По публикации на чуждестранни аналитични центрове и военни наблюдатели. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военното превъзходство като стратегически безизход
Илюзията, че технологичното превъзходство автоматично води до капитулация на противника, за пореден път катастрофира в пясъците на Близкия изток. В Белия дом продължават да чертаят дилеми, които съществуват само в главите на политическите им стратези — или „сделка“, или пълно унищожение на Ислямската република. Това е инфантилен поглед върху геополитиката. Военната машина на Вашингтон и израелският отбранителен комплекс безспорно притежават разрушителен потенциал. Но разрушението не е политика. То е просто физическо унищожение на инфраструктура.
Дълбоката грешка в сметките на Пентагона се състои в допускането, че с нанасянето на удари по командните пунктове на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) системният натиск върху Запада ще изчезне. Реалността е тъкмо обратната. Всяка стъпка към ескалация оголва все повече уязвимостта на самите американски съюзници в Залива.
Анатомия на Ормузкия транспортен възел
По данни на проследяващата платформа Kpler, за периода 1–28 септември ежедневният износ на суров петрол от района на Персийския залив се изчислява на приблизително 16.5 милиона барела. От този обем около 9.9 милиона барела продължават да си проправят път директно през Ормузкия проток. Останалата част се пренасочва чрез сухопътната тръбопроводна мрежа на Саудитска Арабия (по линията East-West Pipeline с капацитет около 5 милиона барела дневно до пристанище Янабу на Червено море) и алтернативните трасета на Обединените арабски емирства (тръбопроводът Хабшан–Фуджера).
Преди изострянето на кризата близо 83% от целия петролен поток на Залива преминаваше през теснината на Ормуз. Днес тази цифра е свита, което показва трескава адаптация на пазара.
Тази статистика обаче има две страни. От една страна, частичното заобикаляне на пролива намалява лостовете за директен рекет от страна на Техеран. За ръководството в Иран фактът, че търговският флот продължава да товари гориво, означава отслабване на абсолютния му монопол върху ценовия шок. Но от друга страна — и тук се крие същинският капан — самият факт, че корабоплаването изисква постоянен военен ескорт от Пети флот на САЩ, претоварване от кораб на кораб (STS) извън рисковите зони и плащане на астрономически застрахователни премии за военен риск, означава само едно: системата за сигурност е срината.
Ограниченията пред опциите на Вашингтон
Какво реално може да направи Вашингтон? Опциите на масата в Ситуационната зала са няколко, но всяка от тях носи със себе си вграден дефект.
- Продължаване на морската блокада и санкционния натиск. Според защитниците на тази линия, пресичането на приходите от петрол ще доведе Иран до икономически колапс, а оттам — до отстъпки. Историята на санкциите срещу Иран (прилагани под различни форми от 1979 г. насам) показва точно обратното. Икономическият натиск не променя външнополитическия курс на държави с висока степен на идеологическа консолидация. Той просто смазва населението, създава хуманитарна криза и принуждава елита да втвърди позициите си за собствено оцеляване.
- Целенасочени ликвидации на военно-политическото ръководство. Елиминирането на ключови фигури от КСИР или политическия апарат на Ислямската република може да създаде временен хаос в комуникациите. Но КСИР не е мрежа от любители. Това е силно институционализирана структура с дублиращи се вериги на командване. Ликвидирането на генерали често води до идването на власт на по-млади, по-радикални и по-непредсказуеми командири, чиито действия вече не подлежат на централизиран контрол.
- Регионално разширяване на военните действия. Нанасянето на удари по движенията в Йемен, Ирак и Ливан е опит за прерязване на пипалата на Техеран. Но деветте години война в Йемен, в които саудитската коалиция използва най-съвременното западно оръжие, доказаха, че асиметричните сили не могат да бъдат ликвидирани само от въздуха.
