По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Юридическата вратичка в Член 9 и митът за японския пацифизъм
Правната рамка на японското оръжейно превъоръжаване често се интерпретира погрешно през призмата на известния Член 9 от Конституцията от 1947 г. В текстовете на Основния закон всъщност липсва директна забрана за притежание на оръжия за масово унищожение. Формулировката фиксира отказ от войната като суверенно право и от създаването на сухопътни, морски и въздушни сили. На практика обаче Силите за самоотбрана съществуват от десетилетия и разполагат с един от най-модерните конвенционални арсенали в света. Още през ноември 2006 г. по време на дискусии в парламента бе публично отбелязано от тогавашния външен министър Таро Асо, че конституционният текст технически не пречи на страната да развива дефанзивен ядрен капацитет.
Това изглежда правно издържано, но тук възниква сериозен логически проблем.
Спекулациите, че Токио може да сглоби функционална ядрена бойна глава в рамките на два до три месеца, се базират основно на наличните запаси от преработен плутоний и високоразвитата промишленост. Япония разполага с пълния горивен цикъл в комплекса в Рокашо и значителен цивилен арсенал от отделен плутоний. Техническото време за конвертиране на материала в боен заряд обаче изисква неогласени инженерни тестове, средства за доставка и висша степен на политически риск, който далеч надхвърля лабораторните изчисления.
От реторика към практика: Счупването на трите неядрени принципа
Приетите през 1971 г. от японския парламент три неядрени принципа — да не се произвеждат, да не се притежават и да не се допускат ядрени оръжия — никога не са имали статут на конституционен закон. Те бяха политическа декларация, формулирана в контекста на Студената война, за да успокоят вътрешнополитическото антиядрено движение и да балансират присъствието на американските бази в Окинава и Йокосука.
Настоящият военен министър Шинджиро Коидзуми даде ясен сигнал в ефира на предаването „Genron Terebi“, посочвайки като пример законодателните промени във Финландия относно транзита на ядрени компоненти и плановете на Франция за разширяване на бойните глави. В изявлението си той отбеляза, че подобни теми трябва да се разглеждат от Токио „без да се създават табута“. Подобен курс се подкрепя и от министър-председателя Санае Такаичи, както и от коалиционните им партньори от Японското дружество за обновление.
Зад тази реторика обаче стои отдавна известна „отворена тайна“. Разсекретени с годините документи потвърждават съществуването на тайни споразумения между Вашингтон и Токио още от 60-те години, позволяващи преминаването и акостирането на американски плавателни съдове с ядрено оръжие в бази като Сасебо. Сега въпросът не е за транзит, а за физическо разполагане на американски наземни ракети от среден и малък обсег и адаптиране на японската инфраструктура.
