/Поглед.инфо/ Сензационното посещение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Египет след 12 години, беше дългоочаквано за онези, които следяха отблизо процесите в Близкия изток. Но икономическите фактори и войната в Газа ускориха процеса.

Първите сигнали за възстановяване на отношенията между двете регионални сили - Турция и Египет - се появиха още през 2021 г.

По това време вече е станало ясно на всички, че генерал Абдел-Фатах Ал-Сиси, който дойде на власт в резултат на военната контрареволюция, е спечелил опора и напълно контролира властта в страната. Заплахата от "Мюсюлмански братя" (забранена в Русия) беше напълно неутрализирана.

Тъй наречената „Арабска пролет“ също се успокои. Башар Асад в Сирия (с която Египет имаше една държава по време на Студената война) също издържа. В Либия Мюсюлманските братя също така не успяха да поемат пълен контрол над страната.

В допълнение към това, Саудитска Арабия и ОАЕ се ангажираха да подкрепят контрареволюционните сили, като спонсорираха Ал-Сиси и Халифа Хафтар . Египет също се присъедини към коалицията, включваща Гърция, Кипър, Израел, Обединените арабски емирства и Франция срещу турските претенции за средиземноморските газови находища.

Разбира се, Турция не искаше да предаде своите съюзници от „Мюсюлмански братя“, за да бъдат разкъсани на парчета от кралствата в Персийския залив и военните.

Анкара изпрати войски в Либия и Сирия. А да се огънеш под натиска на силната коалиция в Средиземно море означаваше да загубиш доверие и големи приходи от бъдещи продажби на газ.

Но нямаше смисъл от безкрайна борба с алтернативната реалност. Връзката Египет-Саудитска Арабия-ОАЕ е твърде важна в икономически и политически смисъл.

Затова през 2021 г. Ердоган изпрати делегация на външното министерство на ниво заместник-министър в Кайро. В същото време е важно да се отбележи, че това посещение не е едностранна инициатива на Анкара.

Египет от своя страна направи реверанс към страната на брега на Босфора.

Преди посещението египетският премиер Мустафа Медбули изрази благодарност на турския президент Реджеп Тайип Ердоган за неговото председателство на Организацията за икономическо сътрудничество на осемте развиващи се страни (D-8).

Преговорите между зам.-министрите се превърнаха в подготовка за срещата на външните министри. Но преди пътуването на бившия турски външен министър Мевлют Чавушоглу до Кайро , известното ръкостискане между Ал-Сиси и Ердоган се състоя на световното първенство в Катар.

През цялото това време реверансите един към друг не спряха, особено на фона на трагедиите.

Египетският външен министър Самех Шукри изрази солидарност с народа на Турция след мощното земетресение през февруари 2023 г. Още на следващия месец Чаушоглу заминава за Кайро и то по покана на египетската страна. Заедно с Шукри те взеха две важни решения - да възстановят посолствата и да подготвят среща на върха на лидерите. Преговорите, според египетския министър, са се превърнали в „нова страница“ в отношенията между двете страни.

Тогава събитията се развиха интензивно.

През лятото отново отвориха врати посолствата на двете страни в Кайро и Анкара. И сега, след малко повече от шест месеца, се състоя дългоочакваното посещение на Ердоган в Египет.

Събитието е едновременно символично и историческо.

Символично, защото преди няколко години турският президент счете Ал Сиси за нелегитимен, обвини го в убийството на президента Мохамед Морси , свален от военните , и го постави на същото ниво като Башар ал Асад. Историческо – тъй като то сложи края на Студената война между Кайро и Анкара.

Дори и без никакви решения, пътуването на Ердоган може да се счита за продуктивно. Ал-Сиси и неговите двойници обаче са ориенталци. Така че не се мина без търговия.

Лидерите са си поставили амбициозна цел да увеличат търговския оборот от сегашните $6 млрд. до $15 млрд. Целта е съвсем реалистична. Населението на Египет расте главоломно, достигайки почти 110 милиона - бездънен пазар за турските износители на дрехи, храни и технологии.

Но много по-сензационно изглежда споразумението за доставката на "байрактари" на Египет. Ако до вчера турски БПЛА унищожаваха съюзниците на ОАЕ и Египет в Либия и Сирия, сега Анкара ги продава на всички без никакви идеологически условия.

Показателна в това отношение е продажбата на „байрактари” на Таджикистан и Киргизстан, които имат териториални претенции един към друг.

Турската икономика продължава да изпитва затруднения.

Разходите за борба с инфлацията и последиците от земетресението изяждат бюджета. Централната банка полага големи усилия, за да потуши инфлацията. Ставката беше повишена до рекордните 45%. Високите лихви по кредитите затрудняват правенето на бизнес в Турция. Затова са необходими допълнителни стимули.

