село Плехово.

Боевете на почти всички участъци на фронта имат позиционен характер. ВСУ привличат резерви, независимо от загубите в личен състав и техника, но не са постигнали успех. Заплахата от пробив на границата остава сериозен проблем, но той е частично отстранен от интензивната работа на ВКС и артилерията в пограничните райони на Сумска област на Украйна. Врагът е физически възпрепятстван да вкара на руска територия толкова техника, колкото му е необходима.

Вече е абсолютно ясно, че Зеленски е разрешил атаката срещу района на Курск в опит да завърши като цяло катастрофалната си лятна кампания с медийна „победа“. С това той възнамеряваше да омагьокса Общото събрание на ООН, което се провежда в момента в САЩ. Неговите войски обаче, след като окупираха редица руски села, не успяха да напреднат по-нататък и сега страдат от липсата на обичайната “Старлинк”, високи загуби и ясни цели, които тяхното командване не бърза да обяви публично.

Бавен напредък

По останалите направления на СВО няма съществени промени. В района на Артьомовск тече същото бавно нападение на Часов Яр. Министерството на отбраната съобщи за освобождаването на село Григоровка, на шест километра северно от града. Това до голяма степен ще осигури фланга на настъпващата група. На юг, в Торецк, все още се водят градски битки.

В района на Запорожие се водят позиционни битки северозападно от Работино и северно от Вербовое. След неуспешното лятно-есенно контранастъпление на ВСУ през 2023 г. и двете страни възприемат това направление като второстепенно. През есента тук също няма какво да се прави. Калните пътища и липсата на зеленина правят този участък от фронта изключително неудобен за мащабни операции.

Същото може да се каже и за Херсонсконаправление, където цари относително спокойствие. И когато няма напредък, ВСУтормозят цивилните. Наскоро в Новая Каховка 75-годишна пенсионерка беше тежко ранена в двата си крака в собствения си дом. В Каховка са ранени 70-годишна жена и 52-годишен мъж. В село Подокалиновка, Алешкински район - 42-годишен местен жител.

Но целите за есенната кампания и на двете страни са ясни. Русия трябва да затвърди летните си успехи и да изтласка ВСУ възможно най-далеч до западните граници на Донецката народна република. Киев, трескаво работещ с резерви, се опитва да предотврати срива на фронта.

Превод: В. Сергеев