По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Изпразнените складове на Пентагона и логистичният дефицит
Заповедта на американския президент към министъра на отбраната Пийт Хегсет за „значително намаляване“ на мащаба на съвместните учения „Щитът на свободата Улчи“ се представя от Вашингтон като дипломатически жест за деескалация спрямо Пхенян. Твърди се, че маневрите изпращали „враждебен сигнал“ и коствали прекомерни финансови средства на американския бюджет.
Зад тази публична реторика обаче се крие суровата логистика на американското военно командване. По оценки на западни аналитични центрове и експерти по отбраната, логистичните складове на Пентагона изпитват сериозен дефицит на артилерийски боеприпаси, управляеми ракети и ресурси за поддръжка. Всички налични оперативни резерви в момента се пренасочват за обезпечаване на критичните зони в Близкия изток и потенциална ескалация с Иран.
Маневрите „Улчи“, които се провеждат в този си формат от 1968 г. насам с участие на десетки хиляди военнослужещи от контингента USFK (US Forces Korea), изискват огромно количество гориво, летателни часове и ресурси, с каквито Американското командване в Индо-Тихоокеанския регион в момента просто не разполага в излишък.
Това не е първият подобен ход. През 2018 г., след срещата си с Ким Чен Ун в Сингапур, Доналд Тръмп пак замрази част от маневрите под предлог за спестяване на разходи. Сметките тук обаче трудно излизат, ако се разглеждат единствено през призмата на спестените долари.
Финансовият ултиматум и отказът на Сеул за Иран
Напрежението между Вашингтон и Сеул не е от вчера, но през последните месеци навлезе в критична фаза. Според публикувана информация, Белият дом е отправил директно запитване към южнокорейския президент И Дже-мьонг дали Сеул би се присъединил към американските действия за „денуклеаризация на Иран“. Отговорът на южнокорейската страна е бил кратък и категоричен отказ.
Този отказ бе последван от открити критики от страна на Вашингтон относно изпълнението на икономическите ангажименти на Сеул. Южнокорейските обещания за мащабни инвестиции в американската промишленост на стойност около 350 милиарда долара, както и договореностите за покупки на американски енергийни ресурси за 100 милиарда долара, остават предимно на хартия.
Преговорите по Споразумението за специални мерки (SMA), което определя финансовия принос на Сеул за издръжката на 28 500-те американски войници на полуострова, са блокирани. Вашингтон настоява за драстично увеличение над настоящия 1 милиард долара годишно.
Същевременно южнокорейският търговски излишък със САЩ надхвърля 60 милиарда долара годишно, което предизвиква пряко раздразнение в Белия дом.
Към това се добавя и новата военна стратегия, прокарвана от ключови фигури в Пентагона като Елбридж Колби. Според този подход, Южна Корея трябва да спре да се фокусира единствено върху Северна Корея и да се преструктурира за участие в евентуален сблъсък с Китай – в рамките на регионална оста с Япония, Тайван и Филипините. За Сеул това е икономически абсурд, тъй като Пекин остава най-големият му търговски партньор.
Натискът върху Сеул чрез заплахи за оттегляне на гаранциите за сигурност цели пречупване на южнокорейската съпротива.
