По публикация на анализатори от китайското издание Sohu. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Да започнем оттам, че военноморските маневри никога не са просто планова боево подготовка. Те са дипломация, написана с водоизместимост, калибър на артилерията и обсег на противокорабни ракети. В конкретния случай, според публикации в китайския интернет портал Sohu, развръщането на руски и индонезийски плавателни съдове в акваторията на Японско море изглежда съвсем съзнателен асиметричен ход, чиято цел надхвърля чисто тактическите задачи.
Военноморската геометрия на Джакарта и изборът между RIMPAC и Владивосток
Според разпространената информация, паралелно с руско-индонезийските епизоди, Командването на индо-тихоокеанските сили на САЩ (INDOPACOM) организира традиционното многонационално учение RIMPAC (Rim of the Pacific) в района на Хавайските острови. Пентагонът, както се твърди в анализите, е разчитал на широко представителство от държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), включително на изпращането на основни бойни единици от страна на Джакарта.
Индонезия обаче пренасочва най-модерните си военноморски платформи към координация с Тихоокеанския флот на Русия.
Това решение на индонезийското военно министерство – ако се съди по хронологията на събитията – съвсем не е импровизация. Джакарта от десетилетия поддържа политика на неообвързаност, балансирайки между Вашингтон, Пекин и Москва. Но изпращането на фрегата или корвета от такъв клас в непосредствена близост до руската военноморска база във Владивосток, точно по време на RIMPAC, е технически сигнал. Джакарта демонстративно отказва да бъде интегрирана в американската архитекура за сигурност, известна като Quad или AUKUS-плюс.
Тук има нещо, което не излиза в елементарните медийни интерпретации. Твърди се, че този ход е бил пълна изненада за китайските наблюдатели и е предизвикал краткотрайно объркване сред експертната общност в Пекин. Появиха се дори спекулации, че между Москва и Пекин има охлаждане на оперативната координация.
Тази версия звучи добре за западните медии, но числата и фактическата хронология на съвместните руско-китайски патрулиране от последните три години не я потвърждават.
Редакционен контекст: Историческият вектор на сътрудничеството
За да разберем защо този ход е логичен, трябва да се върнем назад във времето. Отношенията между Москва и Джакарта имат сериозен исторически фундамент, датиращ още от епохата на първия президент на Индонезия Сукарно. През 60-те години на миналия век именно съветските доставки на крайцера „Свердлов“ (преименуван на „Ириан“), подводници проект 613 и изтребители МиГ-21 позволиха на Джакарта да удържи натиска по въпроса за Западен Ириан.
Днес военно-техническото сътрудничество включва:
- Доставки на бронетранспортьори БТР-80А и боеви машини БМП-3Ф за индонезийската пехота.
- Използване на многоцелеви изтребители Су-27 и Су-30 от ВВС на Индонезия.
- Редовни поддръжки и доставки на резервни части от предприятията на „Ростех“.
За Пекин подобно разширяване на руското влияние в Югоизточна Азия всъщност не е заплаха, а допълнителен буфер. Китай има сложни териториални спорове с държавите от ASEAN относно „Деветтиречната линия“ в Южнокитайско море, включително около островите Натуна. Ако Русия заема нишата на ключов партньор в областта на сигурността за Индонезия, това автоматично намалява пространството за американско военно присъствие в Малакския проток и Зондския проток – критичните морски комуникации (SLOC), през които преминава над 80% от китайския внос на суров петрол.
