/Поглед.инфо/ Неделната сутрин донесе новини за поредната "война" между Азербайджан и непризнатата Република Нагорни Карабах. Както обикновено, „нюзмейкър“ стана правителството на съседна Армения, всъщност свързана с РНК:
„Арменският премиер Никол Пашинян заяви, че правителството на страната, във връзка с изострянето на конфликта в Нагорни Карабах, въвежда военно положение в страната и обявява обща мобилизация. Всички гранични населени места, както и столицата Степанакерт, са под обстрел. Всички цивилни обекти са под прицел. Обстрелът се провежда със системи “Град”. Азербайджан започна настъпление по посока Карабах. Армията за отбрана на Карабах успешно му се противодейства”, гласи съобщението на прессекретаря на министър-председателя на Армения Никол Пашинян.
От своя страна азербайджанското министерство на отбраната стовари цялата отговорност за поредния ръст на напрежението на арменска страна и обяви, че предприема "ответни мерки" срещу действията на арменските въоръжени сили на линията за контакт в Карабах.
Ходът на военните действия през първите дни може да бъде коментиран само въз основа на откъслечна информация от двете страни. Армения съобщи, че е свалила два азербайджански бойни хеликоптера и "към четиринадесет" БПЛА, а също така публикува няколко видеоклипа с горящи азербайджански танкове. Един от тези видеоклипове показва, че това е взрив на мина. И това поне показва, че атакуващото азербайджанско подразделение е достигнало до арменските позиции и се е натъкнало на мините по пътя.
От своя страна азербайджанското министерство на отбраната обяви загубата на един от вертолетите си и обяви унищожаването на батареята за противовъздушна отбрана “Оса” на РНК. Освен това има съобщения за постоянни удари на азербайджански безпилотни летателни апарати турско производство по съоръженията за контрол и комуникация на арменците. Получава се също информация, че в редица направления азербайджанците са успели да настъпят дълбоко в арменската отбрана за един и половина до два километра и са превзели няколко ключови височини. Сега арменските сили контраатакуват, опитвайки се да си върнат загубените позиции.
Този мащаб на борбата очевидно надхвърля обичайните гранични сблъсъци, характеризиращи този конфликт през последните години.
Очевидно е, че азербайджанската страна си е поставила много по-амбициозни цели, отколкото просто размяна на удари. Нейното командване се стреми най-малко да нанесе местно военно поражение на арменците, да наложи волята си и да подобри позицията си в района. И това свидетелства за промяната във вектора на външната политика на Баку, който в продължение на двадесет години поддържаше сдържаност в конфликта в НКАО и действаше с голямо внимание към Москва. Сега в Баку "турската партия" явно е поела ръководството на Азербайджан, което отдавна настоява за преход към диалог с Армения от позицията на силата. Тази партия има своите козове и основният е пълната подкрепа на Турция, която се стреми да играе все по-важна роля тук.
Освен това именно в Турция, според турските стандарти, са били обучавани офицерите от азербайджанската армия през последните двадесет години и влиянието на Турция върху военния елит на Баку е неоспоримо. Позицията на Алиев постепенно ще отслабва. Сериозните икономически проблеми, с които Азербайджан се сблъска от пролетта, сериозно подкопаха авторитета му на успешен лидер и в обкръжението му се появи явно разделение. При тези условия позицията на "военната партия" изглежда толкова се е засилила, че е успяла да наложи на президента решението да промени тактиката на изчакване с такава на насилствен натиск върху Ереван. Освен това залозите в тази игра са много високи.
Към днешна дата почти четвърт от територията на Азербайджан, включително НКАО, е под контрола на арменците. В допълнение към самия Нагорни Карабах са заети още пет съседни региона и това е не само сериозен геополитически проблем за Баку, но и изключително болезнен въпрос за престижа на Азербайджан, който не е в състояние да възстанови териториалната си цялост. Досега остротата му се смекчаваше само от открития страх от още по-големи загуби в нова война срещу Армения. Затова нито Гейдар Алиев, бащата на настоящия президент на Азербайджан, нито самият Илхам Алиев се решиха на голяма война, предпочитайки репутационни разходи пред военно поражение. Но, както бе споменато по-горе, ситуацията изглежда се променя. В Баку е отгледан и се е формирал мощен протурски елит, готов да рискува всичко заради големия джакпот - възстановяването на териториалната цялост на страната. И след това въпросът за смяната на клана Алиев остава просто технически въпрос...
Но дали ще успее азербайджанската армия? Още първите видеоклипове с горящи танкове показаха, че не е лесна задача да се проникне в добре оборудваната арменска отбрана и е невъзможно да се избегнат сериозни загуби. Освен това армията на „Голяма Армения“ очевидно се очертава зад РНК, което означава пълномащабна война. И така, готов ли е Азербайджан за нова голяма война за Карабах?
Засега няма фактори, които да показват това.
Рискът е твърде голям за „военната партия“ в Баку. Военно поражение незабавно ще укрепи позицията на действащия президент и цялата отговорност за пораженията и загубите ще падне върху тях и Анкара, стояща зад тях.
И с висока степен на вероятност военните действия ще останат на нивото на „гранични битки“, в които всяка от страните ще си приписва „точки“. Тогава страните ще отнесат унищоженото оборудване, ще погребат мъртвите и всичко ще тръгне както преди ...
По-рано влошаването на ситуацията между Армения и Азербайджан беше регистрирано през юли 2020 г. На 16 юли части от арменските въоръжени сили направиха опит да атакуват позициите на Азербайджан в региона Товуз. Тогава за първи път от 25 години на конфронтация се стигна до сблъсъци не в Нагорни Карабах, а на границата между Армения и Нагорни Карабах.
След битките министерствата на отбраната на двете страни обявиха смъртта на десет войници.
Превод: В. Сергеев