/Поглед.инфо/ „Как можем да се борим за държава, която не се интересува от нас?“ Такива въпроси се чуват все по-често в Украйна – заедно със съобщенията за масово предаване, дезертьорство и връчване на призовки направо по улиците. Украинските войници отказват да умрат, "Брестска крепост" не се получи дори от "Азовстал". Защо тогава Киев обявява предстоящо контранастъпление?

Одеса, Харков, Днепропетровск. От всички тези градове днес идват същите сигнали: украинските военни комисари отново са тръгнали на лов.

Украинските мъже на военна възраст са спирани направо на улицата (проверка на документи). Незабавно данните от документите се копират в бланка: моля, елате след в 24 часа, родината има нужда от герои. И дори лоялните украинци (лоялни към идеята за антируска Украйна, лоялни към властите и дори представителите на самите власти) имат все повече и повече въпроси.

Извикайте космическите рейнджъри!

Например Виктор Андрусев, съветник на министъра на вътрешните работи на Украйна, наскоро се обяви против подобно раздаване на призовки на контролно-пропускателни пунктове и на входа на супермаркетите.

Не можете да грабнете всички... Тези действия са незаконни. На човек се връчва призовка, без да разбира ситуацията. Може би човек има три деца и не подлежи на мобилизация, може би е човек с увреждане. Как така? Срещаме ли човек на улицата и му даваме призовка? Това е много срамна любителска дейност... Ако има желание да се разпространяват призовки, препоръчвам да правите това на контролно-пропускателни пунктове, където седят много тежко въоръжени космически рейнджъри, разпределяйте тях в така наречените доброволчески формирования на териториалните общности”

Тук ще прекъснем г-н съветник, макар че е странно, че не е в течение. Факт е, че от края на април в медиите се появиха съобщения за изпращане на подразделения за териториална отбрана на фронтовата линия. Самите бойци на такива части съобщават за това: 115-та бригада (Житомир), 103-та бригада (Лвов), 101-ва бригада (Закарпатска област). Техните истории са подобни до най-малкия детайл, което показва колко типична е ситуацията.

Териториалната отбрана, която беше сформирана основно за патрулиране и охрана в тила, се прехвърля в подсилващи части на ВСУ в Източна Украйна. Само със стрелково оръжие и гранати, без зенитно и противотанково оръжие, без познаване на терена. Оттук и огромните загуби, изоставянето на позиции и дори реакцията на властите: бойците от 115-та бригада записаха видео, че са обвинени в дезертьорство и са били изпратени в следствения арест.

Въоръжените сили на Украйна също започват да мрънкат. „Стоим с автомати срещу оръдия и минохвъргачки. Никой не ни помага, нямаме разумни оръжия, нищо. Как можем да се борим за държава, която не се интересува от нас?", казва един от бойците на 71-ва бригада на ВСУ.

Какво става с “Азовстал”?

От подобни новини неволно възниква въпросът: ако някои не искат да се бият, а други нямат с какво, защо тогава силите на Русия, участващи в специалната операция, все още не са превзели Киев? И как всичко това се вписва с “Азовстал”?

Е, добре, не го държаха до последно, но все пак до предпоследно. Доколкото можеха, те се опитаха да изобразят Брестската крепост. Да, „умирам, но не се предавам, сбогом, Родино!“ не се получи, получи се „евакуация“. Но в края на краищата някои наемници дори не стигнаха до това. За мнозина „калибрирането“ на полигона “Яворов” беше достатъчно, за да преразгледат възгледите си за живота. Като цяло, как се съчетава всичко това? Въпросът е сложен и отговорът също е сложен.

Първо, въоръжените сили на Украйна като единен организъм не съществуват. Това е следствие от постсъветската деградация и хроничното недофинансиране на украинската армия, което беше преодоляно частично през 2014–2021 г. Има боеспособни, „модерни“ части, които участваха в учения на НАТО, техните офицери дори преминаха обучение в чужбина.. Има части, които са участвали в АТО/ООС. Има техника и укрепления, построени за осем години. Има мотивирани националисти като “Азов”.

