Дизеловото споразумение и напрежението между Тръмп и Зеленски
На заден план стои сложната конструкция от совалки между Вашингтон и Москва за стабилизиране на енергийните пазари. Твърди се, че Белият дом е договорил вратички за връщане на определени количества руски дестилати на международните пазари с цел сваляне на цените. За Зеленски подобна сделка е политически неприемлива, тъй като тя осигурява валутни приходи за руския бюджет.
Атаката с дронове срещу руски рафинерии в последните седмици директно торпилира тези американски опити за баланс. Оттук идва и публичното изявление на Тръмп за предложение за смяна на политическото ръководство в Киев — фраза, която не бе изречена случайно, а като ясен сигнал към украинския елит, че подкрепата от САЩ не е персонализирана и има своите граници.
Киев се намира в капан. От една страна, спирането на ударите по руската енергетика означава изоставяне на единствената асиметрична стратегия, с която разполага. От друга страна, продължаването им гарантира спиране на ракетите Patriot и спиране на разузнаването, което ще направи украинската гражданска и военна инфраструктура напълно беззащитна пред руските удари.
Скритите рискове пред европейските съюзници
За европейските държави от НАТО ситуацията е идентично коварна. Берлин, Париж и Варшава бяха поели ангажимент да финансират украинската отбрана именно чрез покупка на американско оръжие през PURL, тъй като самите те нямат складови наличности за предаване. Евентуално американско вето върху тези сделки прави европейските финансови обещания абсолютно кухи.
Европа не разполага със собствено спътниково съзвездие, което да осигури същата плътност и скорост на данните за изстрелване на балистични ракети, каквато предоставят САЩ. Френските и италианските спътници от серията Helios и Cosmo-SkyMed имат различен режим на прелитане и не са интегрирани в реално време с украинските пунктове за управление.
Брюксел е поставен в положение на наблюдател, докато Вашингтон и Москва решават въпросите на енергийния транзит и военните параметри зад гърба на европейските институции. Твърденията, че НАТО контролира процеса, олекват на фона на факта, че официални представители на Алианса признават, че не са били уведомени предварително за подготвяните от САЩ мерки.