Следователно Турция ще търгува и ще продава дроновете си на всеки само за да печели пари. Подобни договори в рамките на военно-промишления комплекс са сключени с ОАЕ и Саудитска Арабия.

Между другото, посещението на Ердоган в Кайро е пряко свързано с миналогодишната му обиколка на арабските страни от Персийския залив. Тук не става дума само за икономика.

Египет и Саудитска Арабия/ОАЕ играят в тандем. Ал Сиси дойде на власт до голяма степен с подкрепата на Рияд, а в Либия те съвместно издигнаха Хафтар до Олимпа на властта. С одобрението на Ал-Сиси саудитският принц Мохамедбен Салман купува от Египет островите в Червено море, където строи градът на бъдещето „Неом“.

По степен на напрежението отношенията на Ердоган с бин Салман и президента на ОАЕ Шейх Зайед отстъпваха на конфликта с Ал-Сиси. Да, блокадата на Катар раздели Турция със саудитците и емирствата и кралствата осъдиха сирийската намеса на Турция, връщайки Сирия в Арабската лига. Убийството на опозиционния саудитски журналист Джамал Хашукджи (известен още като Хашоги – бел.ред.) в Истанбул, развалени отношения между KСA и Турция.

Но нито Ердоган, нито бин Салман поставиха под въпрос легитимността на другия.

Накратко, възстановяването на отношенията с Египет е логично следствие от нормализирането на отношенията на Турция с ОАЕ и КСА. Не можете да станете приятел на бин Салман, ако сте в конфликт с неговия съюзник Ал-Сиси.

Въпреки че, разбира се, Египет има отделно и специално значение за Турция поради важността на египетския пазар и контрола на Кайро над Суецкия канал, през който турските товари преминават към Азия и азиатските стоки, по-специално китайските товари и катарският LNG, отиват в Турция.

Освен стратегически и икономически съображения, допринесе също и конфликтът в Газа.

Египет и Турция подкрепят Палестина и въпреки острата реторика на Ердоган не бързат да воюват с Израел. И Ал Сиси, и Ердоган обаче са обединени в солидарността си с трагедията на палестинския народ. И двамата са загрижени за възможно израелско нахлуване в египетския граничен град Рафа, където са се натрупали повече от половин милион бежанци от Северна Газа.

Ал-Сиси на срещата благодари на Ердоган за изпращането на хуманитарна помощ на палестинците, а Ердоган подкрепи исканията на Ал-Сиси към Бенямин Нетаняху да не започва сухопътна операция в Рафа. Турция и Египет искат да работят заедно за прекратяване на войната в Газа.

Ако погледнем малко по-цинично египетско-турския съюз в Палестина, можем да предположим, че всъщност той има и финансови причини.

Колкото по-активно настъпва Израел и колкото повече жертви има, толкова по-трудно е за Ердоган и арабския лидер Ал-Сиси да се сдържат. В Египет нараства вътрешният натиск върху властите.

Ако Израел влезе в Рафа, милион бежанци ще избягат в Египет. А според съобщения в медиите египетското външно министерство заплаши да скъса отношенията с Израел. Конфликтът с Израел автоматично ще доведе до ескалация със Запада, който в момента прикрива Нетаняху.

Ердоган едва наскоро намери общ език с Джоузеф Байдън и Европейският съюз реши да нормализира връзките си с Турция. Египет, подобно на Турция, зависи от западните инвестиции.

А скъсването със Запада заплашва и двете страни с влошаване на икономическата ситуация.

В по-широк план Турция, отслабена от кризата, е по-малко способна да следва експанзионистични политики в Близкия изток. Освен това Египет няма нужда да насочва силите и ресурсите си към битки в Либия и Средиземно море.

Регионалните конфликти замръзнаха и се изчерпаха, така че нямаше смисъл регионалните сили да продължават да се карат.

През последните две-три години Анкара започна нормализация с всички страни в региона с изключение на Израел. Ердоган дори намира общ език с Гърция и наскоро посети Атина.

Подобни действия на Анкара са част от по-широки процеси в Близкия изток, друг пример за които е иранско-саудитското помирение. И само Израел и Палестина са изключение.

Възстановяването на връзките между съперниците в Близкия изток лишава Съединените щати от уникалния им статут на арбитър и приоритетен съюзник. Разбира се, американските инвестиции все още са добре дошли, но американското влияние в региона забележимо отслабва.

От друга страна, ако Турция и Египет имат нормални отношения със Запада, то техният съюз не застрашава последния.

Турско-арабското помирение не крие рискове и за Русия.

Русия има свои двустранни проекти както с Египет, така и с Турция. И на двете места Росатом строи АЕЦ. Русия е важен доставчик на зърно. За разлика от Запада, палестинският въпрос не подкопава, а само укрепва отношенията между Русия и двете страни. Русия също има взаимно разбирателство с Египет по отношение на Сирия, а Кайро наскоро стана член на БРИКС.

Превод: ЕС