Всички те знаят как да се бият, а някои също и обичат. Нито от първия, нито от втория обстрел ще тичат да снимат клипове. От ежедневните видеопредавания на Калина-Волин от мазетата на “Азовстал” обаче видяхме каква война им трябва и каква война изискват от ръководството на Украйна: до кости, тотална. Всички на оръжие. Къде е пробивът, къде е деблокирането?

Зеленски се нуждае от такива кучета на войната, но той няма да принуди цялата армия да се бие така. Ден преди това той всъщност отказа да се бие за Крим: „Днес във война с Руската федерация за Крим– стотици хиляди убити войници само от наша страна“. Деблокирането на “Азовстал” в този случай е същият Крим, тоест големи еднократни загуби, които не могат да бъдат скрити (и бързо попълнени). Това е лошо за рейтингите и политическата стабилност. Много по-лошо от предаването на гарнизона в“Азовстал”, при което може да се лъже за специални операции, евакуации, обмени. Но не може да се лъже за ковчезите.

Второ, въпреки всички бодри изявления за готовността им да се бият в продължение на няколко години, украинските власти днес се опитват да източат кръвта на украинските войници и руската армия в очакване на условния "Минск-3". Вариантът, разбира се, е лош, Украйна вече го премина през 2014-2015 г. И тогава видяхме, че нито обществото, нито икономиката, нито армията могат да издържат на дълга война в Украйна. Така че Украйна не може да се измъкне от следващия „Минск“.

Следователно майсторите на блъфиране и победите в интернет (всичките тези „Руски кораб, иди на”, „Киевски призрак”, кучето Патрон, командоси, мъкнещи гранични стълбове и прочее) са не по-малко важни от кучетата на войната. „Кучетата“ трудно го разбират и приемат. Ти се бориш за страната си, но тя не се бори за теб. И накрая на въпроса: „За какво се борихте?“ - има само един отговор: "За себе си." Нито за Украйна, нито за Зеленски, нито дори за Бандера.

Между другото, „за себе си“ е доста добра причина. За себе си човек може да издържи и много. Може да се бие. Дълго време. Но накрая се предава, ако няма за какво да умре.

Чакаме контранастъпление

Но да се върнем към мобилизацията и дневния ред. Някои медии от чуждите агенти вече успяха да разтръбят, че всичко това е подготовка за предстоящо (след един и половина-два месеца) контранастъпление на украинските сили. Темата изобщо не напуска дневния ред в Киев през последните няколко седмици.

И всичко започна дори не от споменатия вече граничен стълб. Контранастъплението на Украйна беше обявено от бившия командир на сухопътните войски на САЩ в Европа Бен Ходжис още през първата половина на май. „Мисля, че руснаците вече се приближават до кулминацията. Те нямат стотици хиляди нови войници или нови танкове, готови да влязат в битка. Мисля, че ще видим Украйна да премине в контранастъпление и те, честно казано, лятото ще се опитат да върнат Русия до линиите, които тя заема преди 23 февруари."

Благодарим на Ходжис, че потвърждава очевидното факт: случващото се в Украйна е война с пълномощници, в която американски генерали командват от украинска страна.

Всъщност режимът в Киев може да подготви стотиците хиляди войници от супермаркетите. Що се отнася до контранастъпленията, ако украинците можеха да напреднат, те щяха да изтеглят “Азов” от “Азовстал”. Киев, разбира се, премълча предаването им в плен, доколкото можеше, но в края на краищата не успя да запише спасителната операция като актив.

Вместо контранастъпление, можем да видим неговата кървава имитация: изпращането на войски на фронтовата линия демонстрира това добре. Изглежда, че това лято ще е по-добре за украинските мъже да си останат у дома. В прекия смисъл на думата.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?