/Поглед.инфо/ Първо, три човешки истории за американци, които почти сигурно не познаваме, а и у дома не всички бяха суперзвезди, въпреки че там все някой е чувал имената им. Тези факти, на пръв поглед, са от поредицата "и какво имаме ние с това", въпреки че в крайна сметка, много.

Първа история. Носителят на награди и уважаван клиничен психолог Джордан Питърсън е бил тормозен заради свой коментар в “Туитър” за това как актрисата Хелън Пейдж е принудила хирург да отстрани гърдите й. И въпросът дори не е, че психологът говори за това, а че след отстраняването Хелън е искала да се обръщат към нея с “Елиът” и да говорят за нея като за мъж. Между другото, Питърсън е същият човек, който трябваше да напусне Канада, където беше преследван само защото отказа да нарича такива транссексуални хора така, както те искаха да бъдат наричани.

Изобщо изритаха известния психолог от “Туитър”. Защото е нарушавал правилата на платформата, насаждал е омраза и е провокирал насилие срещу хора заради тяхната „полова самоидентификация“. Тоест да се каже "тя" за нея/него е омраза и насилие...

Втората история. Има такъв Майкъл Лопес, той е работил за най-голямата музикална корпорация в света - “Юнивърсъл”. Той живееше в Калифорния, епицентърът на самата идеология, която отдавна тресе не само САЩ, но и целия западен свят, а темата за смяната на пола е само малка част от тази идеология. И същият този Лопес (който между другото нарича себе си гей) каза, че отказва да работи, след като Върховният съд на САЩ е ограничил правото на жените на аборт. Наистина: как може една корпорация да очаква той да работи, ако на него и неговите съмишленици са отнети ключови права? И настоя работодателите да започнат мощна кампания срещу злодеите.

Общо взето изритаха тъпака от “Юнивърсъл”. Да, да, тук имаме история, точно обратна на това, което се случи с бившия канадец Питърсън. Що за странност е това?

Третата история и отново странна. Всичко започва предсказуемо. Актрисата Джина Карано работи за “Дисни” и изведнъж казва, че хората всъщност трябва да бъдат мили един към друг, стига с тази омраза. Както, между другото, и с анти-омразата - тоест реципрочни кампании на несъгласните..

Общо взето я изгониха от “Дисни” за това ... И нещо се обърка. Онзи ден тя се появи на някакво събитие на сцената в град Нешвил, Тенеси, където живеят много републиканци и други относително нормални хора. И я аплодираха на крака и със сълзи на очи.

Нека американците сами решават какво и кога може и трябва и какво не може да се мрази. Иначе процесът на самопоглъщане би бил хаотичен.

Всичко, което се случва в Съединените щати и извън тях, е така: когато една вълна расте, расте, расте до крайната си точка и на хребета ѝ става нещо като битка на малки вълни и струи - те се сблъскват една с друга, пръскат се яростно напред-назад, вдигайки облаци пяна. Това изглежда се случва по отношение на идеологията в западните общества. До вчера бесни активисти с пълен успех унищожаваха онези, които се опитваха да сдържат новите и нови пристъпи на своята омраза. А днес всичко изглежда някак многопосочно и неясно.

Защо всичко това ни е интересно? Поради няколко причини. Например, ние се чудим на злобния идиотизъм, който разтърсва правителства, дипломати, медии и социални медии относно специалната военна операция и свързаните с нея теми. Но как да не се случва този идиотизъм, ако хората са били учени от години, че омразата трябва да се показва навреме и постепенно?

Това е реално социално-психологическо явление – колко може да продължи цялата тази вакханалия по какъвто и да е повод. Колко време ще издържат хората? Например наблюдавахме как високата степен на истерия се поддържаше в украинското общество дори не години, а десетилетия. И си помислиха: е, не може да е вечно. Все тящожа нъртага ще достигне крайната си точка.

И тя достигна– под формата на „омраза – антиомраза“, гражданска война в рамките на Украйна. Но в същото време някаква - непозната за нас - част от обществото просто се умори и изпадна в ступор. Няма да разберем скоро цифри и факти колко са, но отделни човешки истории се чуват от Украйна.

Освен това, цялата ера на западна взаимна омраза по всякакъв повод ни е интересна, защото нещо ще се случи с тези западняци. Умора от войната на всеки срещу всеки - да, но какви ще бъдат обществата им утре, ще започнат ли да се забавляват неизмеримо, както се случи след Първата световна война, или ще се превърнат в сънлив лагер на пасивна омраза (към нас, китайците, арабите, латиноамериканците, целият свят, който днес гледа с ужас яростта на бившия златен милиард)? Това е загадка – и не е задължително нейното решение да е добро за нас.

И накрая, всичко, което се случва, ни е интересно и защото можем да наблюдаваме и да се учим от грешките на другите. И ето една от тези грешки - тя е свързана с частната инициатива и държавното налагане на правилни възгледи.

Тук, разбира се, може да помогне собственият опит (тоест на СССР). Донякъде прилича на това, което се случва през последните години в САЩ или Европа, но не много в някои отношения. Например, това, което ние наричаме „съветски проект“ – тоест проектът за преустройство на живота, създаване на идеално общество – това нещо постепенно, в продължение на няколко десетилетия, се разви в средите на различната интелигенция, та дори и сред дворянството. Непоносимото страдание на хората, научната организация на живота, тъжната необходимост от насилствено нарушаване на навиците и традициите - това е всичко. Впрочем революционерите, както и днес на Запад, са били трайно възвишени хора.

Но всичко се обърква от момента, в който преустройството на обществото е поето от частните ентусиасти и поверено на държавата - с правото и задължението на последната да налага от ранна възраст на всеки правилния начин на мислене и говор. И тук вече започва обратното броене – до срутването.

И така, в САЩ сега се наблюдава нещо подобно в ключовата за подобни ситуации сфера – в образованието. При Доналд Тръмп бяха въведени правила (изискващи решение на Върховния съд!), според които учениците могат да бъдат наказвани за някои действия, но не могат да бъдат преследвани за думи. Но по това време активистите години наред потискаха всяко отклонение от демократичната ортодоксия в университетите, те просто не позволяваха на опонентите да говорят. Всъщност те превзеха образователната система в половината щати. По един или друг начин, сега, при Байдън, Министерството на образованието излезе с нови инструкции. Според тях студентите нямат никакво право да казват, че "той" всъщност е "тя" и като цяло не може да се говори нищо в кампуса или извън него. Въпреки че е доста трудно да им се забрани да мислят. Тоест завземането на индустрията на знанието от частни лица е фиксирано от държавата.

Хайде момчета, продължавайте, още малко ви остава.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели